За теоретичното и повседневното съзнание в литературата
Все още съществуват автори, които застъпват позицията, че поезията няма нищо общо с науката. Вярно е и това, че има и много поети, които пишат чудесни текстове, без да се интересуват от постиженията на науката. Създаването на новата литература, в това число и на новата художествена литература, минава през формирането на новия мироглед на авторите, с което се решава въпроса за постигане на по-тясна връзка между теоретичното знание, достигащо своите методологически основания в мирогледа и езика на повседневното общуване между хората, в това число и между авторите и читателската аудитория.
Един поет наскоро се оплака публично от починал вече професор, че не могъл да разбере израза му: “анализирайки сюблимността и базирайки се на солидните фундаменти…” Сублиматите в науката са постигнатите резултати под формата на изводи, а научните фундаменти биват частнонаучни и общонаучни, и представляват онова знание, което ни служи като ръководство при създаването на нов интелектуален продукт. Но вместо още тогава да си изясни тези неща, този поет се връща към паметта на горкия професор, за да изкаже недоволството си с късна дата?! Хубаво е, че днес той се обръща директно към мен, за да ми каже следното:
“Та - аз не разбирам широкоспектърните ти изкази, както в стиховете, така и в коментарите! Бъди земен като всички нас! Ние сме автори, равни помежду си и не изпитваме Богоравност! Не ми се сърдиш - нали?”
Отговорих му кратко, но изчерпателно по следния начин:
“Валентин!
Под формата на коментар, ти прокарваш един подход, който е известен от предишни времена. Първо, се грижиш да не ме ядосваш, което трябва да прозвучи добронамерено, второ, отвличаш погледа си към някакъв твой познат и трето, правиш това за да противопоставиш мен на всички останали, сред които поставяш и себе си. Но къде е коментарът ти на текста, който е публикуван? Няма такъв!”
Но нека да видим какъв текст не разбира Валентин! Става въпрос за следната публикация:
Чрез човечност са свободни
Творецът също е актьор,
но винаги от страст гори...
Актьорът често е позьор
в ролята си да блести.
Актьорът често е творец,
показвайки и буйна страст...
Творецът става и хитрец,
склонил глава пред чужда власт.
Чрез човечност са свободни,
но когато са "сакати",
търсят пътища обходни
и остават тарикати!
А Валентин има право в едно – има хора, които спекулират или просто не се съобразяват с аудиторията, когато показват знанията си. Но въпросът за диалога и за разбирането в него е далеч по-сложен. В самите научни среди, учени от една и съща област на знанието, трудно намират общ език при решаването на стоящите пред тях задачи. Но Валентин е прав и в това, че той не разбира. В такъв случай ще трябва да положи усилия да разбере онова, което не разбира! Но той има право още и в това, че не разбира мои текстове. Готов съм да му окажа нужната помощ, за да ги разбере.
Но какъв е проблемът? Теоретичното и повседневното съзнание си дават среща в моите текстове и това аз го правя с пълното разбиране на нещата. Аз апелирам за издигане на равнището на публикуваните текстове, а Валентин апелира изказът ми да е по-достъпен. И веднага ще поясня – именно с такава цел използвам възможностите на поезията, наред и с някои други особености, които са характерни само за нея.
Няма съмнение, че проблемът е стар, сложен и неговото решаване е свързано с развитието на диалога, а чрез него и на общуването, за да може да се получи покритие между добрите намерения и тяхната реализация – нещо, което все още е трудно за постигане и на практика прозират кълновете на недобронамереността.
Постигането на мирогледна ориентация е основна задача пред всеки автор. В поезията тя получава специфична окраска. Любовната лирика не може да бъде развивана успешно, ако даденият автор не е открил у себе си импулса на божественото, което не е нещо друго освен импулса на любовта. Освен в стихове и коментари, аз съм публикувал в Сайта и не малко статии и други материали в проза, чрез които обосновавам обема и съдържанието на такива категории и понятия като “единство”, “тъждество” и “различие”, “озарение”, “светлина”, “ведрина” и др., които при мен са съдържателни и имат назначението да подпомогнат изясняването на спецификата на описваните процеси.
Имам доброто желание, в друга статия, която все още носи работното заклавие “Огледалото” да посоча структурата на литературния процес, който днес е нов. Тук ще посоча кратко, че тази структура я разглеждам на няколко равнища: първо, на равнището на авторите, публикуващи своите текстове, второ, на равнището на онези автори, които познават или се занимават с разработването на въпросите от теорията на литературата, в това число и на художествената литература, трето, на равнището на онези автори, които успешно работят в областта на критиката, четвърто, на равнището на онези автори, които се изявяват като мениджъри на литературата, пето, на равнището на онези автори, които се специализират като методолози, шесто, на равнището на онези, които постигат реализацията си в литературата като собственици на интелектуални продукти.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Петре,
Въпросът ти е практически и аз съм го решил. В литературата, която издавам се съдържа философията на днешния ден. Това е задачата, която съм решил. Тук тя е литература за пишещи. -
"Интересна статия!". Обикновено наричам интересни неща, които не мога да нарека по друг начин...
