Пада първият сняг, вълшебно е! Пада първият сняг, а тъгата пронизва душата!Тъжно е, нали? Пада си първият сняг, богатият пирува, бедният робува. Дали на някой му пука, че бедността не свършва, мизерията няма край, а богатият пирува, пирува и не го вълнува! Пада си първият сняг малко по малко както умира надеждата за по-добър живот! Но не трябва да тъгуваш, празници идват! Ето, казват - три дни празници - ще влизаме в "Европата"! А аз не знаех, че не сме там!Може да съм се лъгал, както за много неща! И ето - три дни яли, пили и се веселили и после? Май сме си пак същите мързеливи, неприветливи... абе... българи, но веселяци! Дали ни помага това, не знам, но и не искам! Пада първият сняг, вълшебства се случват, но аз рядко ги виждам. Може би действително са малко и са намалели добрите хора и никой вече не вярва в чудеса! Ами любовта? И в нея ли изгубихме вяра? Колко тъжно, ако е така. Забелязвам, че има много самота! А колко бих искал всичко да не бъде така! Но не стават така лесно чудеса. Пада първият сняг а аз пиша разказ с тъга! Нещо ми тежи! Дали, че всичко е борба? Тази дума ми е много позната? А понякога ми се иска да не я бях познавал толкова добре! Или дали ми тежи, че малко останаха добри хора или че много близки изгубвам. Не остана на кого на рамото да поплача. Но няма и за кога!Животът не ти оставя избор. Само борба ,само борба и докога все така? Пада първият сняг и нещата са все така. Продължава моят разказ за чудеса с много тъга! Защо така ли? Във всяка веселба има и мъничко тъга. Няма пълно щастие, а като че ли все за него се борим. Кой как може и как знае. А дали някой знае колко трудно се постига и колко лесно си отива? Пада си тихичко първият сняг, както тихо се нижат дните, месеците и годините! Ден след ден мечтая за малко, но истински неща! Не искам много от живота. Само по-малко тъга и повече доброта!