Залутах се из НЕТ-а...

Порових се в електронния боклук, изчетох сериозни научни статии, лирични отклонения, религиозни наставления, източни обръщения, екологични обяснения, различни откровения...

Доставчика на всичко бе една търсачка, а темата “Защо живеем?”

Попаднах и на моите скромни разсъждения из Мрежата, но най-силно впечатление ми направи факта, че сме будно спящи... Будни сме, живеем, движим се, работим, любим се, ядем... но СПИМ!

И колкото и да ни викат Будните, глухи сме за техния зов. Чуваме единствено собственото си съзнание, а често сме глухи и за него...

Всеки помислил за Живота може да изкаже някаква мисъл.

Ще ви покажа някои избрани откъси от информационното пространство.

Интересно е как някои осъзнават времето, как други оценяват забавата в земния живот, а трети забравили всички и всичко, мразят дори и себе си...

 

 

 

-Има ли ли сте чувството , че сте се родили непълноценни ?  Че всеки ден излизате, отивате на работа, прибирате се, излизате с гаджето или жена си, с приятели ... на кафе, на кръчма, след това се прибирате, идва новия ден и нищо не се случва? А остава ли нещо след вас? С какво ще ви запомни светът ? Задавали ли сте си въпроса за какво живеете ? – попитал веднъж един мъж.

 

-Tова са въпросите на депресираните или на тези, които са прекалили с някои опиати... :))))))))))) а между другото, всички живеем в запалена къща и няма пожарна, на която да можем да се обадим - Т. Уилямс, така че споко човек, не се тревожи, всички сме в кюпа. – обадила се една самоуверена жена.

 

-Смисълът на живота е в самото живеене. Всеки човек търси великото в живота си, но не го открива, защото истинският живот е в детайлите. "Ако не можеш да вършиш велики дела, върши простите неща по велик начин." – казала друга и цитирала следния разказ от П. Коелю:

”Плачещият пясък 

Веднага след като пристигна в Маракеш, мисионерът реши, че ще прекарва всяка сутрин в пустинята, която се простираше извън града. По време на своята първа разходка, той обърна внимание на един човек, който лежеше върху пясъка и с ръце галеше земята, допрял ухо до нея.
"Той е луд" - помисли си мисионерът.
Тази сцена обаче се повтаряше ден след ден. Примерно след месец, заинтригуван от такова необикновено поведение, той се решил да заговори странния човек. Коленичал до него и с големи усилия, тъй като неговият арабски език все още не бил достатъчно добър, го заговорил:
— Какво правиш?
— Правя компания на пустинята, утешавам я, плачеща и самотна.
— Аз не знаех, че пустинята може да плаче.
— Тя плаче всеки ден само защото мечтае да бъде полезна на човека. Тя иска да се превърне в огромна градина, където всеки да може да отглежда зърно и цветя, да развъжда овце.
— Тогава кажи на пустинята, че тя вече добре е изпълнила своето предназначение — помолил мисионерът. — Всеки път, когато идвам тук, аз разбирам истинските мащаби на човечеството. Това огромно открито пространство ми позволява да разбера, колко сме нищожни пред Бога.
"Когато гледам целият този пясък, аз си представям милиони хора, които са родени, за да бъдат равни, макар че животът често пъти не е справедлив към тях. Тези планини от пясък ми помагат да медитирам. Когато виждам слънцето, издигащо се на хоризонта на пустинята, душата ми се изпълва с радост и аз се приближавам до Бог".
С тези думи мисионерът оставил човека и се върнал към всекидневните си занимания. За свое огромно учудване на следващото утро той го намерил на същото място, в същата поза.
— Ти предаде ли на пустинята всичко, за което те помолих? - поинтересувал се той. Човекът кимнал. — И въпреки това, тя продължава да плаче?
— Аз чувам всяка нейна сълзичка. Сега тя плаче, защото е пропуснала хиляди години, мислейки, че е абсолютно безполезна, че е загубила цялото си време, ругаейки Бога и своята съдба.
— Тогава й кажи, че животът на човека е много по-кратък и независимо от това той също губи много време, мислейки, че е безполезен. Той рядко открива своята съдба и смята, че Бог е несправедлив към него. Когато настъпва такъв момент, че някои събития му посочват за каква цел е бил роден, той смята, че вече е много късно да променя живота си и продължава да страда. И също като пустинята, той обвинява себе си за загубеното време. Аз не знам дали пустинята ще чуе това - казал човекът. - Тя вече така е свикнала с болката, че не може да погледне на нещата от другата им страна...
— Тогава хайде да направим това, което правя винаги, когато хората губят надежда. Нека се помолим.
Двамата паднали на колене и започнали да се молят — единият, обърнат към Мека, той бил мюсюлманин; другият събрал ръце в молитва, той бил католик. Всеки се молел на своя Бог, който бил все същият Бог, но хората настоявали, че Той има различни имена.
На следващия ден, когато мисионерът излязъл за своята сутрешна разходка, човека вече го нямало. На същото място, където той обикновено прегръщал пясъка, земята се оказала влажна, появил се извор. През целия следващ месец този ручей набрал сила и на това място жителите на града построили кладенец.
Бедуините нарекли мястото "Кладенецът на сълзите на пустинята". Те казват, че всеки който пие вода от него, може да се избави от причините за своите страдания, откривайки повод за радост, и най-накрая ще намери своя истински път.”

 

 

- Защо пък да е въпрос за депресирани и опиянени?!?
Всеки от нас си е задавал този въпрос хиляди пъти в различни състояния на своя дух. По-важното е като си го зададеш да имаш поне няколко отговора.И защо смисъла да е в детайлите?!?
Ами ако ти кажа, че намирането на смисъл в дребните неща е най-голямата заблуда за истинската същност на житейското съществувание...? Много философи не са намерили отговор на този въпрос......едва ли ще го намерим и ние.
В края на краищата в един момент човек трябва да направи равносметка за извършените от него дела за даден период от време.........и ако се разплаче независимо от радост,или мъка значи не е живял през това време напразно. - изказал мнението си мъж на средна възраст, държащ на чувствата.

 

-Имала съм го това чувство, понякога достига до крайно себеотричане, чак ми става лошо и ми се повръща. после ми минава. не знам как го изпитват другите, аз си мисля, че всичко идва от нашите страхове и несигурност. ами ако нямаме отговор на въпроса защо живеем? ако само си внушавам някакъв отговор, за да мога да продължавам да се усмихвам, а той всъщност не е в състояние да пребори всекидневните пристъпи на прилошаване, може да са за секунди само, но ги има....мисля, че е важно да се питаме защо живеем и с какво ще ни запомни светът, защото трябва да имаме изисквания към себе си, не можем да се оставим на посредствеността. трябва ни конкретика, която да замаже очите на общите приказки, нещо, за което да се захванем...иначе аз мисля, че живея, за да се науча на търпение и за да преживявам болките. не звучи много конкретно, но във всеки един миг се убеждавам, че е така. – казала жена на име Вера, която вярвала в конкретния смисъл на нещата.

-Като казвам, че смисълът е в детайлите, говоря от гледна точка на собствените си преживявания.
Винаги съм била сигурна, че съм родена за велики дела. Често се разочаровам, защото животът ме опровергава. Никога не ми идва наум, че всеки се има за велик.
Погледна ли назад щастливите ми мигове са били все прости неща - очите на детето ми, дебелия сняг през зимата, слънцето след продължителен студ, огъня в камината, тътена на вълните, топлия пясък, лятното море, мириса на трева, есенните листа, приятни преживявания с приятели, хубава книга, прекрасен филм, цигара след страхотен секс, думи на непознат, които дават моментални отговори на въпроси над които си размишлявал без да си задавал на глас...
Истината е, че тогава не съм изживяла тези моменти като щастие, а като ежедневие. Била съм заета да ровя в главата си и да търся дълбокия смисъл на всичко.
Аз не живея живота си. Животът ме живее. – обърнала се разказвачката на разкази директно към мъжа, държащ на чувствата.

-Сещам се за "Часовете" - филма, защото така и не прочетох книгата.
Всички сме се чувствали така и този, който твърди обратното просто лъже. Това е криза, която се появява в почти всяка възраст и е нещо съвсем нормално. Много е неприятно, но е факт. Кризата на тийнейджърите, които са вечно неразбрани. Кризата на младите хора, които искат да променят света, но рано или късно разбират че той ги променя. Кризата на т. нар. средна възраст, когато уж улегнали хора започват да се държат като деца. Кризата на третата възраст, когато в повечето случаи човекът е толкова стар и самотен, а не просто сам.
Всичко това го пише в литературата по психология - науката за душата. Всеки от нас носи душа и е нормално тя да страда в един или друг момент. Депресията е също нещо нормално, но трябва да се борим с нея, защото вземе ли да се задържа по-дълго не е на добре.
Напълно подкрепям Риона за малките неща - те са истинските и в тях е смисъла. Дано повече хора повярват в това и го осъзнаят най-сетне. Не е нужно да се правим на герои, за да се чувстваме полезни. Хората около нас ни обичат такива, каквито сме - обикновени и истински. Помислете за "проклятието на богатите и известните" и ще се сетите какво имам предвид. Всеки иска това, което няма, но дали е готов да плати цената. Това го чух в ББ3 и го запомних. Понякога и те имат попадения. – изказала се жена на име Мария.

-Вероятно от моя живот ще остане само една малка частичка, едно малко петънце в историята на света и дори толкова малко, че никой да не може да го види, но аз знам, че ще го има и то ще си е мое! Аз живея за него! Не е важно дали света ще ме запомни с нещо или аз него - важно е скъпите за мен хора, да ме помнят и да ми се радват приживе... Това за мен е смисълът на живота - Да обичаш и да бъдеш обичан! – завършила темата пълничка усмихната жена.

 

 

 

 

Защо живеем???Имали живот след смърта?

пука ли ти?
на мен не

 

Истината е, че сме създадени от Летящото Спагетено Чудовище!

Най-безсмисленото занимание на тоя свят е да търсиш смисъла на живота, така че я си го живей и не се занимавай с това. Пък и той (смисъла на живота) е различен за различните хора...

 

Еднакъв е. Да бъдат щастливи.

 

Животът е това което ни се случва, докато сме заети с планове за бъдещето!

 

Ъхъ

 

В битката с живота никой не е излязъл жив!!!

За да дразним останалите

 

Вижте ся. Живея АЗ пък вие шавате плуженца...

 

ммм... колко още неразгадан хумор имало...

 

защо живеем ли .. ми защо не :)

 

за да се обичаме

 

За да се мъчем...

 

Не се мъчЕм. Може би само някои от нас (в училище). Би трябвало да не си губим времето с мъки и терзания, просто няма смисъл...

 

Живеете за да ми служите

хахахаха

 

 

Нали знаете - животът е като венерическа болест - предава се по полов път и винаги има летален изход 8)

 

хахаха
освен това life sucks and then you die

 

Отговорът е 42!?!

