20.08.2012 г., 13:19 ч.

За малките неща 

  Журналистика » Други
1291 0 2
6 мин за четене

 

Много от вас най- вероятно предполагат, че ще е някоя тривиална тема, дискутирана във всеки един форум. Да! Познахте! Тривиалната тема "Защо ми харесва живота в чужбина?" Абсолютно същата. Всеки се оплаква от България и възхвалява колко хубав е живота в западноевропейските страни или страната на мечтите - Америка. Ще ви разочаровам- идеална държава няма. Всяка една си има своите социални проблеми, но има едни малки неща, които могат да направят деня ти по-добър.  Не искам да убеждавам никой, че тук е по-добре или по-зле отколкото в България, а просто искам да споделя с вас тези кратки щастливи моменти, приумици на хората и културни различия.

Това е една от малкото позитивни творби, които съм писала напоследък. Искам да ги споделя с вас,защото те не се купуват, не са ничии патент и всеки един от нас би могъл да ги приложи и да види колко по-красив е живота с тях.

Много е приятно да се прибираш от един изморителен ден в унижверситета или след работа и около теб да се разхождат диви животни- зайци, гларуси, друг вид птици- черни с дълъг червен клюн, които обичат да си правят кръгчета в околността и с странно врещящ писък, напомнящ писъка на дете, чиято майка е забранила да изяде поредния фас намерен на улицата, да оповестяват, че са се събрали и ще кражат безцелно. В много редки случай се вижда и по някоя сърна, но обикновено е през нощта или ранно утро. Зайците не се притесняват от нас, но сърните - да. Все пак имах щастието да видя на два пъти, но за малко, защото те бързаха да избягат.

Студентите обичат краткия маршрут. Спестява повече време за сън. Всички студенти в моя университет минават през парка, за да отидат до университета. Паркът не е осветен през нощта, но това не ми пречи. Първоначално ме бе страх да минават в тъмните часова, но устнавих, че освен някоя сърна или друг ентусиазиран студент, никой не си прави труда да минава от там по това време. Лятото кампусът е почти празен. В типичен летен ден виждам повече зайци, отколкото хора!

Ще попитате къде е красотата? Тя е там. Майката природа е около теб и ти я виждаш, чувстваш и ù се радваш. Всеки път, когато видя заек, лека усмивка се появява на лицето ми..и всеки път тръгвам да ги гоня. Знам,че няма да стигна нито един, но това не ми пречи да се опитвам. Да, детинска постъпка, но детето в мен живее, радва се и копнее...

Обожавам да пътувам с градски транспорт тук ( нека уточня,че става дума за голям град, но не космополитен). Да! Правилно проветохте. Не е печатна грешка. Тук правилото е следното- Препоръчително е да се поздравява шофъора, когато се качиш в автобуса и да му благодариш преди да слезеш. Шофъорите са отзивчиви, културни и услужливи. Случва се и да се шегуват с теб, но не онзи тип селски шеги с мръсен подтекст, а съвсем приятелски и добронамерено. Колко по-приятно е да се качиш в автобуса рано сутринта, все още заспал и да видиш едно усмихнато лице! 

Като съм започнала темата с транспорта. В Бърно, Чехия имат една странна традиция- всеки трамвай си има име, което е написано на табела, закачена някъде в трамвая. Много интересна традиция...Поне на мен много ми харесва. В момента, когато се качиш, започваш да се оглеждаш и да търсиш табелата с името.

Сега идва ред на една не толкова приятна тема- опашките. Хората тук ( с малки изключения) са добре възпитани в това отношение. Нареждат се на опашката и чакат без много да нервничат. Редовно някой неориентирам пита къде е края и  кой е последния на опашката и се нарежда след него. Ако се случи някой да те пререди, неволно, се извинява и минава зад теб. Има си ред и трябва да се спазва.  Много по-бързо минава времето, когато всеки си чака спокойна, не се прережда и не нервничи колко са бавни или некадърни служителите на компанията. Това ме подсети за една друга случка. Преди няколко месеца се прибирах към България, при което пътувах с Бритиш Еъруейс. По-голямата част от пътниците бяха българи - няма нужда да обяснявам откъде знам, забелязваме се, по един или друг начин знаем кой от къде е. Много ми беше интересно едно нещо- всеки си имаше билет и точно определено място, но половината хора се наредиха на опашка пред Gate-a поне половин час преди той да отвори. Какво по- дяволите е това? Ти не се бориш за място! Не знам да дават награди на първите десет влезнали в самолета! Явно да влезеш първи в самолета носи някакъв непознат за мен вид удовлетвореност. Спирам до тук с опашките!

Друга моя любима особенност е, че хората ти се усмихват по улицата и понякога те поздравяват. Минавайки покрай някой канал, дали в Англия или в Холандия, хора ти мятат от лодките за поздрав. В Англия няма случай лодка да ме е забелязала и хората са ме подминали без да ми махнат. Никога повече няма да ги видя, но това не им пречи за миг да ме накарат да се усмихна. А каква е ситуацията в България? Преди пет години участвах в организацията на един музикален фестивал във Варна. Изпълнителите бяха от цял свят. Едно от задълженията ми бе да разведа изпълнителката от Малайзия и нейния ентураж из града. По пътя към морската градина момичето се обърна към мен и съвсем учудено ме попита защо, когато се усмихна на някого, той прави възможно най- грозната гримаса, на която е способен. Не знаех какво да ù отговоря. По-късно разбрах какво точно има предвид. Всеки си има проблеми, но това не им пречи да се усмихнат на непознатия човек на улицата.

Равнопоставеност! Какво е това и защо го няма в България- нямам отговор. Не ме разбирайте погрешно, и тук има дискриминация, но е по- трудно доловима. Всеки е задължен да те третира като равен. Няма значение, че идвам от малка държава,и някои дори не знаят къде се намира. Това не е прецедент да мислят, че съм по-глупава или нещо по-малко от тях. Супервайзерът, който наблюдава прогреса на моята магистръска теза, е англичанин, с дългогодишен опит в сферата на социологията. Има публикации в кредитирани журнали и може да се похвали с мноого постижения (тези постижения са ми известни от профила му, не лично от него), но това не е повод да ме третира като по- нискостояща от него.  Той няма нужда да парадира с постиженията си пред мен.  За всяко нещо си има време и място! 

Тези неща не са трудно постижими и не изискват пари, за да бъдат част от ежедневието ни( като изключим частта със зайците и сърните). Те са малки, незабележими за повечето хора, но липсата им ще се усети от всички. Минавали ли сте през някоя гора по време на пълнолуние. Пътят пред вас е ясен и всичко се вижда. Ако обаче минете по същия път след седмица, всичко ще е мрачно и тъмно, защото луната няма да бъде там и да ви осветява пътя.

© Цветалина Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??