ВРЯЩОТО ГЪРНЕ

* 23 години демокрация или що е гражданско общество и има ли то почва у нас

        Да ме прости другарят Емил-Едуар Шарл Антоан Зола, че му ползвам заглавието без разрешение, но то много пасва на онова, което става днес у нас. И чиято 23-годишнина гордо отбелязваме. И на което още по-гордо даваме красивото име “демокрация”. Ама като се вгледа човек в околната действителност, не може да не възкликне: те такова животно у нас няма! И както ми се чини – няма и да има. Не е създаден българинът за демокрация, не иска и да мисли за гражданско общество.

        Преди двайсет години си мислех, че отличителен белег на нашенската демокрация завинаги ще останат митингите, шествията и палатковите лагери по площадите. Те, обаче, не издържаха – просъществуваха от ден до пладне и изчезнаха.

         След това реших, че лого на времето ни ще останат гаражните магазинчета и работилнички, олицетворяващи предприемчивостта на народа ни. Само че те едно след друго фалираха, стопиха се много преди кризата да удари къде по-солидни фирми и организации.

         Беше време, когато бях сигурен, че най-характерния “демократичен продукт” у нас са кредитните милионери. Само че се оказа, че с тях всичко е пито-платено, виновни няма, никой не може да бъде наказан и дори самото понятие потъна в дълбоките води на къде по-доходни и нагли далавери.

         Тъй идваха и си отиваха “избори до дупка”, “мистър 10%” и неговите производни, “земята в реални граници”, “кой не скача е червен”, “изпълзели на припек пенсионери” и какво ли не още, доказвайки истинността на онова древно “Панта рей”, сиреч “Всичко тече”, което оправдава всички промени.

         Когато преди 23 години избухна “демокрацията”, рекохме си, че няма от къде да се вземе у нас гражданско общество, което да я консумира и подкрепя - трябва сами да си го създадем, да си го възпитаме, да го научим как да действа.

          Но и това се оказа мираж. Какво ли не се случи в началото, но масата, от която трябваше да се формира гражданското ни общество, оставаше фригидна, инертна, бездейна. Съсипа се де що има в селското стопанство и промишлеността, в икономиката и търговията, в банковата система и армията, в транспорта и строителството, в енергетиката и къде ли не – нищо. Нищо не можа да разбуди това общество, да го направи гражданско. Е, не беше съвсем бездейно все пак – запали една вечер партийния дом, атакува с камъни парламента. Но ако лумпените са ни гражданското общество, язък ни за демокрацийката, за преходчето, за усилията.

          Минаха десет години, минаха двайсет, наченахме третата десетица – не се пръкна това тъй чакано отроче, не случи народът ни на демокрация. За всичките зулуми през това време, за пладнешките грабежи, убийства и какво ли не още, няма да ми стигне мястото да пиша. Изредиха се Иван Костов, яхнал синята вълна, царчето с неговите 800 дни, тройната коалиция с турските оттенъци – нищо откъм гражданско общество. Чак след това си отдъхнахме. Защото дойде Спасителят. Не в ръжта, естествено, а от пожарната команда.

           Но и новата надежда си остана илюзия. Съдете сами – гаф след гафа тресяха България, скандал след скандала, провал след провала. И всичко това “овкусено” с флашки, СРС-та, взривове посред бял ден, невероятни разкрития, потискаща некадърност, пълна мизерия и какво ли не още. Но да сте чули някакво гражданско общество да реагира? Ами!

            Аз за последните месеци и дни не искам да пиша - прясно е всичко в паметта ни. Ами ще бръкна в тая памет по-надълбочко, ще поизброявам проявите демократически у нас.

            Не сте забравили Мишо Бирата, нали? Ами скандала с изказването на евродепутата от НДСВ Станимир Илчев в Брюксел и отговора на евродепутатката от ГЕРБ Илияна Иванова – опозицията била се сраснала с престъпността, та затова... Някаква реакция от страна на “гражданското” ни общество? Пак “ами”! Или кандидатите на Менда Стоянова и Искра Фидосова за митничари? Ваньо Танов нарече в прав текст фаворита на шефката на парламентарната комисия по бюджета госпожа Менда “бандит, за когото три затвора провеждат конкурс кой да го прибере”. Да протестира нашето гражданско общество? Трети път “ами”!