 

ако се осъзнаем колко е безсмислен живота и ще го намразиме :)) живеем за да се мъчиме

 

аз живея напук!

 

Живея за себе си .. живея за сичко яко в живота щот живота е най-якото нещо кое мое ти са случи ... само че пр0блема е че има мн депресанти дет са запитфат за к0 живеем за ко сме на тоя свят.. тфа са хода без работа.. ако си един човек с пр0блеми човек който е зает всеки ден с различни раоти никога няа се питаш "защо живеем"

 

 

пр0блема е че има мн депресанти дет са запитфат за к0 живеем за ко сме на тоя свят.. тфа са хода без работа.. ако си един човек с пр0блеми човек който е зает всеки ден с различни раоти никога няа се питаш "защо живеем"

 

малииии докато пиша тия глупости си заминават 3 мин от живота ми.Ма тряя са живей и поне веднъж да се напаи нещо смислено не да останеш някои некролог дет никoй непознава.Ади помислете;)))

 

хахахахахахаха няма да е за дълго

 

 

Бе аз с1м си доволен от живота..кат се замисля колко по зле има от мен ... мисля че с1м щасливец пр0ст0 имам родители имам и приятели до мен в хубаво училище с1м мисля че тфа е нещото което ме прави happy.. имам вниманието около мен и така нататък а някои хора нямат дори и това.. така .. че кефя се на живота изживявам секи ден като миг и тфа е ... шото живота наистина е един краткотраен миг които минава и отминава без да усетим кога е станало това..

имам вниманието около мен и така нататък а някои хора нямат дори и това..

 

хахахахахахаха
ти си супер зле с тиквата :)
или си няква женка или си мнооо объркан тип :) "внимание" хахаха.

пък това че има и по-зле не означава че ти си добре, ама няма нищо, сега се радвай докато ходиш на училище. готино е! тате носи, мама меси! :) хахаха

иначе ако трябва да си говорим сериозно смисъла на живота не е в това да му се кефиш, не е и в това че е готин. живота е лайнян и винаги ще е лайнян, а ако някой исака да разбере защо живее ще му предложа да се занимава с музика или с рисуване и вобще с някакъв вид изкуство. тогава отговорът е толкова прост и ясен...

 

                          

да плъщим женките да пукаме спирт и да се друсаме с всичко и много итака до края и айде после никoй ми каже че не е пълноцено

хахахаха
дамн it, човеко тва е прецакано. тва е тъпо и освен това омръзва супер бързо. (при нормално развиващите се, след пуберитета)

GET A LIFE!!!
хахахаха

 

на които муу е писнало да обръща резбата

 

 

 

пффф

умник

 

Живота е хроническа болест, която завършва със смърт

 

 

ми тва не може се напише с няколко изречения ама най важното е да си живеем добре и такъм.аве истина закво живеем?когато си задавам такива философски въпроси изведнъж губя смисъла на всичко , не смао на живота но и на вселената защо съществъва нещо защо оооо аве не ми се мисли ай отивам на купонче

 

Не е важно защо! Причината няма значение, единствено последствията са от значение! Silly хунмас! :)

-Зашо ме удари?
-Не се тревожи с това. Дори да разбереш защо, това няма да накара зъбите ти да скочат от асфалта обратно в устата ти...

 

 

или може би така сме устроени да не си задаваме тези въпроси като например защо живеем(еииииии не казвам да се самоубибвате :) напротив живота е мн хубав изживеите го пълноценно),но хората настина не обичат да се замислят върху тези въпроси,на които няма да дадат обясним отговор...

 

 

Да. Прав си пич. Живота е много хубав и можеш много неща да нучиш от него, които със сигурност един ден ще ти бъдат много полезни. Като примерно да пишеш на кирилица, за начало, а знае ли човек - някой ден може дори и без правописни грешки.

 

... и без цифри.

 

Брей...
вече И забележки :)
Не може ли да се сложи 1 така небрежно филтърче за кирилица... някак!

 

 

Филтър за цифри - тоже! Да има задължително по един интервал преди и след всяка цифра. Някои от тези дечица познават българските букви и умеят да си служат с тях, но все пак намесват и цифри (вярвайки, че братята Кирил и Методий са ги турили в азбуката ни).

 

мисли 6 ли 4 е това 6 те ги спре? :)

Или пък просто всички можем да започнем да пишем така:
1Ф У Ц4Н R34D 7H15 У R34LLY N33D 70 G37 L41D

успях да го прочета настина се извинявам че не пиша на кирилица,но нямам начин да пиша на нея.sorryъъъъй

Когато има желание ще намериш и начин

 

ето го то е тук и намерих тази кирилиза наи сетне (малко докат свикна 6те има гре6ки и 4исла ама 6те се оправя

 

nickъсн, прав си... няма какво да ги спре!

 

Докато намериш смисъла на живота вече ще си умрял така, че няма смисъл да търсиш:)

 

 

Филип(чо), това е само в случай, че си тъп
Нормално е да откриеш някакъв смисъл когато си на м/у 20 и 30 години, и после да си го изповядваш кротко, НЕзанимавайки се повече с търсене. Щото в един момент от ежедневие не остава време за смисъл.
Така, де, НАЗДРАВЕ!

 

ето нещо, казано от риба : " Don't go around saying the world owes you a living. The world owes you
nothing. It was here first.”-- Mark Twain

 

Life's a bitch, fuck it!

 

 

Защо живеем...
Ми за да не умира никой девствен, живота ни наебава всички!

 

аз съм ффффффффффффффффффффффффф

 

 

Ммм, това към кого го отправи?

 

 

:) епа към некув дет ме нарече в мъжки род нещо en si spomnqm вече

 

за да ядем! сиреч за да консумираме ( създателя е мръсен търговски представител на неква фирмица )

 

...

...

...

Какво да коментирам... днешната младеж луднала по компютрите, дори не може да се досети да излезе и засади дръвче пред блока, камо ли да проведе философски разговор на тема: Защо живеем?

 

 ... и още един по-интелигентен форумен диалог:

Искам да попитам всички и да ми отговорят сами за себе си; Какъв е смисъла на живота. Какво осмисля нашето пребиване тук.
Аз живея заради самия живот. Заради удоволствието да дишам и да усещам, но въпреки всичко за мен няма смисъл. Въобще има ли нещо смислено, което да си струва. Задайте си въпроса защо си струва да остана! Някога случвало ли ви се е да сте на крачка от смъртта? Това накара ли ви да се размислите? Все въпроси.........

Нека да изясним за какво говорим всъщност. За смисълът на битуването или за смисъла на битието? Дали става дума за пориви към осмисляне на живота или за търсене на неговия смисъл, защото живота по своята същност е смислен е не особено нужно да го натоварваме с излишни смисли, но все пак обясни ми дали търсиш смисъла на битието или просто искаш да си обясниш собственото битуване?

Пуснато на: Чет Дек 29, 2005 7:25 am    Заглавие: Re: какъв е смисъла на живота?   

--------------------------------------------------------------------------------
 
[Въобще има ли нещо смислено, което да си струва. Задайте си въпроса защо си струва да остана! Някога случвало ли ви се е да сте на крачка от смъртта? ]
Да, случвало ми се е да съм на крачка от смъртта. И точно тогава животът ми се преобърна на 180 градуса. Започнах всичко отначало. Толкова отначало, че се учех да вървя и да пиша. Тогава и аз си задавах подобни въпроси. Една нощ в съня ми сам Бог ми удари шамар по челото. Беше разтърсващо. Събудих се и осъзнах, че има смисъл да съм на този свят - семейството, децата, родителите, работата, която обичам. Едни такива нещица, без които не можеш. И те не могат без теб. Нищо на този свят не е случайно. Просто всеки човек трябва да седне сам със себе си и да реши какво иска и как да го постигне. И винаги има смисъл. Заради цветето на прозореца, заради кучето, което те гледа предано и очакващо, заради две други очи..., които чакат твоята усмивка. Винаги има смисъл. 

Точно за това питам, какво осмисля съществуването на всеки един от нас. За всеки един е различно, всеки един сам за себе си е неповторим.
До денчев:
Ние сме тук на тази земя, но може да си отидем когато пожелаем. Какво ти дава сили да продължиш напред. Какво дава смисъл на твоето тук.

Aerials 

Life is a waterfall,
We're one in the river,
And one again after the fall. 

Swimming through the void
We hear the word,
We lost ourselves,
But we find it all? 

Cause we are the ones that want to play,
Always want to go,
But you never want to stay, 

And we are the ones that want to chose,
Always want to play,
But you never want to lose. 

Aerials, in the sky,
When you lose small mind,
You free your life. 

Life is a waterfall,
We drink from the river,
Then we turn around and put up our walls. 

Swimming through the void
We hear the word,
We lost ourselves,
But we find it all? 

Cause we are the ones that want to play,
Always want to go,
But you never want to stay, 

And we are the ones that want to chose,
Always want to play,
But you never want to lose. 

Aerials, in the sky,
When you lose small mind,
You free your life.
Aerials, so up high,
When you free your eyes,
Eternal prize.
Aerials, in the sky,
When you lose small mind,
You free your life.
Aerials, so up high,
When you free your eyes,
Eternal prize. 

SYSTEM OF A DOWN

Въпросът е важен и затова и аз искам да кажа няколко думи, преди напълно да изчезна от тези форуми. 

Въпросът за смисъла на живота означава, че този смисъл е станал проблематичен.
Това също така означава, че търсим самия смисъл в нещо, което е отвъд самия живот. (В противен случай ние щяхме просто да го живеем живота, а не да се питаме за неговия смисъл - нещо, с което се характеризира например животинското съществуване: животното не се пита, а живее)
А онова, което дава смисъл на живота е същото, което му придава неговата ценност.
А това, което придава ценност, са самите ценности.
Ценностите могат да се разделят в три големи групи и това са:
1. етически-доброто 2. естетически-красивото 3. религиозно-святото 

И в трите различни сфери аз лично (а предполагам и всички хора) съм преживявал смисъла на живота.
В етически-доброто, когато виждаме как един приятелски жест или жест на обич може изведнъж да преобрази и да осмисли тук-наличното.
В естетически-красивото, когато пълнокръвно преживяваме някакво художествено произведение – било то музика, книга, филм...
В религиозно-святото (което в определен смисъл е пълното обединение между предните две области - на красивото и доброто), при което преживяваме тоталността на връзката с Бога (Безусловното) - случва се много рядко, но пък ако се случи, е твърде интензивно, разтърсващо интензивно.

