За новото преселение

НОВОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ

          С всеки ден населението на Земята се увеличава с все по-бързи, незапомнени досега, темпове. През ноември 2008 год. хората на нашата планета са били приблизително 6,7 милиарда. Ако се вземе предвид, че за пет години от 2000 до 2005 г., населението е нараснало с над 380 млн. души, логично е да се очаква, че след около 5-6 години то ще бъде 7 милиарда, разбира се, ако не се случи някакво непредвидено събитие, което би могло да попречи на този процес.

          Светът расте и успоредно с растежа - стандартът на държавите се осреднява. Неизбежно и в резултат на дългогодишни геополитически процеси, диктувани от "Великите" сили. Векове тези сили са провеждали политика на империализъм, подчинявайки богатите, но с бедно, изостанало  и неграмотно население региони, и ограбвайки техните природни богатства, са завишавали стандарта в собствените си  държави. Векове наред богатствата на Азия, Африка, Латинска Америка са се насочвали от колониите в метрополиите. Англия, Франция, Испания, Португалия са  извличали богатствата на Индия, Индокитай, Африка, Латинска Америка. И са произвеждали бедност в тях и висок стандарт, оръжие, наука и информация в собствените си държави. Хората в колониите пък, въпреки бедността, са произвеждали хора. След Втората световна война, затворени зад Желязната стена, Съветите решиха да провеждат своя обречен червен експеримент на територията на голяма част от Азия и Европа, обръщайки с краката нагоре основни икономически закони и произвеждаха в общи линии нисък стандарт, оръжие и наука. А Китай, където живее 20 % от населението на света, затворен в себе си, произвеждаше преди всичко хора и бедност. И това може би щеше да продължи, но развитието на науката и техниката направиха достъпна информацията и чрез медиите тя навлезе повсеместно почти навсякъде. Неграмотността беше взета на прицел, хората в бедните държави отвориха очите си,  отвориха прозорците и екраните на телевизорите си и видяха света. Видяха оня, другия, различния свят. И видяха, че някъде далеч се живее по-добре, далеч по-добре, и там няма умиращи от глад. И тръгнаха. Бедните от Китай, Индия, Африка и Латинска Америка тръгнаха към богатата Европа, към Щатите. Бедните зад Желязната завеса, след рухването на Стената тръгнаха и те навсякъде да търсят по-добър живот.          

          Днес все повече от трудещите се в предприятията на държавите в Европейския съюз са от африкански, азиатски, латиноамерикански и източноевропейски произход. Те вършат най-нискоквалифицираната и нископлатена работа, но голяма част от приходите им се връщат при роднините им в Африка, Азия, Латинска Америка и Източна Европа. Те изместват западноевропейски работници от работните им места и така стандартът на тези държави пада. В Италия например, която е традиционен производител на висококачествени стоки на леката промишленост, все повече пазарът се пълни със стоки, произведени от китайци, но не в Китай, а в Италия. Настрани от религиозни конфликти и тероризъм, безконфликтни, упорити и трудолюбиви, китайците не само работят в предприятията, но все по-често създават свои, понякога незаконни, малки  предприятия, в които работят техни сънародници. Те с времето се разрастват и узаконяват, гонят по-високо качество и изместват оригиналните италиански стоки. Все по-често италианците средна ръка, макар че роптаят, купуват китайски стоки, които може да са два пъти по-нискокачествени, но затова пък са четири-пет пъти по евтини. Все повече емигранти устройват живота си в държавите-приемнички. Все повече цветнокожи деца учат в училищата им. Тези явления бяха неизбежни, в резултат на продължителни геополитико-икономически процеси. И колкото да не им се иска на жителите на тези страни, са необратими.

          Затова неизбежно се налагат някой твърде сериозни и тревожни въпроси. Дали днес не живеем в началото на едно ново преселение на народите, което ще продължи успоредно с нарастване броя на населението и в следствие на това, успоредно с осредняването на качеството на живот? Но дали, за съжаление, рано или късно, няма да се окаже прав дядо Малтус, и в по-близко или по-далечно бъдеще някой да се погрижи с някое от "средствата" за регулиране, глобалния демографски взрив да бъде спрян и населението да бъде "намалено" до поносимия максимум? Защото все пак ресурсите на Земята не са неизчерпаеми.