Някой да си спомня "борческия" десант във футбола през 90-те години? Едва ли толкова добре като мен. Тогава всякакви охранителчета от ВИС, СИК, "Аполо Болкан", "седмици" и други известни фирми, решиха да си вдигнат самочувствието чрез футболни успехи. Така де, прости били, вицове за тях разказват! Ето ви доказателства за обратното в един интелектуален спорт! Топката се удряше случайно от зле скроените им бичмета, условно наречени крака. Но те биеха, биеха във всички мачове!
Как? Много просто! Противниковият отбор, възмутен от некоректната им игра, напуска терена, но е вкаран с ритници, влачене и бой обратно, за да доиграе мача и загуби. А съдиите бяха редовни мишени на новоизлюпените "футболисти". Елитен рефер яде 3 седмици само мляко след строшената челюст, друг лежа дълго в болница и размазаната му физиономия украси всички вестници, трети се лиши от няколко зъба и т.н. Мога да цитирам колкото искате имена, но едва ли е нужно. Имаше още доста случаи на пребити отбори и съдии, неоповестени от медиите, поради елементарен страх за саморазправа. Тогавашната ми статия в "Меридиан мач" за "озверелите отрепки във футболни екипи" бързо предизвика недвусмислени обаждания в редакцията за възмездие.
На скептиците, които приемат, че пресилвам нещата, оставям да попрочетат футболните справочници как борческите отборчета на "Искър" и "Вихър" Горубляне стигнаха до "Б" група в най-добрите си години и мачкаха на свой терен грандове за Купата на България.
Дали тогава съм реферирал мачове на "Витоша", Бистрица? Много пъти! Но по това време бистричани бяха просто един добър селски отбор в "А" РФГ (разбирай под Р-регионална).
Днес времената са други. Част от тогавашните "застрахователи" си отидоха скоропостижно и заслужено от света. Другите обаче се приспособиха успешно. Понаучиха английски и компютър, демагогия и далавера. Станаха президенти и "благодетели" на елитни футболни клубове. Наместиха се в партии и се извисиха като депутати, евродепутати, министри и по-нагоре. Но май останаха хубавите спомени и пустата "краста" за футболни успехи на терена!
Кой казва, че историята не се повтаря? Ами ето - преди дни именно "тигрите" от "Витоша" спечелиха Купата на Аматьорската лига! И решаваща "асистенция" даде един бивш труженик от СИК. Позастарял, попроменен, но... вечен. Дали отборът на "Две могили" е таял някаква надежда, че може да се противопостави на "величието"? Не вярвам.
И накрая моето добронамерено предупреждение към модераторите на сайта:
Ей, момчета, вместо новината за успеха на "нашия" отбор и спечелената купа да е водеща, вие я подминавате! Стягайте се, че да нямате "близки срещи от трети вид"! Ха, ма, ха!
© Свет Светев Всички права запазени
Ето един линк, като тоговор на този материал, който ми пратиха по „мрежата“:
http://openparliament.net/ask/view-16
В интерес на истината Финал за Купата на Аматьорската лига се е играл и преди на В. Левски! И то именно в периода , за който говоря в материала.1996-97 спечелиха „Кремиковци“.
Шефа на стадиона явно е млад гербаджия, без памет и образование. Като всички такива!
Това, че някога финалът се е състоял на Националния стадион съвсем не изключва отрицанието на глупавата помпозност, бадява дадените пари и смехотворното, карикатурно участие на премиер и министри.