За "Бедняшкия манталитет"
Опасна болест завладяла българина
Става дума за поругана чест и многобройни лишения. Факти, от които в крайна сметка произтичат себелюбието, алчността, гордостта, самохвалството, но и 'вечният срам', песимизмът, отчаянието, окаяността и също шепа мърляви навици.
Простия човек се примирява с бедността и нищетата. След продължителен натиск (породен от немотия и потъпкано самочувствие) душата му се скършва и мирогледът му обеднява. Липсата на ресурс полира плоското ежедневие до такава степен, че в крайна сметка за радости се смятат наличието на храна и на вода, от време на време на също толкова лишена от разнообразие компания.
След дълги и развратни подчинения на този или онзи политически строй, в удобство се превръща наличието на покрив над главата и тук-таме стара и прогнила мебелировка.
Не са празни приказки!
В поредната епоха (тази на сексизма) културата се отдръпва и отстъпва мястото си на нещо по-приятно - лентяйството.
Хората подаряват живота си на един банален шаблон, поради липсата на идеи, за които да се борят. Настъпва оживление при материализирането на поредната оскъдна пара, появява се борбеност, а след малко "Нали все пак имам топъл мезонет!"
Ежедневно се появяват разни вече по друг начин чути митове от рода на "Нашите жени са най-красиви.", "Нашите учени са най-умни.", "Имали сме излаз на три морета.", "Запазили сме културата си в тегоби и неволи.", "Обходили сме Азия и навсякъде сме имали държава." и пр.
Но сега не е така. И докато не разбере 'сивият' гражданин, че всъщност се бори за повече от един ръждив петак и може и трябва да е независим от разни подробности като народност и потекло, ще продължи да се радва и на своите деца, саркастично доказателство за неговия унизен (и още унизителен) живот.
Събуди се и бъди жив!
Следва продължение.
© Калин Кръстев Всички права запазени
Браво, не само за това, което си написал, а и за факта, че не си от онези вторите и третите, които се примиряват или въобще не се замислят!