Филева (Деница Филева) 26 октомври 2018 г., 0:02 ч.

За прошката и кармата и още нещо... 

118 0 1

Има ли някой от вас, който се е чудил, как по дяволите да прости, как ако през живота си е направили кофти неща, наранил е някого, не се е отнесъл добре и не се гордее с това, живее със страх, че това нещо ще му се върне някой ден и когато му се случи нещо прекрасно се пита едно от най - ненужните две думи “ АМИ АКО”. Ако има такива нека се поздравим с две ръце. Може би очаквате, че щом темата обхваща толкова важни неща ще е дълга и всеобхватна... Нищо подобно! Всеки разбира нещата по определен начин и според неговата си камбанария. Живота е прекрасен, ние си го правим прекалено усложнен, болезнен и гаден заради начина по които гледаме на нещата, които ни се случват. Честно да ви кажа аз съм инженер и обичам простите и точни неща и ще ви разкажа за моето разбиране за прошката и кармата с няколко изречения. Те са свързани. Когато стигнем на определена възраст искаме да дадем прошка и да получим прошка. Ако сме преживели лоши неща по вина на други хора, повечето статии, книги и тн. казват прости и всичко ще се оправи. Пълни глупости, как да простиш ако някой ти е причинил толкова болка, че ти е идвало да се гръмнеш. Ми няма как да стане. Задържал си през годините толкова гняв и болка, че те разяждат от вътре и да нормално е, не трябва да съдим сами себе си за това, което изпитваме. Поемаме отговорност и лекуваме травмите, намираме подходящ начин да изкараме тези емоции от себе си и чак след това без да си повтаряме 15 пъти сутрин и вечер трябва да простя. Тя прошката сама си идва, когато изкараш гнойта от раната. Сега може би някой ще си каже, не е толкова лесно, на думи всеки може и така нататък до безкрай. Ми да трудно е всеки има избор и се изисква смелост за да погледнеш страховете си в очите и да им кажеш: Аз съм силен и ще се справя!!!!!

Относно темата за кармата, че когато сме направили нещо с което не се гордеем и се чувстваме виновни си мислим, че ще ни се върне все някога. Един много специален за мен човек каза нещо много вярно за което не се бях замисляла никога. Когато си добър човек и си постъпил кофти в някакъв определен момент от живота си, но след това не си спрял да вършиш добри неща и да помагаш на хора, животни когато и с каквото можеш си изкупил вината. Само да уточня тук не става въпрос за лоши неща, които включват нарушаване на десетте божи заповеди там кармата е сигурна под някаква форма. Всеки добър човек заслужава прошка. Простичко нали. Има много книги и мнения по въпроса, нормално. Аз пак казвам всеки разбира и определя нещата от своята камбанария. Разликата е че когато едни затворят очи виждат едно опустошено място, изгорено и черно и мрачно, където няма любов няма вяра, няма нищо. А има други, които като затворят очи виждат една прекрасна цветна градина с цветя, фонтанче с вяра, разцъфнали дървета с много любов. А вие от кои сте? И едното и другото подлежи на промяна, силата и отговорността си е във всеки един от нас. Ако искаме да сме нещастни ми ще бъден, колко просто. Ако искаме да сме щастливи ми ще бъден, отново изключително просто. Кратко, точно и ясно.

© Деница Филева Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Въпрос на вътрешно убеждение е, че попадаме и успяваме да излезем от трудностите...Не всичко е сладко! Има горчиви истини, които ни подготвят за изпитанията в живота.Но трябва да преминем през тях, въпреки разочарованите надежди. И все пак, въпреки това да сме будни, че ще има още!
    Несъмнено е да сме правили грешки, но те са опит да се замислим и научим да не ги повтаряме.Откриватели и иноватори постигат целите си чрез"проба-грешка". Това е сигурен начин към желан резултат.Но при хората има нужда от допълнителна мотивация:скрижалите на любовта. И волята да надмогнеш изкушенията.
    Поздравления за темата, която споделяте!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.