Да но не отива ли всичко на вятъра някой ден? Приятеля може да е бил клоун с маска, вярата една илюзия, която не сме могли да видим заради мъглата на нашето съзнание. Обичате ли да усещате въздуха в дробовете си ? Аз да, но за жалост понякога колкото и дълбоко да се опитам да дишам не усещам нищо. Приятелите се променят, убежденията също, красивото става грозно. Всичко в живота се мени и губи смисъла си с времето. Случи ми се веднъж докато бях в болницата (на преглед) в чакалнята да чуя двама възрасни (над 60-те вероятно) да си говорят. “Човек не трябва да умре прекалено млад, но и прекалено стар”. Не съм живял чак толкова много, не съм се и разочаровал кой знае колко. Чувал съм много хора да говорят за самоубийство, дори познавам такъв човек и ми сподели, че е бил на прага и в безсъзнание е викал “Мамо, обичам те! Спаси ме.” Навярно всички ние търсим някакво спасение. Колкото повече се опитаме да осмислим нещата толкова по- безсмислени стават те. Понякога май е по- добре да спрем да мислим. Опитвал ли се е някого да не мисли! Просто да стой. Единствено мечтите, на който сме роби и семейството дават смисъл. Стига да не сме се лъгали за тях и те да не бъдат немечти и несемейство.
Желая ви приятни празници и много усмивки, дано никой не губи пътя в живота си.
С уважение
Цуцуманов

Разбира се, че колкото повече се опитваме да осмислим нещата, толкова по-безсмислени стават те. Това е именно защото питайки за техния смисъл, ние с това минаваме отвъд тях (отвъд нещата) и търсим нещо друго, което да ги оправдае, т. е. да ги о-смисли. По същия начин и с живота - питайки за смисъла на живота с това ние минаваме отвъд самия живот (непосредственото живеене) и търсим нещо извън него (живота), което да го оправдае (да го о-смисли, да му даде смисъл).
Забележете обаче: можем ли да питаме за смисъла на самия смисъл? Можем ли да попитаме: „Има ли в смисъл в самия смисъл, стига смисълът да да е налице?” Не можем! Смисълът просто или го има или го няма. Смисълът – това е присъствието на ценност, а безсмислието – отсъствието на ценност. Животът сам по себе си няма смисъл, както няма смисъл и гравитацията, въртенето на луната около земята, фотосинтезата на едно растение или популациите на комари в блатата. Животът обаче (човешкият) може да придобие смисъл, когато в него се въплъти някаква ценност. А видовете ценности ги изброих по-горе. 

Възраженията ви относно преходността на всичко почиват върху една обичайна категориална грешка, която е била открита още от великия философ Платон през IV век преди Христа. Казвате: „Красивото става грозно”. Бъркате: не красивото става грозно, а красивите неща [могат да] станат грозни. С това самото красиво не се променя. Променят се нещата, които веднъж може да са въплътили красота, а друг път може и да не са.
Също така казвате: „Приятелите се променят”. Тук сте прав, обаче това не означава че самото приятелство, т. е. неговия смисъл изчезва. Изчезват само хората, които са били въплътили приятелството в собствените си отношения. Това не пречи някой друг няколко хиляди години след нас отново да въплъти приятелството в личните си отношения и да преживява интензивно неговия смисъл. Т. е. изчезвайки приятелите, с това съвсем не е изчезнало самото приятелство и неговата възможност. Изчезвайки красивите неща, с това съвсем не е изчезнала красотата и нейната възможност. 

Платон казва така (перифразирам): смисълът не е вещ или предмет (вещите се променят), а е идея. И точно поради това идеална може да бъде само една идея, но никога една вещ. 

С уважение: Стоев

Разбирам че всичко се крие в идеята за него. За това няма универсално красиво или универсална истина. Разгледай го така “Има истина- няма истина!Има приятели- няма приятели!”. Може и да нямаш приятели. Тук говорим за много условности. За това ми е интересно как всеки сам за себе си, си обяснява “смисълът на живота”. Нали всеки си има някаква своя истина, а за други тя е друга.

Ако всеки си има своя истина и за всеки тя е различна, тогава тези истини са несподелими, т. е. за тях е не само невъзможно, но и излишно да се говори.
Във философията става дума за истините, които са споделими. Нещо повече: за философията именно споделимостта е едно от условията за истинност (!!!!!!). 

Лудвиг Витгенщайн: "За това, за което не можем да говорим, следва да мълчим".

А какво е истината?

Май много се отклонихме от темата Hammill с нашите разсъждение за едно и друго. Виждам че си начетен човек и наистина ми е интересно да те слушам. Аз лично се отдавам повече на чувството си и оставям то да ме води. Пиша неща които по някакъв начин съм ги преживял и съм ги открил за себе си. Тоест за моите “истини”, които за другите може да не са така. Какво пък всеки има право на мнение. Интересуваме обаче какво казва онва човече в теб. Опитай се да не се осланяш на философите. а на себе си. Затвори си очите и си кажи, какво ти дава сили да си тук! Вслушай се в себе си , защото за мен това е най- важното. Сърцето което говори.
_________________

Пуснато на: Пет Дек 30, 2005 1:06 am    Заглавие:    

--------------------------------------------------------------------------------
 
Истината. Aletheia. Veritas.
Невъзможно е да искате ние с вас да решим толкова фундаментални философски въпроси. 

Но ако се задоволите с нещо по-кратко: съгласно формулата на блажения Тома от Аквино истината е adaequatio rerum et intellecti. Т. е. съгласуваност между нещата и интелекта. Ние обаче според една още по-стара Платоническа парадигма бихме могли да кажем, че истината е съгласуваност на интелекта (разума) със самия себе си.
 
MaLkiq_BuDa написа:
Май много се отклонихме от темата Hammill с нашите разсъждение за едно и друго. Виждам че си начетен човек и наистина ми е интересно да те слушам. Аз лично се отдавам повече на чувството си и оставям то да ме води. Пиша неща които по някакъв начин съм ги преживял и съм ги открил за себе си. Тоест за моите “истини”, които за другите може да не са така. Какво пък всеки има право на мнение. Интересуваме обаче какво казва онва човече в теб. Опитай се да не се осланяш на философите. а на себе си. Затвори си очите и си кажи, какво ти дава сили да си тук! Вслушай се в себе си , защото за мен това е най- важното. Сърцето което говори. 

Какво казва човечето в мен?!? Ами то казва, че нещата не са толкова прости и че трябва да се мисли. А най-добре мисля, когато влизам в диалог и в спор с най-големите умове в човешката история.

Сърцето само по себе си не може да говори, то не е членоразделно и може да произнася единствено "Ах!" и "Ох!", освен ако няма за свой съюзник разумът.

Добре оставам без коментар за теб и човечето. Обаче хитрец си да знаеш добре избяга от въпроса ми. Иначе съм съгласен в спора се ражда най- много истина. Като чели желанието да надскочиш другия и да си една мисъл пред него (под съзнателно) стимулира много мисленето. Стимулира те да даваш повече и повече. И все пак човек трябва да слага рамки на спора и да го води цивилизовано, иначе се губи смисъла.

Здравейте! Аз съм приятелка на Малкия Буда и знам какъв смисъл той влага във въпроса си и затова се чувствам задължена да отговоря. Наистина дикусията е много интересна,но на мен лично ми се струва,че този въпрос е много финен и деликатен,за да се обсъжда по този начин и да се очаква,че някой ще даде Отговора. Както един будистки монах е казал: За Господ не може да се говори по един и същи начин,защото за един отговорът ще е:Бог е в теб,за друг: Бог е гняв,за трети: Бог не съществува и всички тези отговори ще бъдат вярни. Истината е облечена в толкова много човешки лица и премени, че всеки път може да ни изненада повече от всякога. Съшото е и със смисъла. Ако досега в нещо си намирал смисъл и днес вече тоя смисъл не те удовлетворява и мислиш, че щом с това се изчерпва всичко, тогава наистина може да паднеш духом и да се луташ в желанието си да видиш смисъла,но в същото време да те е страх да го потърсиш извън истините,в които си вярвал до сега. Каквото и да означава "извън истините"-дори да означава да се обърнеш срещу Господ, в който си вярвал, дори от вярващ да станеш атеист, дори от философ да се превърнеш в непукист. Всичко това дава нов смисъл и виждаш,че животът е много по-голям и истински, отколкото си мислим. Той е една голяма игра, която игра трябва да уважаваме и да бъдем много гъвкави,за да бъдем на ниво.
Да,според мен, ето сега не ти казвам какъв е смисала,а КАК да го търсиш: Просто, отхвърли всички "свои" истини и започни да живееш, без да товариш живота с излишни смисли. Някои тва вече го каза в дискусията и аз съм много съгласна. Животът ни поставя прекалено много и сложни ребуси за разрешаване всеки ден, за да си създаваме допълнителни. И тогава ще видим смисъл,когато живеем,когато знаем,че днес може би ще се случи нещо хубаво или лошо,с което да се справим. Може би ще срещнем погледа на един мъж/жена,която никога няма да имаме,но е достатъчно,че тя/той съществува.
Аз така намерих смисъла за себе си. И аз си поставях този въпрос и ще ми е в сърцето до края на живота ми. Но само когато спрях да товаря живота си с излишни смисли и теории, и убеждения и препоръки за правилен живот, само тогава намерих някакъв мир за себе си. Може би и рова ще се промени, но животът е пред всички нас и ще ни дарява с различни смисли , ребуси и истини всеки ден, до края на света. Дори когато всичко сме загубили, пак има смисъл да се живее, за да се научим да живеем като загубили. Защото и това се случва,много често, трябва да бъдем не-победители. Сериозен удар по егото ни , но е така,
Не знам,може би греша,може би не е така. Но за сега това е моята истина. И тя ми дава някакъв смисъл. Но сега ще ти отговоря точно в какво намирам смисъл. Например, сега по Коледа, аз съм сама,защото съм в чужбина и просто няма с кой да съм. Вече 7-ми ден и знаеш ли какво...като имам свободно време мисля за глупости, депресирам се за дреоболии, мсиля си,че ще си остана така сама...но в същото време, си казвм ;Майната му! каквото стане! и ставам, запалвам си една цигара(впреки че от два дена нямам и няма от къде да си купя наблизо), пия малко портокалов сок, излизам на терасата, дишам и просто чакам новия ден и изживявам тоя доколкото мога. Чета Достоевки и сравнявам истини и смисли...и накрая всичко свършва по един и същи начин...сменям водата на рибката ми, радвам и се и се надявам да не умре...сега ще гледам Големият Лебовски и утре ще посрещна Новата Година пак сама за сажаление. Но съм щастлива. Това е моят смисъл,както и да попивам всичко тук,за да мога да го върна в България,колкото и наивно да звучи. Мога да добавя още много,защото всеки ден живеен с дилеми и всеки ден има какво да добавим. Утре може би ще добавя още,не знам...Кажете вие какво мислите...Янина

