“България е велика страна. Страна със славно минало и красиво бъдеще” – това са думи на автора на статия във вестника преди четири години.

   “Лекарите стачкуват. Цените се повишават. България е в криза. Как ли ще се измъкнем този път” – част от статия в днешния вестник.

    Виждате ли разликата? Тези две публикации показват коренната промяна в страната ни за четири години. Години, на теория недостатъчни за попадането ни в криза, но на практика - факт.

    “Българите са славен, горд и честен народ”. Да, били сме. А сега? Все още ли сме великият народ, стремящ се към знания и просперитет? Може би част от нас са, но това не е достатъчно. Това, че един или двама се стремят да вървят напред, е без значение, щом други десет ги дърпат назад. За да вървим напред, трябва да сме всички заедно, а не отделни единици.

  Кои сме ние? Ние сме обикновените хора, живеещи в нормален дом, учещи или работещи. Надяващи се, че един ден всичко ще се оправи. Само с надежда обаче не става. Човек сам гради съдбата си, а целият народ може да възвърне на страната ни славата.

   И ето поредната затворена фабрика, поредното увеличение на цените и намаляване на заплатите. Висшестоящите пак се крият зад постовете си и се обвиняват един-друг. Къде е ползата? Помагаш ли на народа, като викаш и се оправдаваш? Не. Само влошаваш положението.

   Българите са били славен народ, защитаващи с кръв родината си, борещи се за свобода. Пазещи държавата и националността си. А сега какво? Народът, чакащ някой друг да му води битките, носещ се някак монотонно и необръщащ внимание на никой друг, освен на себе си. Все още можем да се възродим и да вдигнем глава от прахта, стига само да осъзнаем, че сами строим основите на нашето бъдеще и решаваме дали ще е добро или не.