              Виза Недялкова в отворено писмо до главния редактор на в. “Култура” Копринка Червенкова директно заяви: “Бойко Борисов – това е избора на простака. Но вече е време да му кажем, че е простак”. Някаква реакция? Хайде де! Общество като нашето прие това не като плювка, ами като росица.

              Журналистът Митко Новков открито заяви в пресата: “Това правителство е висша еманация на пълното безхаберие на българския народ за собствената му култура. Този министър е висша еманация на абсолютния гьонсуратлък на българския народ спрямо собствената му култура. Това Министерство на културата е висша еманация на тоталното незнание на българския народ спрямо собствената му култура”. Да сте почувствали някаква гражданска реакция?

              Някога Захари Стоянов квалифицира управлението в Източна Румелия като зетьо-шуро-баджанакизъм. Днес в ход са приятелските връзки – с Цветан Цветанов, с Божидар Димитров, с кого ли още не.

             Питам се: вярва ли някой още, че дребният мошеник и джебчия ще престане да краде, когато го облечем с доверие и власт? Днес се приема, че за да си държавен ръководител или да представляваш народа, не ти трябват качества. Компетентността е за експертите. В какво, обяснете ми ако е възможно, са компетентни нашите мили депутати? Те един въпрос не могат да прочетат от трибуната на Народното събрание по време на парламентарния контрол, демонстрирайки пълна интелектуална и духовна дефективност. Някой в България да реагира? Хайде де!

              Неприемането ни в Шенген е огромен скандал. Но реакция на гражданското общество няма. Може би просто защото го няма самото гражданско общество.

              Какво не правиха в нашия парламент – биха се, заливаха се с вода – обществото ни приемаше всичко с усмивка. “Ако животът престане да бъде сериозен и достоен, няма смисъл да бъде живян” беше казал кинорежисьорът Марио Моничели, но това, разбира се, не се отнася за България. Щом гражданското общество не реагира на куриоза Румяна Желева и резила за цяла България, на нещастните опити на Цецка Цачева да строява парламента, на изцепките на гастрольора-стажант от Вашингтон Симеон Дянков, на спортиста Цветанов и показните му арести без съдебен резултат, както и на странния произход на богатството му – 6 апартамента, придобити по съмнителен начин, на скандала с лекарите от Горна Оряховица, на Игнатов и загрижеността му за частните училища и университети, на фала с орязване субсидиите на БАН и университетите, на подигравката с науката, на фарса със смяната на посланиците, на смените на здравеопазните министри, на оставката на Божидар Димитров и още зам. министри, на “мултака” Рашидов и реформите му, на драмата с киното, трагедията с театрите, неспособността да се намерят средства за коледни добавки на пенсионерите и на още не десетки, а стотици скандали, за какво гражданско общество можем да говорим, за каква демокрация? Мъчително е да се разказва историята на тази власт, на моменти въпиющо некомпетентна, която мени позициите си всяка минута, изцяло следвайки липсата на посоки у Вожда.

               Но кой е виновен? Не е ли именно гражданското общество или по-точно пълната му липса у нас?

               Да си спомним драстичното увеличаване цените на хляба и олиото, таксите електромер и водомер, данъка колиба. Да си спомним нераздадените безплатни антигрипни лекарства. Ами масовите протести на тютюнопроизводителите. Подкрепи ли ги някой, някой реагира ли изобщо?

               През последните три години у нас са фалирали хиляди фирми. Само в строителството за една година те са 1500. Прави ли туй впечатление някому?

               Проф. Боян Чуков изнася: “Живеем в страна, която се управлява от войнстващо зло. Средствата по проект “Красива България” са намалели 8 пъти. Коефициентът на безработица се е увеличил с 2,9 пункта, броят на продължително безработните е нарастнал с 58 %. Броят на личните асистенти е намалял три пъти – от 12 на 4 хиляди. Премахна се точковата система за пенсиониране – над 70000 души не успяха да се пенсионират, отменена е добавката за старост за хората над 75 г.”. Къде си, гражданско общество?