Всички живеем в истината. Друг въпрос е дали ни е удобна или не. И дали искаме да живеме в нея и си я поставяме в отдалечени пространствено-времеви и абстракни измерения. Животът по начало е смислен. Така че е излишно от християнска гледна точка да го натоварваме с излишни смисли.
Трябва да бъдем по-някога не-победители. Или просто искаш да кажеш, такива, които губят. Победителите се познават по загубите. Малко банално звучи, не че го мисля, но да печелиш е лесно. Да губиш е трудно. Но и обратните твърдения са твърде верни.
Въпросът за смисъла на живота е метафизичен, безкраен и абстрактен. Безспорно. Но аз смятам, че Малкият Буда търси обяснение на своето битуване, а не на духовното си метафизично съществуване. Битуването на тялото също е смислено по своята същност, по изначалие, заради дъха, заради магията на физическото битуване. о нека да не го оправдаваме, понякога в неговите дефекти.
Странно е, когато съм пренасял телесата си на хиляди километри и съм се чувствал щасдтлив. А пък духа ми е преодолявал километрите за мигове. Не знам. Тази дискусия е прекалено самоцелна. Започна да звучи като тестовете във въстниците "Разберете дали изневерявате на мъжа си" и т.н. Малък Буда сам не можеш ли да отговориш на своя въпрос? Търсиш нашият смисъл ли? Той далеч няма да е твоят? Защото може би някои от нас живеят в истината, а други не. Трети пък не желаят да повярват, че живеят в истината.
_________________
Петър Денчев

На Малкия Буда му е интересно какво мислят останалите. Денчев за мен това е интересно, обичам да виждам какво се крие в главите на хората (истина). В този форум аз не търся начин да осмисля собствения си живот. За мен той вече си има някакъв смисъл и духовен и физически.Знаеш ли какво разбрах, че най- големия учител са хората. Виждайки какво мислят те, мога да прекарам тяхната истина през своето сито и знае ли човек може да открия къс злато. Всеки си има сито и ти също, не вярваш на всичко, което четеш или чуеш. Има неща обаче които се запечатват в теб. Защото в действително си открил нещо важно и ценно. Вярно има мигове когато много неща се обезсмислят. Депресията- черната мрачна бездна в която всеки от нас е влизал. Ако искаш да летиш научи се да се страхуваш и да се бориш със страховете си. Никога няма да открием общ смисъл за всеки един от нас. Чувал съм хора да казват “Смисълът на моя живот е да стана известна”. Е добре похвално- придал си смисъл. Ако добре сте прочели в началото поставих и едно друго въпросче “Някога случвало ли ви се е да сте на крачка от смъртта?”. Мисълта ми е че нещо подобно обръща целия смисъл и променя смислите и мислите. Смисли, мисли, емоции- постоянно се обременяваме с какво ли не, но от всичко това има ли щастие. Според мен целия смисъл се крие в пътя към щастието. Според вас е друго и така. Струва си човек да види какво мислят другите.
С уважение;
Цуцуманов

Малък буда, аз съъвсем правдиво разбрах, че ти се интересуваш какво се крие в главите на другите хора. А ситото е важно до толкоова, колко ситна е мрежата му. Мен лично, ме уморвяа да научавама какво има в главите на хората, защото най-често те не са наясно със себе си, не че аз съм. Но засипването с техните проблеми ме уморява. Но вече казах, че живеем в истината. Истината е една, иначе не би била истина. Има варианти на истината. Но вече казах - всички ние живеем в нея. И това какво се крие в главите на хората вече почти няма значение щом си разбрал, че живееш в истината. Защото тя не е нещо, което отстои на километри или мисловни пътеки от теб, ти живееш в нея. Подхождай към нея без сито. И ще я разбереш. Ситото е нужно при хората - от морални съображения.
_________________
Петър Денчев

Аз далеч не се ровя в главите на всички хора! Иначе ще се побъркам, но от време на време е хубаво да се поразровиш дори и просто информативно. Не може да търсиш нещо в празното пространство каквито са главите на повечето хора. Имам един познат, който работи цяла седмица, за да има пари да се напие петак и събота вечер. Какво да търсиш в този човек на какво да те научи. Ракията с какво мезе върви? Е и това си е нещо за хора като мен, които не пият. Гледам да уча от хора които знаят нещо и се опитват да постигнат целите и мечтите си. Снощи например стоях на една маса с хора, които са пътували адски много! Сблъсквали са се с друг начин на живот, други култури и може да научиш ценни неща. Това е целия смисъл, пък и мисля че във форума влизат интелигентни хора.
С уважение;
Цуцуманов

О, да безспорно в този форум влизат интелигентни хора, което е чудесно. Но, аз, твърде правдиво според мен, обясних, че разбрам, че на теб ти е интересно да надничаш в чуждите глави, което е чудесно за теб. Безмислено беше да ми обясняваш как го правиш и защо, след като публично съм обяснил, че ми е ясно и го разбирам.
Опитах са да те наведа на размисли отвъд повърхността на смисъла на живота. Сблъскването с различните култури е относително нещо, а впрочем всичко е относително. Културите са интересни в техните различия до толкова, до колкото се отнасят до антропологичните различия. Ако ме питаш е много тъжно да се сблъскваш с различните култури и след това да се сбогуваш с тях. На мен ми е тъжно, когато се сблъскам с една култура и след това си отида.
Не бих се наел да кажа, че главите на повечето хора са празно пространство, твърде категоричен трябва да бъда и смел не по-малко.
Щастието има различни измерения, напълно си прав. Но смисълът е един, той може да бъде погледнат от различни ъгли, гледната точка може да бъде сменена безброй много пъти, но смисълът остава един и те следи незабележимо или забележимо като усмивката на Мона Лиза, както и странният й безполов поглед. И нека кажа пак - щастието има различни измерения, но не то е смисълът. Смисълът не се вмества в измеренията, той не се нагажда, той просто присъства. По някакъв начин.
_________________
Петър Денчев

Сартр казва, че фундаменталния проект за човека е той да се превърне в Бог. Една от характеристиките на Бог е нравствено съвършенство. В добавка мое мнение е че в човек има два фундаментални проекта -
1. за деградиралото му "аз"

2. за устременото, възходящо.

от 1 следва че спиралата може да води надолу...

...в най-ужасния случай с оттенък на безсмисленост - въобще не е спирала, а е осова линия... Според мен във всички епохи съществува порочност, съдържаща се в масата хора. Античността е нравствен образец само в теоретично отношение.

Има ли смисъл да се търси смисъл след като повечето хора не намират желание да го следват.

 

Едва ли точно, изведнъж, ей така след като го намерят, ще решат, че точно това осмисля живота им и ще се променят в личностно отношение.

Всеки сам за себе си трябва да открие за какво да живее и какво дава смисъл на това “Него”. Различието поражда различни мисли, не всички хора са яли от една паница и са правели едни и същи неща. Колкото и да си приличаме един други го пак си оставаме различни. Някъде четох: “Аз съм като теб, но аз не съм ти! Тогава кой съм аз?”(не помня точен източник). Никога не бива да се опитваме да осмислим безсмислието на “деградиралото “аз””. Живота променя всички, понякога една случка може да даде смисъл на всичко, а друг път да убие душата на човек. Проблема понякога, е че прекалено усложняваме всичко. Постоянно мислим и премисляме понякога си мисля, че този въпрос е ровене в черната дупка на вселената- поглъща всичко без да дава никакъв отговор. И все пак слънцето утре пак ще изгрее, след него и луната, а света не свършва с един човек. Дано поне слънцето топли повече хора, залеза да радва повече хора. Всеки бавно или бързо се движи по пътя, който сам си е избрал (това прозвуча малко тривиално). Истина или не всеки живее заради нещо........ или незная не мога да определям битуването и битието на всички хора (прекалено много и различни са). Все пак нека сме живи и здрави, а останалото само ще дойде!

Hammill написа:
Въпросът е важен и затова и аз искам да кажа няколко думи, преди напълно да изчезна от тези форуми.

Въпросът за смисъла на живота означава, че този смисъл е станал проблематичен.
Това също така означава, че търсим самия смисъл в нещо, което е отвъд самия живот. (В противен случай ние щяхме просто да го живеем живота, а не да се питаме за неговия смисъл - нещо, с което се характеризира например животинското съществуване: животното не се пита, а живее)
А онова, което дава смисъл на живота е същото, което му придава неговата ценност.
А това, което придава ценност, са самите ценности.
Ценностите могат да се разделят в три големи групи и това са:
1. етически-доброто 2. естетически-красивото 3. религиозно-святото

И в трите различни сфери аз лично (а предполагам и всички хора) съм преживявал смисъла на живота.
В етически-доброто, когато виждаме как един приятелски жест или жест на обич може изведнъж да преобрази и да осмисли тук-наличното.
В естетически-красивото, когато пълнокръвно преживяваме някакво художествено произведение – било то музика, книга, филм...
В религиозно-святото (което в определен смисъл е пълното обединение между предните две области - на красивото и доброто), при което преживяваме тоталността на връзката с Бога (Безусловното) - случва се много рядко, но пък ако се случи, е твърде интензивно, разтърсващо интензивно.

Наричаш ценност безценното .
А точно то прави всичко ценно фалшиво и безсмислено.

Интересно е как въпреки специфичната ограниченост на човешкото познавателно отношение към света , ние все пак се питаме за смисъла . И да , като че търсим да го открием отвъд самия живот .J.J. говореше някъде за изначалното мистично ...

chudenka написа:

Наричаш ценност безценното .
А точно то прави всичко ценно фалшиво и безсмислено.

Безценното няма цена (продажна), но има ценност (безусловна).

Така че то снема цената, а не ценността.

Hammill написа:
chudenka написа:

Наричаш ценност безценното .
А точно то прави всичко ценно фалшиво и безсмислено.

Безценното няма цена (продажна), но има ценност (безусловна).

Така че то снема цената, а не ценността.

Това не го разбрах .
В какъв смисъл безусловност ?

Според мен ценно е всичко онова което има някаква разменна равностойност .Не е задължително да се мисли като продажна цена .А безценното затова е безценно защото не би могло да бъде подменено , илюзорно .Ценностите се менят най общо казано според ценностната система на възприемащия.

chudenka написа:
Hammill написа:

Безценното няма цена (продажна), но има ценност (безусловна).

Така че то снема цената, а не ценността.

Това не го разбрах .
В какъв смисъл безусловност ?

Според мен ценно е всичко онова което има някаква разменна равностойност .Не е задължително да се мисли като продажна цена .А безценното затова е безценно защото не би могло да бъде подменено , илюзорно .Ценностите се менят най общо казано според ценностната система на възприемащия.

Какво по-точно наричаме "безценно"? - Съвсем не онова, което е лишено от всякаква ценност, а напротив - онова, което притежава безусловна ценност. (Без-ценното наистина обаче е лишено от цена (стойност), защото то не може да подлежи на пазарна размяна.)

Ценностите съвсем не се менят, а точно обратното - менят се ценностните ориентации на възприемащите - като си затварят очите за едни ценности и като хипертрофират образа на други.

Smisula na jivota.Za da govorim za nego purvo tribva da razberem kakvo vsushnost e jivot.Pove4eto hora misliat 4e jivot i sushtestvovanie sa edno i ne praviat razlika.Ima edna tunka granitca mejdu tiah.Suhtesvuvash kogato niama smiusl da jiveesh< a smiusla idva ot shtastieto toest jivot i shtasti4e sa sinonimi ne mojesh da kajesh 4e jiveesh bez da si shtastliv , zashtoto tova e prosto sushtestvuvane.
Za smisula na jivota mi.Toi doide imenno ot edna blizka sreshta sas smurtta i ot togava razbrah 4e tribva da se razdvam i na malkotot za da moga prakti4eski da vidia goliamoto ,zashtoto ne se li zadovovolia s drebnite neshta to niama da moga da vidia i golemite koito shte izpulniat jivota mi!

