8.12.2009 г., 21:52 ч.

За литературните конкурси 

  Журналистика » Критични статии
2172 0 3
2 мин за четене

Литературните конкурси са важни. Дават легитимност и конкурентно предимство на писатели, които нямат търговски успех, тoест почти цялата нова българска литература, а особено пък на процеси и естетики. Затова е важно кой, колко често и как журира и дали даден конкурс има етичен кодекс. Особено, когато е национален и по презумпция включващ разнообразие от естетически платформи. Особено, когато издателствата са тясно обвързани с критика, академия, литературни институции и съюзи, от които се съставят журита. За авторите на художествена литература и поезия, които най-трудно се реализират на пазара, този проблем е колкото неприятен, толкова и непреходен. За мен пък е вързан с другия въпрос - защо българската книга е бойкотирана от българската четяща публика, защо изключително демократичната система на предлагане и издаване на книги в началото на 90-те години се стагнира и като качество, и като количество. Конкурсите са симптоми на т.н. систематичен риск.

Хубаво е да има конкурси, хубаво е да се отличават книги, хубаво е да те четат мнозина. Не е хубаво, ако, докато журираш, узряваш двайсет години като критик, гледайки си в пъпа и приятелската си среда, ако ти се привижда измислена опозиция в лицето на някакви остарели, неособено релевантни предшественици и захабени литературни кумири, не е хубаво да говориш едно, а след десет години обратното, но със същото убеждение - е, с известна сдържаност - да не си спомни някой случайно, не е хубаво да поставяш цял един национален литературен процес под математическия корен на собствената си идейна и бизнес онтогенеза предвид завоюваната си позиция, не е хубаво да не се усещаш как налагаш нова идеология, не е хубаво, че младите пишещи не проправят свои си пътеки, че търсят или понасят попечителство. Хубаво е, че хората имат инстинкти; хубаво е, че книгоиздаването не пере много пари, ако въобще пере; хубаво е, че всеки може да се издава; хубаво е, че книжарниците станаха по-приятни; хубаво е, че хората четат добра и всякаква литература вече 20 години. Отсега нататък ще става интересно. И, както в Америка на 20-и век, най-добрите книги ще се пишат от журналисти. И още нещо:

Ако едни и същи хора постоянно, години наред, журират някакви важни конкурси, то нека поне да са двайсет на брой, или трийсет, а конкурсът да е разделен на фази с различни групи журиращи в различните фази. Ако не знаете как, питайте американците. Нека да не дават наградите на свои ученици или книги, издадени от собственото си издателство, както и на своите кумове, кумици, зетьове, колеги, приятели по маса и т.н. В този случай етичните хора си правят самоотвод. А то, открай време, вместо конкурс на бизнеса, май има бизнес на конкурса.

© Зоя Маринчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не е така с конкурсите на клуба за фантастика "Иван Ефремов", въпреки, че в журитата участват и собственици на издателства, а може би именно заради това. Вече почти 10 години излизат и сосбтвени списания на клуба "Тера фантастика" и "Годишния алманах за фантастика", най интересното е, че тези издания се самоиздържат, публикуват български автори, включително и дебюти, както проза, така и поезия и картини. Наградените произведения се публикуват в книги "Библиотека Тера фантастика". Досега журито не ме е разочаровало, награждават се стойностни произведения ("Аз грешния Иван" на Светлиев например). Всъщност, може би заради ентусиазма с който се работи както в отганизиранетона конкурсите, така и в издаването на списанията и библиотеката може да се каже, че най стойностната издавана българска литература в последните години е... фантастика.
    Поради предубедеността на повечето читатели към фантастиката тази година правим експеримент... пускаме една книга без "клеймото" "фантастика".
    А темата ти тук е написана много навреме...
  • И аз съм чувала за такива неща, но ми е най-неприятно, когато след конкурса не мога да открия никъде наградените произведения. Много често се обявява конкурс. Минава срока, търся резултати, няма. Аз следя литературните конкурси от няколко години, не участвам във всички, но ми е интересно да видя кои са наградените, интересно ми е да прочета произведенията, които са на челните места, още повече така човек може да си направи някаква самооценка, пък и си имам собствени фаворити сред пишещите братя. В много случаи - информация никаква. Все едно такъв конкурс не е имало. По-често се обявяват само наградените, но не се публикуват произведенията, нито се споменава в кое печатно или интернет издание може да се прочетат. И така у човек остава някаква горчилка при мисълта, че всичко е скрито-покрито.
  • д49, така е, аз тук илюстрирам практиките на т.н. български елит въз основа на публично изнесена информация и защо го няма всъщност.

    Миа, още по-шокирана съм от това, което казваш. Явно цари безсилие да се прекопират добри капиталистически дейности за печелене на пари от символен капитал, а се работи на парче и всеки сам за себе си. Можеш ли да споделиш публично колко е тарифата? Любопитна съм -).
Предложения
: ??:??