„От Турция трябва да пристигне в София в четвъртък”

Имало едно време един народ, велик народ, който властвал на три морета. Но, не щеш ли, бил поробен – 500 години под османско иго. Много страдал и преживял толкова перипетии и болка, колкото не можете да си представите или прочетете. Погледнете картините от онова време, мъката в очите на хората, хилядите трупове и жертви… Забравихме!

Днес нямаме търпение да дойде часът, в който ще ни пуснат да гледаме сериал като зомбита и да си мислим, че хората и случките от сериала са истина, някъде там. Иска ни се да повярваме, че има такива взаимоотношения в обществото или между членовете от семейството. Точно така, говоря за новата мода в пропагандираната ни медия. Облъчват ни с турски сериали, за да забравим… Да забравим, че има повече джамии в България, отколкото църкви, 85% от населението в градове като Кърджали и Търговище са турци, цели рейсове се изсипват от Турция, за да гласуват на избори, те избират кой да ни управлява, а след това си тръгват. Оставят на нас да се гърчим в калта от собствената си наивност и невежество. Искат от нас да говорим езика им, да кръщават с турски имена градовете ни. Тези сериали са направени за българите, това не е реалността там, те ни заблуждават, защото ние сме отчаяни и винаги тревата на съседа е по-зелена. Ние сме раят и те го знаят. Изчакват момента да атакуват отново, а ние жмим, оглупели пред говорещата кутия. Новини на турски език по Националната телевизия, турски сериали в най-гледаното време на всеки национален канал… Какво става? Никой не се интересува, докато не дойде момент, в който ще се наложи да проявиш интерес и тогава не знам как ще се справиш, когато ти се разкрие ужасната, мрачна, гротескна картина в целия си блясък. Тогава ще се чудиш как онези мили хора от екрана могат да ограбват страната, двора и душата ти. А те вече го правят!

Колко телевизии съобщиха, че изобщо има референдум против влизането на Турция в ЕС? ФЕС В ЕС – НИКОГА!!! Трябва да се съберат 500 000 гласа, за да може да се спомене в парламента, че някакви си хора са против нещо си, а за момента са 300 000 и сигурно няма да съберат достатъчно, защото си зает да умуваш какво ще се случи в 2987-я епизод от твоя изкуствен живот в сериалите.

Чалга ритми с турски мотиви и кючеци заля София пред църквата „Св. Ал. Невски” преди месец. Това ли е отношението на българите към църквите им, към вярата, християнството? Голи меса се тресат на силно осветената сцена, а отзад в мрака се вижда тъжният силует на някакъв си храм… Що за отношение, разврат, голота, безсрамие и безхаберие струят от нашето общество. След това трябвало да има концерт „БЪЛГАРИЯ ЗА БЪЛГАРСКОТО ОТКРИТИЕ СРЕЩУ РАКА”, целта им била да се демонстрира обществената подкрепа за „АНТИМАЛИГНОЦИТ” и да отправят апел към отговорните институциии за:
- признание за българското откритие
- легализацията на „АНТИМАЛИГНОЦИТ” в България;
- право на избор в лечението на онкоболните

Искали да се проведе пред църквата, за да има колкото се може повече хора, които да разберат, но забранили да има концерти там. Още едно доказателство, че само турска музика трябва да звучи пред църквите и как хората се борят против неосведомяването от медиите. Те ни казват само онова, което искат да знаем. И по-точно клюки, убийства и сериали.

Ако преди са го правили семпло, днес ни турцизират направо нагло. Колко от вас са запознати, че преди 2 дни тръгна влак от Турция за България. В това време делегацията, която е във „влака на дружбата“, днес трябва да излъчва пред същата тази църква, за която стана въпрос по-горе. Прилагам малко материал по въпроса, за да се информирате:

Влакът трябва да обиколи всички територии, които са били под османско владичество.

Българска изселническа организация разпространила анкета с въпрос: „Искате ли възстановяване на старите турски имена на градове и местности в България?” Това е само един от многото провокативни въпроси в анкетата, считат от ВМРО. Партията на свой ред вече е готова да пусне своя анкета сред потомците на български бежанци от Турция с въпроса дали биха желали връщане на българските имена на градове в днешните предели на турската държава. Например, дали Къркларели да не стане отново Лозенград, дали Едирне да не стане пак Одрин, дали Малгара да не стане Малиград, дали Демиркьой да не стане Малък Самоков. А защо ли и Истанбул да не стане Цариград?

Анкетата на въпросната организация щяла да бъде попълнена от 8 хиляди „турци” у нас. Сред градовете, в които ще се разпространява анкетата, попада обаче и Смолян. Интересно какви „турци” има в Смолян? Възродителният процес у нас направи един въпрос табу. Но ние сме длъжни да го зададем отново: доколко въобще е основателно да се говори за „турци” у нас? Защото в България огромната част от тюркоезичното население е по произход българско. Освен това, по подобие на Турция, у нас всеки български гражданин е българин. Или поне така би трябвало да бъде, считат „войводите“.

Идиотските провокации на тема турци и мюсюлмани в България според тях са започнали доста да зачестяват. Например в България идва т.нар. „влак на дружбата” с турска делегация, която да проверява как се справяла България с интеграцията. Този „влак на дружбата” натрапчиво прилича на скорошната „флотилията на свободата”, тъкмо както при Оруел министерството на войната беше министерство на мира. Впрочем, „влакът на дружбата” е инициатива на турската телевизия ТРТ, управлявана от бивш кандидат за шеф на турското разузнаване МИТ, поясниха от ВМРО.

С две думи нещата са много сериозни и ви призовавам да проявите малко повече заинтересованост, защото става въпрос за Вас, детето Ви, имота и работата Ви. Не спете, не прекланяйте глава, защото проблемът е голям. А ние спим и милеем за по-добър живот, но докато невежеството и страхът властват в сърцата ни, няма да имаме покой и нормален живот. Ние сме тези, които могат да променят нещата. Никой друг не може да ни оправи положението, ако сами не си помогнем.

Във века на технологиите и възможностите за разпространение на информация са отворени за вас и чакат да им обърнете внимание, изключете телевизорите и отворете очите си за важните неща. Те атакуват, а ние чакаме да мине последният час от работния ден и да захвърлим живота си, за да „поживеем” в поредния фантастичен епизод от поредицата за промиване на мозъци.

Аз не искам да нося фередже, макар че шалварите са „на мода” и тях не ги искам. Как не виждате истината, та тя е пред Вас!…