Животът живян заради самия живот е изгубена кауза.Никой не живее просто заради самия живот.Hammil правилно определи, че ценностите са основен двигател на живота, но има нещо по-дълбоко дори и от самите тях.Те се градят на по нетрайни, но по-силни моментни състояния на душата като желанията например.Всички ние знаем, че при много силно първично чувство като страх от смъртта, привързване, привличане, изблик на гняв и др. съзнанието на човек се изменя, той започва да мисли различно.Именно затова в нас се раждат нови, променят или умират стари ценности.Силното желание под формата на вдъхновение или чувство, прозрение или т.н. създава ценността тя осмисля живота.Стремежа за реализиране на някакво желание дава стимул да се живее.Ето защо смисълът на живота за мен е в това желание, което е достатъчно силно да изпълни и осмисли живота ти без да го разруши.Силно желание, в което човек може да постигне абсолютна свобода на изразяване.

Всеки човек независимо какъв е през целия си живот се стреми само към едно - щастието . В този си стремеж хората се опитват да го постигнат по различни начини в зависимост от това какво смятат ,че ще ги направи щастливи ...много често обаче нищо не е това , което мислим че е .

Dalllia написа:
Всеки човек независимо какъв е през целия си живот се стреми само към едно - щастието . В този си стремеж хората се опитват да го постигнат по различни начини в зависимост от това какво смятат ,че ще ги направи щастливи ...много често обаче нищо не е това , което мислим че е .

Извинете за спама. Щастие? Да така е, но нека обясним, че ако ти си права човека е едно МНОГО ЕГОИСТИЧНО СЪЩЕСТВО.

...съм ли аз депресиран или не съм??? Интересен въпрос, но едва ли е редно да говорим, кои как се чувства. Не искам да обяснявам действията си и не смятам да го правя. Няма да казвам и що за човек съм- и това не е важно. Важното в случая тук е диалога, които се получи. Хората казват къде за тях се крие смисъла на живота. А само по себе си всичко без живот е безсмислено, така че може би този диалог на мнозина е помогнал да опознаят себе си. Общуването ни отваря нови хоризонти. Депресията просто ни ограничава и хвърля едно було, което още повече ни свива в нашия малък свят. Нека говорим от себе си, за себе си. Нека не говорим с предположения, а факти. Как можем да разберем дали някой е депресиран или каквото и да било...

Смисълът на живота аз свързвам с думата разум.

Разумът в най-общ аспект е границата между живата и неживата "природа".

Неживата в своето съществуване е подчинена на физичните, химични и др. материални закони, и неумолимо върви към ентропийната си смърт.

Живата е обречена да оцелее, затова е и трябва да бъде разумна.

От това произтича и конкретния смисъл на живот и за конкретните представители.

Растениеята да оцеляват.
Животните да се размножават.
Хората да реализират вродените им заложби,
идеите им да са богати, красиви и вечни.

А ти Буда - каквото решиш за себе си,
това е смисълът на твоя живот

 

Все по-добре, по-добре и по-добре!

      Предназначението на човека е щастието. С тази банална истина се съгласяват всички. Но как да станеш щастлив? Няма такива хора, които никога не са се замисляли по този въпрос. От какво зависи щастието - от нас или от тъй наречените обстоятелства? Ако зависи от нас, как да го сътворим щастието си? Ако от обстоятелствата, тогава защо на едните хора обстоятелствата подпомагат, а на другите - пречат?
      На тази тема са написани много книги, но все пак човечеството е разделено на две части и тези части съвсем не са равни: едните се смятат късметлии, другите - нещастници. Няма учебник който да ни учи на щастие. Навярно, денят, когато някой властник реши, че е създал универсална формула на успеха, ще стане най-страшният ден в историята ни. В края на краищата историята знае подобни примери и те не са малко.
      Хозе Силва даже и не се стараеше да направи това. Методът, който носи неговото име, не е рецепта за щастие и успех, подходяща за всички. Не е възможно да се даде на всички без изключение едно еднакво стандартизирано щастие. Може да се направи съвсем друго - да научиш хората да използват един инструмент за постигане на щастие и успех - собствения си ум.
      Авторското название на метода е "Mіnd Control". С други думи, това е умение самостоятелно да управляваш собственото си мислене. За мнозина хора това звучи парадоксално, обаче наистина още не сме в състояние да използваме ума си. Мисленето на повечето хора не е самостоятелно.

