ВЕЛИКДЕН Е И ХИЛЯДИ ГОСТИ ОТ СТРАНАТА И СВЕТА ДОЙДОХА  В ЧИРПАН

„Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо.“

През последните години, мнозина чирпанлии живеят в чужбина, в София или в големите български градове. Там те се опитват да открият нещо по-добро за себе си и за близките си. Те не са отишли да ядат и да пият наготово, животът им не тече по мед и масло. Истината е, че често саможертвата в името на семейството, е най-силният им аргумент. Както сподели една чирпанлийка, която работи в Гърция: „Ние, българите, винаги ще сме чужди, винаги ще бъдем подложени на унижения. Никога няма да им дойде на ум (на гърците), че един човек може и да не е добре. Нямат усещането, че ние сме възпитани, културни хора. Унизително е тяхното мнение за нас. Когато си далеч от дома губиш семейството, приятелите, колегите, които си имал в Чирпан Никога, никога не може да бъде същото!“ Но, каквото и да се случва, те винаги ще се завръщат в своя Чирпан, в града, в който са родени, градът, който винаги ще обичат, градът, с който винаги ще се гордеят!

Повод за тези размисли е големият християнски празник Великден, който донесе много радост в домовете на нашите съграждани! Мнозина се похвалиха, че имат скъпи гости. Посрещнали са своите деца, които се намират в чужбина, в София, в други големи градове на страната. Те са се възползвали от четирите неработни дни и са могли да се върнат в бащината къща. Хората, които споделиха тази своя радост, се вълнуваха неприкрито. Беше домъчняло на родителите да си видят децата, на роднините да си видят родата. Има ли по-голяма радост от това да се позвъни на входната врата и да се чуе: „Мамо, тате, върнахме се!“. И да потекат сълзи от радост… Това е основният мотив и на техните деца да си дойдат за празниците в родния Чирпан.

Георги МИЛАНОВ