Понякога ми идва до гуша от българските псувни на майка, да му е*а майката! Колкото и да не искам да ги чувам, колкото и да не искам да ми се налага да ги ползвам - те са навсякъде. Хората, които събират боклука, псуват; децата, които си играят зад блока, псуват; пияните младежи на тротоара, които чух преди малко - представяте ли си?!?! - и те псуват! Всеки средностатистически любител шофьор - какво прави? - ПСУВА! А професионалните шофьори? За тях псуването е част от магическия ритуал на професията, заедно с натискането на най-долния ляв педал (т.нар. "амбриаж"), завъртането на ключа и включването на първа... Защо псуват хората? Защото работата им е гадна? Защото има някакви досадни неща, които им се налага да вършат въпреки тяхното нежелание? Защото е най-лесното нещо, което ти идва на ум да направиш, за да отреагираш на заобикалящата те действителност? Защото така си изкарваш гнева, прехвърляйки отговорността за него върху "върху майката на този човечец", който прави нещо, което на теб така и не ти се нрави, да му е*еш майката (!!!), като например да пропусне (като Христо Йовов) от два метра на празна врата срещу ФК Баку (- Защо не? Правил го е много пъти. Не дай си Боже, за всички Левскари, да го стори и сега). Ще му 'таковат' ли майката всички вкупом? ДА! Все ще има някой Крум Савов и последователи, които да го оправдаят с бижутерския гол срещу Марсилия и приноса му за успехите от миналото. Но майката му ще е такована многократно от левскари, цскари, мечкари, лодкари и целий български народ. Като заговорих за футбол, се сетих за един от първите си спомени от детството, свързан с изричането на "свещените" за всеки (поне втори) българин - а именно - фразата, изразяваща желанието на говорещия да извършва възвратно-постъпателни движения в синхрон с майката на някого по някакъв повод. Поводът от детството ми бяха отсъжданията на главния съдия на мача Мексико - България на Световното първенство по футбол от 94-та, което всички българи помнят. Говорещият беше баща ми, а майката - горката жена - беше тази на въпросния главен съдия, който отсъди несъществуваща за всички ни дузпа в полза на Мексико. Спомням си и радостта след гола на Стоичков - няма такова събуждане, наистина! Тъкмо бях задрямал и оня пас на Йорданов мина, Стоичков стреля и после Борис Касабов написа историята, която кънти в ушите на хорските спомени от тогава... Къде са псувните в този мил втори спомен ли? Ами сто процента е имало българи, които тогава са си казали: "ей, сега им е*ахме майката на тия! Да Ви е*а майката, смотани мексиканци!!" Някъде бях чел, че българинът се взема в ръце, само когато ножът опре о кокала. Търпи, търпи, търпи и псува ли, псува. Чака нещо да прелее чашата. Аз го правя, често, сигурно защото така съм свикнал през годините на съществуването ми. Гаден Навик, опитвам се да го спра, но как да се случи?!?! Покрай мен всички псуват. Дори приятелката ми псува! Дори една приятелка, с която вчера имах прекрасен разговор и никога не съм подозирал, че ще чуя и от нея псувня - се изказа по специфичен начин, понеже нейна съученичка постоянно го използвала тоя лаф и така... Най-странното е, че някак си за хората псуването се е превърнало в нещо положително, изразяващо наличието на силен характер, самочувствие - Ей, глупаци, що не си е*ете майката с това мислене!!! "Вековната злоба на роба и неговия гняв величав" за това, че постоянно търпи! Търпи жена си да му показва колко е недоволна от нещо си там, търпи майка си да му казва какво е добре да направи в живота си, за да го осмисли, (а всъщност, за да осмисли нейния, помагайки ù да се чувства пълноценна и потребна, а не обратното!) търпи шефа си, който се чуди кога да се накани да вземе някакво тъпо решение, засягащо работата на нашия човек, докато всъщност на шефа това му е безразлично, понеже той и така и така си върти поне още 2 странични бизнеса, от които изкарва предостатъчно... Какво друго търпи? Търпи ли бебешкия рев? Търпи ли гадния трафик? Търпи ли инфлацията? Търпи ли, че парите му отиват главно за храна и покриване на разходите? Търпи ли, че чака всеки Петък първи на опашката пред втората употреба? Търпи ли миризливите циганчета, които идват да искат пари, докато се опитва да води нормален разговор с приятел, който не е виждал скоро? ТЪРПИ! Т - Ъ - Р - П - И!!!!! И докато го прави, ПСУВА! П - С- У - В - А! Псува на майка! Защо псува на майка?!?! Сега ще Ви кажа! Помните ли как като малки нещо е ставало и за да не се влезе в конфликт, майка Ви Ви е съветвала да не обръщате внимание, да забравите за нещото, да сте добро момче, защото така е по-добре, "по-умният винаги отстъпва", "да не ни създаваш име пред хората, защото какво ще си кажат те за нас, за мен, за теб?". Цяла купчина ей такива преживявания и фрази. Преди години сигурно тези реплики са звучали по друг начин и поради малко по-различни причини - "мълчи, че турците идват и ще ни изколят", примерно. Външните фактори се менят, но идеологията на скопеното общество си стои все същата - търпи се, че партията ще прати този, който говори във военен лагер на смъртта. Сега какво е наред - страхът от мутрите? И да се върнем към обяснението - като се ядоса, човек псува на майка, защото от толкова повтаряне за търпене му е дошло до гуша и се обръща срещу този, който най-много му е напомнял да търпи - майката - но не неговата собствена, защото кой би теглил майната на собствената си майка? (За протокола - искам да кажа, че аз съм го правил! Не съм горд с това, но не мога и да кажа, че се срамувам, защото не е така! Нещо от рода на "майната ти, върви по дяволите" в момент на силен афект ) Още повече - кой би напсувал майка си пред други хора?!?! Затова се хваща този, който стимулира гнева, по-точно неговата майка и се почва една мътна и кървава! Дай, дай, дай, докато певицата остане без глас! Докато не ти олекне от потисканата болка с години, месеци, дни и часове! Не е за подценяване и хипотезата, че когато човек е ядосан се "взема в ръце" и наскърбява най-свидното (майката) на този, който го е провокирал. Тодор Лицов ми беше казал, че ние сами си правим нещата да изглеждат по този начин - да, определено. Утре ще си купя нова книга по тоя повод - "Черните пътища на Европа" на Карбовски. Сега като се замисля - защо ми е да го правя? Там пак ще чета за българи, на които им писнало да псуват и заминали в чужбина да си търсят късмета и да псуват там нищо неподозиращите местни на майка, че имат толкова хубав и уреден животец. Като заговорихме за българи в чужбина - много гадно ми стана като ми дойдоха на гости българи в Белгия и ги гледах как вървят по улиците и ръсят тъпи заядливи коментари към всеки срещнат на български, опитвайки се да бъдат интересни за публиката може би... Но това явно е до хората. И аз съм го правил - но бях на 18-19 примерно. И ако някой се върже да чете написаното от мен, бих искал за финал да спомена, че според мен агресията има нужда от малко съпротива, за да бъде спряна. Съпротива като тази на братята Биелски от Defiance с участието на Daniel Craig.