      Човек не се ражда и не живее в една кула от слонова кост. Всички сме елементи, които са резултат от дейността на обществото.
      Нас ни създават съзнателно или, в повечето случаи, без да осъзнават, нашите родители, роднините ни, възпитателите и всички хора, с които контактуваме през детските си години.
      Тъкмо от тях ние научаваме и усвояваме система от ценности и убеждения, системата, която регламентира нашия живот, като пораснем. Тъкмо от тях зависи качеството на правилата на живота, според които живеем и възприемаме поведението на другите хора. Винаги ли е положителна за нас тази система? С други думи, дали тази "карта на света", с която тръгваме в околосветското си пътешествие, винаги отговаря на истинската картина на реалността? Та нали онези хора, които някога ни я връчиха, като я създаваха, също са се ръководили не само от собствения си опит и убеждения. За нашите родители такива "карти" са рисували нашите баби и дядовци, а за тях - по-старшите поколения. Но светът се променя, а ние продължаваме да живеем в него, като използваме остарелите "карти" на изчезналата реалност, и там, където на тези "карти" има прави и ровни пътища, днес намираме пропасти и не виждаме пътища, които да ни водят до нашите цели. И ако собственият ни опит не съвпада с онова, което се посочва в нашата "карта" на живота, ние се чувстваме нещастни, объркани и болезнено търсим поне нещо, което ни напомня представляваната от нас реалност.
      Но, колкото и да е парадоксално, страданието е онази сила, онзи фактор, който принуждава хората да променят мисленето си. В природата, чиято част сме ние, страданието е движеща сила на еволюцията. Само болка и страдание могат да подбуждат всеки вид живи същества към търсене на новите пътища на развитието. Ние, хората, сме създали на планетата ни една цивилизация, която ни носи все повече и повече страдания. И техническият напредък, с който неотдавна толкова се гордеехме, заплашва съществуването на човечеството. Защо живеем? Нима само да унищожим и планетата, на която живеем, и самите себе си? Каква нелепица! Тогава защо имаме такъв свършен инструмент като нашият мозък и защо не го използваме? Засега...
      Нашето време е преломен период в историята на човечеството. Хосе Силва сравняваше важността му с появяването на Човека като вид. Във всичко това има много загадъчно, както и в самото ни съществуване. Човекът се е появил примерно преди 50.000 години и - физически - практически с нищо не се е отличавал от далечните си потомки - "цивилизовани" хора, тоест от нас. Парадоксално е, но мисленето на нашите предци, които смятаме за примитивни диваци, е било по-качествено, отколкото мисленето на нашите съвременници. С техните изобретения се ползваме днес и ще се ползваме още дълго. Първобитните хора са знаели как да преобразуват енергията на огъня, вятъра и водата. Те са намерили начин да увеличат физическите си възможности с помощта на лост и колело и да ги приведат в действие благодарение на мускулната енергия на животните. Те са създали символи на абстрактните понятия - езика и писмото, а също така и на емоциите - изкуството. Тъкмо те са създали и средствата за познаване на света - науката, магията и религията. Цялата техническа история на цивилизацията е история на модифицирането на тези изобретения. Еволюцията на човечеството е свързана с разширяване на физическите възможности на човека. Още преди няколко десетилетия ни се струваше, че този процес, който наричахме технически напредък, е безкраен. В действителност това беше само натрупване на знанията. Днес хората вече не могат да се справят с огромния обем на информацията.
      Безконтролното използване на енергията е причина за екологичната криза и техногенните катастрофи. Към първите изобретения, за съжаление, се отнасят също и средствата за самоунищожаване - стрели, копия, които постепенно се превръщат в балистични ракети с ядрени заряди. За пръв път човечеството се е озовало пред реалната заплаха от загиването си. Натрупването на знанията става опасно. Защо ли? Защото типът на мисленето ни, който използва само една, съвсем малка част от потенциала на мозъка, се е изчерпал. Човечеството застава пред потребността от появяването на един съвсем нов тип на мисленето, който да се отличава от предходния. Детството на човечеството е свършило, започва процесът на възмъжаване, натрупаните знания трябва да придобият друго качество. И ако досега мисленето на хората беше повече инстинктивно, отколкото съзнателно, сега започва нова фаза от развитието на нашето мислене - съзнателната. Несъзнателният - детски - процес на творчеството постепенно става осъзнат. Нашата еволюция не спира. Как ли става това? Една източна поговорка твърди, че учителят идва тогава, когато ученикът е готов. Заплахата от самоунищожението принуждава хората инстинктивно да търсят нови, често алтернативни пътища на развитието. Социолозите добре знаят как из целия свят с всяка година расте интересът на хората както към новите психологически и философски учения, така и към старите забравени теории. Колективният Разум на човечеството интензивно работи с цел да избегнем кризата - възниква съвсем друго отношение към историята. Хората интуитивно усещат този процес, наричайки го по различен начин: ерата на Водолей, Новият век, неврологичната революция. Психологията става водеща наука в новата ни реалност, както и психологическите фактори стават решаващи в политиката и икономиката. Не е случайно, както и всичко в историята, че Методът на Силва се появява на планетата тъкмо сега, в преломния за хората момент. Огромната заслуга на Хосе Силва пред човечеството е обяснението, че възможностите за развиването на нашето мислене са заложени в нас и че това е напълно естествен физиологически процес, който не се нуждае от изкуственото вмешателство. Това обяснение е положило основи на създаването на метода "Самоконтролиране на мисленето", който днес наричаме Методът на Силва. Хосе Силва е използвал живота си, за да научи хората по-добре да се ползват с огромните възможности на човешкия мозък, подарени ни от Бога. Хората отдавна разбират, че, за да разширят използването на възможностите на мозъка си, е необходимо някакво особено състояние на съзнанието. За да интензифицират мисленето, те са използвали най-различни начини - от шаманските танци до най-новите постижения на фармакологията. Но се оказа, че търсенето, както често се е случвало в историята на човечеството, се е водило в неправилна насока. Вратата, която води до вътрешния ни свят, се отваря отвътре. Самоконтролирането на мисленето, предложено от Силва, стана първа крачка на човечеството в посоката към осъзнатото разширяване на използването на потенциала на собственото мислене. За сметка на какво става това?
      Нашето съзнание е само върхът на айсберга на нашето мислене. При това този връх при повечето хора има много малко влияние върху самия айсберг. Съзнателното ни мислене, тоест осъзнатата ни реакция на околния свят, зависи от това, как ни ръководи нашето подсъзнание. По-просто казано, подсъзнанието ни работи като компютър, изпълнявайки заложените в него програми, и - в идеалния вариант - би трябвало да работи като най-добрият изпълнител. Ясно е, че функцията на съзнанието ни е да управлява могъщата вътрешна сила, че съзнанието трябва да бъде и програмист, и оператор, който управлява вътрешния биокомпютър. При повечето хора обаче става точно обратното - компютърът управлява оператора.
      Същността на психотехниките на Метода на Силва и други близки методи се състои в кардиналните промени на ситуацията. Тъкмо в това, вероятно, и е по-нататъшното развитие на еволюцията на Човека. С други думи, новата еволюционна крачка във формирането на човечеството предполага осъзнато управляване на мисленето. Но трябва да се научим да го управляваме. Всички ние се раждаме еднакво безпомощни. Постепенно се учим да се движим в пространството. Първо да пълзим, после да се изправим, за да ходим, а по-късно сядаме зад кормилото на автомобил. Родителите ни се радват на първите ни думи, първите изречения и първите написани от нас думи - научаваме се да предаваме информацията. Придобиваме първите социални навици, когато общуваме с други хора. И много други полезни навици придобиваме през детските си години. В този процес обикновено ни подпомагат възрастните, които съзнателно се споделят със знанията си. Обаче повечето навици усвояваме, като наблюдаваме и повтаряме действията на други хора. По такъв начин ние се учим да мислим, усвояваме определени стереотипи и модели на общуването. Но дали хората, от които се учим, сами могат да мислят правилно?
      Мозъкът на човека се състои от две полушария, и всяко от полушарията отговаря за собствените си умствени процеси и собствената си памет. Лявото полушарие управлява речевата активност и способността да разбираме реч; дясното полушарие осигурява възможността да се формира, да се натрупва и да се реагира на информацията, получена от сетивните органи. Когато мислим линейно, критически или като оценяваме нещо, работи лявото полушарие. Когато мислим цялостно, обемно, с участие на въображението ни, в работата се включва и дясното полушарие на мозъка. Лявата половина мисли логически, последователно и аналитически; дясната - интуитивно, едновременно и синтетически. Използвайки метафора, може да се каже, че лявото полушарие "вижда отделни дървета вместо да види гората", пък дясното - "вижда гората, вместо да види отделните дървета". И двата полушария на мозъка работят доста самостоятелно, въпреки че са тясно свързани помежду си. Благодарение на това понякога ние виждаме "гора", понякога - "отделни дървета", обаче много рядко виждаме "дърветата в гората". По-често все пак виждаме само отделни "дървета", защото в мисленето на повечето хора доминира логическият аспект. Като концентрираме вниманието си върху подробностите, губим цялостното възприятие.
      Състоянията на промененото съзнание - това са моменти на интензивното сътрудничество на двата полушария на мозъка ни, на обмяната на информация между съзнанието и подсъзнанието ни и, като следствие, по-разширено използване на потенциала на нашето мислене.
      Голямо значение за разбиране на процесите, характерни за мисленето, има изобретяването на електроенцефалограф. Това устройство е способно да записва електромагнитните колебания в клетките на нашия мозък. Човешкият мозък постоянно генерира електромагнитни импулси, които могат да се фиксират с помощта на електроенцефалограф. Според честотата вълните на мозъка се делят на алфа-, бета-, тета- и делта-ритми. Състоянието, в което се намира нашите организъм и разум, определя кой тип от вълните доминира.
      Бета-вълните (от 14 до 20 Хц) се генерират от мозъка, когато бодърствуваме; алфа-вълните (от 7 до 14 Хц) се фиксират, когато сме спокойни и бленуваме за нещо в състояние на мускулното разслабване (тъкмо преди да заспим или веднага след събуждането); тета-вълните (от 4 до 7 Хц) е проявяването на работата на подсъзнанието. Тета-вълните са най-активни, когато сънуваме нещо, както и в състояние на дълбока медитация или под хипноза. Когато са активни тета-ритмите, намаляват се болезнените усещания на организма. Делта-вълните (от 0,5 до 4 Хц) физиологически доминират в нашето мислене, когато спим много дълбоко, когато са отключени всички центрове в кората на мозъка, разбира се, освен осигуряващите жизнеспособността на организма. Тоест ритмите на мозъка е признак на определените състояния на нашето мислене. Какви ли? Бета-ритмите са пряко свързани със съзнанието ни, когато възприемаме информация от обкръжаващия ни свят с помощта на сетивата ни: преди всичко това са зрението, слух, обоняние, вкус и осезание, а също така и вътрешните усещания на нашето тяло. Понастоящем ние сме принудени постоянно да реагираме на измененията, които стават около нас, и затова по-голямата част от информацията веднага се натрупва в подсъзнанието ни, като се запазва в паметта. Не винаги съзнателно можем да си спомним за нещо, та нали натрупването и запазването на информацията са функции на подсъзнанието. Тета-ритмите са свързани с подсъзнанието. Физиологически те доминират тогава, когато спим и сънуваме нещо. Тъкмо по това време се синтезира информацията и се трансформира в нещо, което наричаме нови решения и идеи. Източник на синтеза са нашият опит и информацията, получена от нас на равнището на съзнанието, тоест това, което наричаме памет, подсъзнателни контакти с други хора и още нещо, което Хосе Силва наричаше "помощ от другата страна".
      Какво той имаше пред вид, когато говореше за "другата страна"? Материалистическо-механистичното светоусещане ни кара да възприемаме свят като набор хаотични, взаимно несвързани между себе си събития. Обаче... Това е един от най-лесните въпроси, на който е много трудно да отговориш. Въобразете си, че се срещате на улица с един свой съученик. Обикновено това е една случайна среща. Но случайност ли е това? Къде е началото й? Може би, тогава, когато решихте да минете тъкмо по тази улица и точно по това време? Или тогава, когато за пръв път отидохте на училище? Или когато се родихте? А може би тогава, когато се запознаха родителите Ви? И въпреки че такива явления в обкръжаващия ни живот са извънредно много, ние не им обръщаме внимание. В.И.Вернадский стигна до извода, че количеството на биомасата на Земята остава неизменно. Защо? Съотношението на половете на Земята винаги е постоянно, въпреки че по време на многобройните войни мнозина мъже загиват и освен това те умират по-често от жените. Защо? Природата много бързо лекува всичките рани, нанесени й от хората, много по-бързо, отколкото може да се очаква. Защо? Такива "защо" са много.
      Сигурно, нашето подсъзнание има контакт с някакво универсално знание, със знанието, което хората наричат различно - Висша Сила, Висш Разум, Висш Интелект и под. През последните години се появи още едно определение - енергоинформационно поле. Въпреки че открай време има и друго название на това явление, което съществува независимо от нашата воля - искаме ли или не искаме - и независимо от това как го наричаме. Това е думата "Бог". Дълбоко вярващите хора са били Кеплер, Нютон, Лейбниц, Пастьор, Айнщайн, Макс Планк, Нилс Бор, Э.Шредингер, А.Едингтон, Дж.Джинс, П.Йордан, В.Гейзенберг, П.Тейар де Шарден, А.Тойнби, И.Павлов, К.Г.Юнг, К.Линей, Б.Паскаль, М.Фарадей, А.Ампер, М.Бутлеров, В.Крукс, А.Уолес, М.Пирогов, Д.Максвел. Сигурно Френсис Бекон е имал основание за това, когато каза: "Малките знания ни отдалечават от Бога, а големите - приближават".
      Състоянието, когато нашият мозък генерира предимно вълните "алфа", е състояние на уравновесеното цялостно мислене, когато съзнателното и подсъзнателното, логическото и интуитивното сътрудничат, ако информацията, която е натрупана в подсъзнанието, има възможност да премине в съзнанието. Моментът на осъзнаването на информацията е тъкмо момент на раждането на идеите. Методът на Силва дава възможност да се контролират и да се управляват всички типове състояние на човешкото мислене. Но най-главното умение е използване на състоянието "алфа". За това състояние е характерно синхронизирането на дейността на двата полушария на мозъка, което е напълно естествено и физиологично. В това състояние сме поне два пъти на ден - като заспиваме и като се събуждаме. С помощта на редица елементарни упражнения Хосе Силва е съумял да контролира този процес, приложил го е за практическо решаване на проблемите, той е имал мъжество да създаде въз основа на изследванията си цялостна система и да я подари на хората.
      Методът на Силва съществува вече четири десетилетия. Плагиаторите са го преписвали многократно, наричали са го с други названия и почти във всяка книга, особено издадена на територията на бившия СССР, ще намерите позоваване на този или онзи аспект Метода за Самоконтролирането. Най-често това се представяше като собствени "изобретявания" на авторите, но нека това да остане на тяхната съвест. Методът на Силва действа и още дълго ще донася полза на хората. В какво е тайната на такава негова дълговечност? Преди всичко в неговата достъпност и простота - признак на гениалността. Хосе Силва е владеел високото изкуство да предава най-сложните понятия на разбираем за всеки човек език.
      В бившите съветски републики има огромно количество школи и "психологически тренинги", които рекламират себе си като най-ефикасните и напредналите, но никой от тях не можа да постигне успеха на Метода на Силва. Не е възможно пак да се измисли азбуката, както не е възможно да научиш някого да плува в стил "брас", ако той изобщо не може да плува. Самоконтролирането на мисленето е начин за най-ефективното използване на собственото мислене, ами как да се използва този похват,човекът избира сам.
      Защо Методът на Силва и други подобни методи са толкова необходими за нашата страна? Практиката показва, че възможността да управляваш мисленето си, да го контролираш, дава на хората неоценените предимства по време на преломните исторически етапи. С това обаче потенциалът на Метода на Силва не се изчерпва, той може да има дълготрайно и далновидно действие и, по-специално, в Украйна.
      Може да се струва парадоксално, обаче днес Украйна има всички шансове да стане богата, процъфтяваща страна, без да изразходва много време за това. Предпоставки за това има и, колкото парадоксално и звучи това, тези предпоставки са по-оптимални, отколкото даже в по-развитите страни. Нестабилността е движеща сила на еволюцията, а пък младата украинска държава е нестабилна система, особено по сравнение със страните в Европа и Северна Америка. Стабилността, балансираната икономика и, най-напред, осигуреното от тях високо равнище на живота не са стимул за промени. Освен това гражданите на Украйна нямат какво да губят. Най-важното е да разберем, че нашето бъдеще не е във вчерашния ден на другите страни, а в изменянето на мисленето си и в създаването на собственото си бъдеще. В Украйна има доста много хора, които търсят изход от създалото се положение в някаква нова, по-рационална идея. Тези хора очакват да видят светлина в края на дългия тунел на нашата действителност и за тях не е принципиално каква по цвят ще бъде тази светлина. Каквито и да било политически или икономически промени са невъзможни, ако няма да имаме позитивно мислене, без което промените ще са безсмислени.
      Разпространяването на Метода "Самоконтролиране на Мисленето" е част от световния процес по интензифицирането на разума и носи в себе си могъщ заряд положителни изменения, отговаря на съвременните изисквания и дава възможност да се осигури цялостното виждане на света и събитията, които стават в него. Владеенето Метода на Силва позволява на хората, които го използват, не само да анализират проблемите, а и да синтезират тяхното решаване.
      Идеята за интензифицирането на разума съответства на манталитета на повечето категории от населението. Интензифицирането на разума - това е обединяващ, интегриращ лозунг за мнозина хора, който е - в основата си - нито "ляв", нито "десен", защото не използва остарелите шаблони от миналото и не обещава "светло, но далечно бъдеще". Методът на Силва - това е подобряване на положението "тук и сега".
      Процесът по изменяне на качеството на мисленето не е нещо хипотетично, ефимерно. Този процес вече е започнал и става около нас. Той се осъществява като сума от случайности, но задължително ще стигне до крайния резултат. Необходимо е да ускорим процеса и да го използваме, като му зададем насоката, а това може да се направи със засилване на един от неговите компоненти - Метода на Силва.
      Ние, преподавателите и организаторите на Метода на Самоконтролирането на Мисленето в Украйна, предлагаме сътрудничеството си на всеки, който иска да подобри равнището на живота на жителите на планетата ни. Владеенето на Метода е необходимо както на политическата елита, така и на обикновените хора. Интензифицирането на разума е насъщната нужда на времето ни и онзи, който ще разбере това и ще може да го използва за подобряване на живота на своите съграждани, ще придобие известност, авторитет. Нашата цел е поглед в дълбочината на разума си и помощта на другите хора да развият тази способност, а също така - организиране и провеждане на семинарите "Методът на Силва" , създаването на собствените методики по интензифицирането на разума, издаване и разпространяване на книгите по психология, информиращи за най-новите й отрасли. Това ще донесе огромна полза на всеки, който ще вземе участие в това и ще може да измени мисленето си и да го използва като инструмент за преустройството на живота си.