                В оня мразовит 10 февруари гръмна бомбата пред редакцията на в. “Галерия”, от където тръгнаха флашките. Костов в прав текст поиска оставката на Цветанов. В “Панорама” Христо Бисеров изнесе подробности за разговорите Танов – Бойко Борисов. Последва скандалът с ботаническата градина в Балчик. Университетът затвори врати. Бойко отстъпи – даде управлението на СУ. Гръмна скандалът с АЕЦ – Белене. Първанов, енергийният бос, подписал нещо, външният министър по телевизията го нарече “боклук”, министър Трайков го уволни. Стана ясно, че подписването било по нареждане на Дянков, Бойко Борисов го възстанови и показа жълт картон на Трайков – “трети фал няма да има” – но пак уволни Първанов, щото не се разбирал с министъра си. Наистина, къде си, демокрацийо, къде се шляеш, гражданско общество?

                 Според доклада на бившия американски посланик у нас Джеймс Пардю, публикуван в “Уйкилийкс”, през 2004 г. у нас е имало 118 организирани престъпни групи. Според изявление на Цветан Цветанов в края на 2010 г. у нас действат 253

престъпни босове. Знае ли някой колко са в момента? Възможно ли е това при наличието на гражданско общество? Няма да си правя труд да отговарям.

                  Преди време гръмна най-после в асеновградското село Катуница тъй дълго сдържаното етническо настроение, зачерквайки всички благи формулировки на "българския етнически модел". Антиромски протести заляха Пловдив и Бургас, Пазарджик и Плевен, Варна и Благоевград, самия център на София. И кого издигна на гребена си протестната вълна? Ами рокери и футболни фенове! А гражданското ни общество? Че нали се разбрахме – няма такова. А медиите гракнаха в хор, че това, което се случва, са размирици, безредици, хулиганство. Сиреч криминални прояви! Стремежът им бе да замажат инцидента, да му лепнат криминален етикет, да спасят “мултикултурната обстановка” у нас, хвърляйки вината върху гражданите, които не приемат официалната политика в областта на етническите отношения. Е, как при такива престъпна от гледна точка на националната ни сигурност медийна политика, която би трябвало да осигурява рупори на обществото ни, да се роди и израстне странното нещо, наречено “гражданско общество”?

                   А нещата се задълбочават - в Пазарджик днес съдят имами, в Хасково мюсюлмани отказват да направят почетен гражданин освободителя на града. Реагират само националистите. А гражданското общество?

                  Появи се на бял свят неголяма книжка – “Казиното ДПС”, написана в затвора в Белене от Сунай Ремзи, който преди години застреля в механа “Боряна” в Силистра своя съдружник, та повдигна на бунтове циганите в града. Там без недомлъвки, поименно са посочени корумпирани служители на реда, висши магистрати, водачи на партийни организации, слугували на ДПС срещу заплащане, срещу назначение, пост, облаги. Цитирани са изборни секции, в които купени членове на секционните комисии са дописвали листите, давайки възможност на членове на ДПС да гласуват по два, три и повече пъти, подробно се обясняват схемите на работа по време на избори. Става дума за малкия град, но такава е практиката на ДПС в цяла България. В момента за пред съда се готвят Митхат Табаков и Гюнай Сефер. Как реагира обществото? Ами никак! Възможно ли е при наличието на такъв елит, на подобни хора, да бъде изградено гражданско общество у нас? За какво гражданско общество въобще говорим? За каква демокрация?

                    Иначе отбелязваме 23-годишнината на безнадеждността, наречена “преход”, припомняме си сините знамена и митинги, мечтите си за демокрация и гражданско общество. А има ли у нас почва за подобни мечтания, за подобни чудеса?

                    Кой знае, почва може и да има, но тая почва трябва да се разкопава, тори, полива. За да станем най-после и ние нормална държава като некои други в Европата.

                     Ха дано… макар да не ми се верва! И да ни е честита годишнината.

                     PS   Не аз съм авторът на този “празничен репортаж” - той е изцяло преписан от пресата, от телевизията и радиото, от “демократичното” ни ежедневие. И може да бъде допълван и дописван от всеки, защото е нищожна част от фарса и трагедията, наречен от някого “преход”; фарс и трагедия, в които участваме всички.

                      Боже, пази България!