Има една прекрасна студия на Исак Паси за нормативната естетика, написана като предисловие към поетиката на Николо Боало. По това време - 18 в. (когато е живял Боало) е имало стоманени правила по отношение на всяко изкуство и, странно защо, най-много това е засегнало поезията. И точно тогава са се появили Корней, Расин и Молиер. И тримата (особено третия) са сътворили невероятни пиеси в рими, като съм далеч от мисълта, че са го направили с книжката на Боало, или с някой превод на Аристотел в ръка. Те просто са имали усета, а този усет е бил идентичен с естетическите принципи на времето.Или по-скоро...естетическите принципи са се меняли спрямо тях. Т.е. теорията, особено в литературата, е като обобщение на нещо, случило се вече. И тук не мисля, че е важно кое е достъпно за публиката и кое не. Ясно е - комерсиалното е най-добре продаваемия продукт днес и сега... А теорията събира всички продукти и ги поставя в хладилна камера, за да видим какво ще се случи с тях след 2 века...примерно... В този ред на мисли - за всеки влак си има пътници, днес и сега! А утре - ще видим. Така че - спорът е малко неясен - поезията може да бъде и сложна, и проста... И интуитивна... и съвсем рационална. Важното е какво ще се случи с нея... Но това май не е важно за нас
...А... и.. Мойсей.... според мен е абсолютно правомерно да се противопоставят емоционалност и рационалност. Това, че ние ги балансираме не означава, че не си пречат. -
ОК, ама ти каква литература претендираш да създадеш с тези логически възли - комерсиална за максимален брой читатели, само за тесен кръг такива, или приемаща се от критиката? Надявам се да се обосновеш за коя от тези 3 осн. категории ще е, защото те са коренно различни. Моето мнение за съвременната литература, нещо което вероятно и аз скоро ще обоснова в статия, е екипността, или на литературен език казано - съавторството. Аз мисля, че там е бъдещето - както един вестник или списание, или каквато и да било медия, се прави колективно, така на все по-стеснената ниша от читатели, за да се предложи качествен продукт, то това много трудно вече ще може да стане само от 1 човек, какъвто и творчески потенциал да има той.
-
Аз видях. Сега ти гледай! Казваш нещо, с което всеки ще се съгласи.Приемам позицията ти за принципна, но като се отнесе към конкретния текст, почва да се клати. Защо? Защото днес създаването на нова литература изисква нов поглед върху нещата и аз съм извел логиката в поетичните текстове на преден план. И това съзнателно го подчертавам като приоритет.Показвам логически възли, които трябва да се разберат.Надявам се да разбереш.
-
Виж сега, и един художник под формата на абстракция може да обоснове някоя цапаница като нещо гениално, като това не значи, че непременно трябва да се приеме или отхвърли еднозначно творчеството му. Така и с поезията, като част от литературата. Да вземем за пример народните поети Ботев, Вапцаров. Те са пример за това, което твоят опонент иска - а именно по-масово достъпен изказ. Но това в никакъв случай не обезценява тяхното творчество. Аз няма да оспорвам твоите твърдения за мястото на науката в литературата, но според мен умението да пишеш си е по-скоро дарба. Читателят по принцип трудно се лъже, той долавя например в Толстой, Умберто Еко, Балзак, да не изброявам и други, та той несъмнено долавя от всяка страница как му набиват в съзнанието "виж ни колко сме интелигентни, какъв високо стилистичен изказ ти предлагаме, с какви думи и изрази боравим, които ти навярно не разбираш". И какво - четеш такава книга, или стих, четеш, и накрая виждаш, че авторът прекалено на сериозно се е взел, че не е казал кой знае какво, но го е представил в достатъчно претенциозна, лъскава опаковка.
-
Позицията, че поезията не може да бъде обяснена, защото се чувства, не може да издържи последователна критика, защото тази позиция противопоставя емоционалност на рационалност, което пък е неправомерно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Силно съм впечатлен от казаното от теб. А и от Петър. Това ме кара най-напред да ви кажа, че се радвам да се запознаем. Това първо.
И ще допълня. Прагматичната философия, която разработвам се интересува от това какво се случва, а какво ще се случи с текстовете ми е въпрос, който също се решава в днешния ден. Когато създадеш интелектуален продукт, вече започваш да се интересуваш от сътрудници, съмишленици, реализираш го по различен начин, както и в случая аз решавам конкретен въпрос в опита на контретен автор да прояви некоректност - решавам прост нравствен въпрос.
И още! Прагматичната философия, която аз разработвам, не е просто рационално-претенциозна. Тя е интелектуална, което означава, че показва действителността през хармоничното цяло на рационалност, емоционалност и воля, дори и в нейната накърненост, а с всичко това, съвсем естествено съм стигнал и до задачата този продукт да бъде продаден на света, но за тази цел се иска и подкрепа, каквато търся по всякакъв начин.
Благодаря!