 

…

Украинците за Украйна, Българите за България, нации, държави...

Абе хора вие сте земляни!

Погледнете по-отгоре на живота!

Не мислете само за човешката раса в частност вашата нация.

Ами вижте като цяло планетата ни.

Като гнусни паразити я използваме само за нас, а тя е на всички живи същества, та Тя, това сме ние...

Хубаво, методи има безброй, но какъв е всеобхватния смисъл, висшия замисъл?

 

...

 

 

 

 

УЧИТЕЛСКАТА ЗАДАЧА

Неведнъж съм се питал каква е причината грамотни, добре познаващи предметите си учители, да не могат да работят добре с децата. Такива колеги влизат в час, поправят грешки и пропуски, помагат на децата в работата им, но на другия ден се сблъскват отново със същите проблеми. Започват да нервничат, изпускат се, крещят; помагат и съветват отново, но тази картина се повтаря ли повтаря. Такива педагози са истинско мъчение за тях самите и за всички останали в училището.

Ето какво беше написал на страниците на в. "Комсомолская правда" един млад учител, относно правото си да бъде естествен в час: "Възможно е. Понякога преминавам границата и в моя речник се промъкват и не съвсем учителски думички, но в детската аудитория понякога наистина се налага да бъдеш клоун … В час, както и в живота, трябва да бъдеш искрен и жив…". Така е! Но преди всичко трябва да се погрижиш да има какво да изразиш искрено, естествено и живо. Ако моя колега имаше по-чувствителна душа, той по-рядко щеше да "преминава отвъд границата" и нямаше да допуска така лесно "неучителските" думички в речника си.

 

Киното през последните десетилетия, очевидно поради необходимостта от сближаване между учители и ученици, критикува с право прекалените учителски амбиции. То се опитва да лансира "другата" педагогика - основана на сътрудничеството между възрастни и млади - на мястото на онази „на маските и клишетата”. Това направление безспорно е хубаво, но за съжаление на екрана често виждаме "демократична" мижитурка, която, в своята „невинна естественост”, губи позициите си на педагог. В стремежа си да създадат такъв герой, авторите често разкриват един сложен и противоречив свят, където "доброто” е в изобилие, но не липсват и псувни. „Но не това е главното - твърдят те, - главното е любовта към децата.” Не-не! Хиляди пъти, не! Учителят не започва с любовта към децата, а с любовта към родината! Учителят е политическият ръководител на своя народ. Той е отговорен пред бъдещето му и трябва да е верен и безкомпромисен защитник на комунистическите идеали (много е важно да се има в предвид, че статията излиза по времето на комунистическия режим и че по онова време са били прилагани строги пропагандни стандарти, примери за това има и по-нататък в този текст! бел ред.). Когато любовта към децата расте на основата на гражданската отговорност; когато същността на любовта към детето е същевременно грижа за духовното му извисяване и грижа за бъдещето на родината; само тогава можем да кажем, че пред нас е истински Педагог. Това не са просто поредните красиви думи. В тях се крие ключът към успеха на нашето дело, към несекващия извор на учителски талант.

Казваме, че животът е борба и че педагогът е този, който въвежда детето в живота, следователно педагогът въвежда детето в борбата. Основният въпрос тук е "В борба с какво и срещу кого?". Ако педагогът няма ясна представа за това, няма да го спасят нито активността му, нито неподправеността му. Макаренко не се е уморявал да повтаря, че учител извън политиката няма. Днес повече от всякога е важно да разберем, че главната задача на учителя е да се учи и да учи на комунизъм (повече в смисъл на равноправие и взаимно уважение, отколкото в смисъл на "диктатура на пролетариата", бел ред.). Ако си учител, разполагащ с подходящи инструменти, да направиш урока си интересен е задължително. Отличното познаване на материята е също задължително, но не и достатъчно. Ще рече че да познаваш чудесно материята си и да правиш уроците си интересни, не стига, за да бъдеш добър педагог. Без знания и майсторство не бива дори да пристъпваш училищния праг! (Неграмотните учители - за съжаление има и такива - изобщо не ги разглеждаме!) Дори и да водиш добре часовете си, ако страниш от живота, ако борбата за преустройството на живота и света ти е чужда, това означава, че изпълняваш лошо учителския си дълг да извайваш личността на ученика.

СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

„Ти си мой ученик, аз съм твой учител. Хайде да помислим заедно защо сме се родили ние с теб, защо живеем на тази земя, защо сме се срещнали, аз и ти.” Много е важно, преди да започнем да разясняваме ярко и аргументирано на децата, да намерим отговорите на тези въпроси за самите себе си. За проясняването на картината на живота и за намирането на нашата роля в нея са необходими не общи приказки, ами изстрадани, идващи от сърцето думи. Ние все още сме в търсене на тези думи и на тези отговори. Осмисляме всичко наоколо, напъваме паметта си, вглеждаме се в съдбите на онези, които не са сред нас. Търсим ги в дърветата и цветята, в морето, в звездите и в птиците. В поезията. Да, в поезията на живота! С достигането до нейните дълбини и до нейната истина, започваме да разбираме себе си и другите. Започваме също да разбираме какво се крие зад думите че "нищо на земята не преминава безследно". И идва изгарящото чувство за неразривната ти свързаност с всичко съществуващо на земята: ако настъпиш цвете или счупиш клонче, ще усетиш как губиш нещо вътре в душата си; причинената другиму болка, приемаш като удар към самия себе си. В живота е свързано ВСИЧКО! Докосването ти до едно нещо се отразява мигновено на друго. Учителю, нека отношението ни към природата и към другите да бъде както като към частици от цялото, като към равностойни части на вечността! Помни, учителю, напътствието на Гьоте: "При изучаването на природата вие сте длъжни, да възприемате винаги единичното като всеобщо! Няма нищо вътре, няма нищо вън, защото това, което е вътре, това е и вън. Така че схващайте незабавно откритата ви Света тайна.”

Как да съчетаем обаче своето аз с онова на другите и с общото за цялата природа? Как да направим това аз боеспособно, жизнено и органично? Къде е той, най-правилният път към хармонията? На това търсене, на откриването и утвърждаването на истината е била посветена цялата предшестваща човешка история. Колко живота са били прекъснати по този път! Колко сълзи и кръв са били пролети докато главните думи на земята не са станали: свобода, равенство, труд, братство, комунизъм. И през колко още неизброими изпитания ще премине човечеството в борбата си за тяхното възтържествуване?! Имаме ли право ние, учители или ученици, да останем спокойни встрани от този път? Имаме ли право днес да стоим в канавката на живота?

Когато намерим отговора на основния въпрос "Защо съществувам? Защо именно аз?", тогава ще си отговорим и на хилядите други въпроси. Ще разберем, че човекът е звено от веригата на поколенията, съединяваща минало, настояще и бъдеще. С осъзнаването на смисъла на живота започва възпитанието на личността. Оттук започва и развиването на чувството за съпричастност с делата и мечтите на нацията, на убеждението че мое и наше са неразривни. Достигането до същността на битието, рано или късно, води до размисъл за същността на човека. Откритието на Маркс че "... същността на човека е в съвкупността на всички обществени взаимоотношения", може да бъде ориентир на педагогиката в работата по цялостното оформяне на личността. През младостта доминира стремежът към самоутвърждаване, но само осъзнаването на истинската човешка същност открива пътя към пълната реализация на личното аз. Марксисткият мироглед трябва да стане основа на духовното извисяване на човека. Всяко дете трябва да може да вникне в реалността така че да почувства с цялото си същество, дълбоко в сърцето и в ума си, доколко неговото израстване, признание, разцвет на силите, на ума, на таланта, е свързано с мащаба на неговия труд в името на общата кауза и на преобразуването на обществения живот. Да бъдеш човек означава не да употребяваш, а да твориш живота, ДА ГРАДИШ ЗА ДРУГИТЕ! Марксистката формула за човешката същност не може да бъде разкрита просто с една беседа или лекция. Двайсетгодишният ми педагогически опит ме убеждава категорично, че за нейното разкриване допринася целият училищен живот: учението и труда, които са основани на принципа на комунистическата нравственост, на колективизма, на справедливостта и на общите духовни интереси на учители и на ученици.

Който се замисля над смисъла на живота, който не се уморява да си задава въпросите "какво съм аз?", "каква е мисията ми тук?", той рано или късно започва да разбира, че егоистът, който живее единствено за себе си, убива своето аз. Психиката на един егоист е безвъзвратно поразена от страхове и озлобление, които разрушават необратимо физическото, умственото и духовно здраве. Само този, който живее за хората, който им отдава най-доброто от себе си, който се стреми да утвърждава доброто и красотата в живота, познава истинското човешко щастие. В това е мъдрата диалектика на отношенията между наше и мое.

СТАБИЛНИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ

Случи ми се да участвам в дискусия по темата "Какъв трябва да бъде учителят днес". Развълнува ме позицията на един известен критик, който разгорещен от полемиката, страстно доказваше, че в училището трябвало да има определен процент педагози-новатори и определен процент просто "стабилни специалисти" – такива, които били способни да дадат "необходимия минимум знания". "Слезте на земята - призоваваше той. – Ако назначите три милиона гениални новатори в училищата, те така ще ги преобърнат, че няма да можете да им съберете краищата … Най-добре е отначало да помислете, на какъв процент от учениците, според природата им, е нужен учител-новатор, и на какъв просто здрав специалист …" Тази дискусия беше изнесена на страниците на пресата и стана достояние на широк кръг читатели. Особено остро отреагираха на нея педагозите и, което беше най-удивителното, много от тях бяха искрено убедени, че в училището са напълно достатъчни здравите специалисти (онези „обезпечаващи минимума от знания”) и че талантливия учител в повечето случаи работи напразно и заради това, естествено, му е нужен "подходящо подбран контингент". Една учителка с 40-годишен стаж от едно московско училище, където бях поканен, каза: "Ако ние изискваме талант от учителя, училището ще остане без кадри, а педагогическите ВУЗ-ве ще останат без студенти. Би било реално да поставим въпроса така: за всяко училище само добри учители!". Полемиката стана толкова остра и позициите толкова непримирими, че на мен ми се прииска да се върна отново на тази тема.

Мнозина споделят общото мнение, че в училището трябва да работи просто един добър учител. „Добър учител”? Но какво разбираме под това понятие? По всичко личи, че такъв учител трябва да изпълнява професионално своите задължения. Обаче основен показател за качеството на педагогическия труд трябва да бъде нивото на оформеност, развитие и възпитание на личността на ученика, достигнато в резултат на педагогическото въздействие. Ориентир се явява постигането на главната задача на училището - възпитаването на идейно-убедена, всестранно развита личност, готова на самоотвержен труд в името на процъфтяването на родината; личност утвърждаваща в ежедневието нормите на комунистическия морал и нравственост. Времето каза "не" на тесния, пък бил той и "стабилен", специалист. Нашият идеал е многостранно развитата личност! Випускникът не може и няма право да мънка "не мога". Това е причината да сме в правото си да предявяваме най-високи претенции към нивото на възпитание. Поради същата причина днес се борим за поставянето на пределно висока цел и за създаването на всички условия за нейното постигане. За да може човек да се проявява не само в определен момент - в своя "звезден час",- ами за да може да се самоусъвършенства и самообновява постоянно, за да превърне "звездния си час" в един "звезден век".

Ето го непрекъснатият диалог между човека и обществото:
- Кой си ти?
- Аз съм човек!
- Докажи го. Потвърди го с дела, достойни за теб и за времето.
- Потвърдих го.
- Потвърди го отново и достигни до нови граници, още по-трудни, още по-високи…

Да се работи и живее на високи обороти, не е чуждо на многостранната човешка природа. Вместо от думите "не мога" той трябва да се ръководи от други, напълно противоположни думи: "Аз мога, защото съм човек! Нямам право да живея по друг начин, защото аз съм част от своя народ и тази част трябва да бъде здрава и надеждна." Това е оптимистичната формула за човешкия живот. Може ли, при такива изисквания към училището, да бъде добър педагог онзи, който "не сваля звезди от небето" и прави само "от - до"? Не може. Не може, защото не е в състояние да поведе след себе си тъпчещия на едно място и невиждащия пътя. В самия тезис на позицията "за такъв педагог-новатор, такъв процент ученици" се крие признанието, че талантливия педагог е необходим само на избрани надарени деца. Но всички здрави деца са поначало талантливи, следователно мислещият, творческият учител е необходим на всеки. И няма какво толкова да се спори, но ние спорим. Значи причината за спора не е в опасението, че талантите ще развалят училището, а в отношението към природата на детето. Но ако изходим от вярата в неговите потенциални сили, ще се наложи, вместо да хабим времето си в дискусии, да търсим нова система за възпитание, съобразена с неговите възможности. Това очевидно не се харесва на всички.

Отдавна съм забелязал, че обичат да делят децата на "силни" и "слаби" онези хора, които по правило са "случайни" в училището. Техният идеал е училището без деца с тяхната живост, неуморимост, неповторимост. Веднъж слушах, как една учителка, след нападки по адрес на нямащите слух, хвалеше един ученик: „Той е добро момче, много рядко ще се възпротиви. Седи си мирно в час и си мълчи…”. Тази учителка е един „стабилен специалист”, познаващ своя предмет. В нейните часове е тишина … Гробна. Повечето деца знаят учебника "от - до". Обича, както сама си признава, да "вселява страх". Тя има отработен с годините арсенал за психологически натиск, или по-скоро репресия. Тя слуша единствено себе си и се наслаждава на властта си. Не понася възражения и не ще се потруди никога да се настрои на някаква друга вълна. "Най-важното е да ме разбират. Това е главното." Инспекторите я сочат за пример: "Работяга… Звезди от небето не сваля, но от работата си разбира, затова и децата й са с добър успех". А предметът й се удаваше трудно на учениците, защото не обичаха тази, която го преподаваше. Чувството на антипатия към наставника неминуемо се отразява на отношението към неговия предмет. А ако този предмет го изучават не един ден, ами с години? А ако симпатия не предизвиква нито един учител? Не е трудно да си представим последствията от такова обучение. Познанието - това е преди всичко общуване на учителя и ученика и на учениците помежду им. Стремежа за общуване заема значително, понякога водещо, място сред мотивите за съвместна практическа дейност. Удовлетворяването на тази потребност е свързано с чувството на радост.

ЖИВИТЕЛНИЯТ ИЗВОР НА МЪДРОСТТА

За какво продуктивно общуване може да става въпрос, ако за учителя добър ученик е този, който „не гъква”? Насилствено натиканите знания са един мъртъв товар. Те никога няма да станат живителния извор на мъдростта. "За външния порядък, за външно добрите маниери, за показната дресировка е необходима единствено твърда ръка и многочислени забрани - пише Януш Корчак. - Колкото по-оскъдно е духовното ниво на „педагога”, колкото по-безцветен е нравствения му облик, толкова по-голяма е грижата за собствените му покой и удобства, толкова повече са забраните и заповедите, продиктувани от подправената грижа за детето". Едва ли ще поискаме да натрапим такъв "специалист" на нашите деца. А той все още не е рядкост в училище. Не е рядкост, защото неговата дейност се оценява само по нивото на знания на учениците. На мнение съм, че има случаи, в които самата същност на учението е разбрана грешно в учителските среди. Признавайки, че главния труд на ученика е ученето, ние не го учим на този труд, ами се грижим само за това да му дадем определено количество знания по основните науки. Придобиването на знания обаче не е самоцел, а средство. Или с други думи, то е едно от важните средства в образованието и развитието на личността наред с трудовото, физическото и естетическото възпитание. Партията ни учи на комплексен подход към решаването на педагогическите задачи, призовавайки ни да не изпускаме от вниманието си водещата цел на училището: възпитаването на всестранно и хармонично развита личност, активен строител на комунистическото общество. В "Основни направления на реформата на общообразователните и професионални училища" като червена нишка преминава завета на Ленин: "Трябва работата по възпитанието, образованието и учението на съвременната младеж да бъде възпитаване в нея на комунистически морал". Този партиен документ определя смисъла на дейността на училището: в часовете, в производителния или общественополезния труд, в залите за физкултура, хореография и рисуване, да подготвяме (изразявайки се с езика на Маркс) "най-добрите граждани". Най-добрите! Специалистът ориентиран към един единствен предмет, онзи, който не може или не желае да бъде организатор на активността на ученика, който не му помага да гради своя живот на основата на ученическото самоуправление, е негоден за съвременния етап на развитие на народното образование. Учителят, каквото и да преподава, е длъжен да преподава по главния предмет "постигането на смисъла на живота и истинското човешко щастие". Педагогиката не може да бъде назубрена, нито може да бъде сътворена един път завинаги. Същността на дейността на педагога е творчеството, изследването. Успешната работа днес не дава гаранции за утре, защото утре е едно ново изпитание.

Какви качества тогава трябва да притежава учителят? Ето го едно от основните - честността. "Да живееш честно - казва Толстой, - това е да се дърпаш, да се луташ, да грешиш, да започваш и да зарязваш, и отново да започваш, и отново да зарежеш, и вечно да се бориш и да се луташ." Това е! Вечно да се бориш и да се луташ е нашата учителска съдба. Противопоказни са всякаква мекушавост или самодоволство. Ако ние вложим грижата за детето, грижата за развитието на неговите духовни и физически дадености, в основата на всичките си педагогически постройки. Ако ние вярваме на ученика при всякакви, дори в безнадеждни, обстоятелства, ще успеем да го водим по пътя към успеха. Ако бъдем честни пред своя народ. Ако всяка стъпка, дума, действие, възглед, усмивка съобразяваме с целта на възпитанието. Ако се ръководим от нея в нашата съвместна (заедно с ученика) дейност, нашият педагогически талант не ще пресъхне, а напротив - ще укрепва и ще се усъвършенства постоянно. И изведнъж ще ни осени онази удивително проста, но изключително важна истина, че за да си умел водач, трябва първо да си повел себе си неуморно по своя път към собствените си "върхове".

Децата са главните ни съратници в работата над всяко човешко аз, включително над онова на самия педагог. Те не са възпитаници, те са сподвижници. Аз съм за диалог с децата като с равни, за авторитета на доброто и честта, независимо от длъжността и формалното образование. Целият мой педагогически живот ме е убеждавал много пъти, че само при демократичен стил на отношения е възможен бърз и стремителен растеж на колектива. А трудностите, при наличието на съвместно търсене на пътищата за тяхното преодоляване, са благотворен стимулатор на растежа. Колективът започва с мечтата, със значимата за всекиго цел, в която всеки разпознава своя личен интерес или нужда. Най-краткият път до моето, до личното преминава задължително през осъзнаването на нашето, през искреното уважението към другите.”

 

Ясно-о-о, щом опряхме да  цитираме другаря Ленин, нещата са високо идеализирани...

Маркс не е за изпускане също...

Хора, хора, цитирате някакви личности, къде са вашите истински мисли и дела?

Как е изглеждал Ленин? А Маркс?

Как изглеждате Вие?

Какви са критериите за истинско човешко същество?

Като визия, като излъчване, като аура, като душевност, енергийност и Светлина?

Да,  в децата е истината!

Да! Там е грешката на човешката цивилицация!

Там се крие разковничето...

 

 

Живеем в свят проникнат от високи технологии. Мобилните комуникации са навсякъде, световната компютърна мрежа Internet обгърна планетата и предостави неподозирани възможности за достъп до знания и информация. Скоростта на съвременните транспортни средства промени представите ни за време и пространство. Човекът стъпи на Луната, изпрати космическите сонди "Voyager" до Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, построи орбиталния телескоп "Hubble", който разшири погледа ни към видимата вселена с милиарди светлинни години.

Наред с това науката изведе нови философски тези за произхода на Вселената и човека. Според Дарвиновата теория, ние произхождаме от вид човекоподобни маймуни, които са слезли от дърветата преди няколко милиона години. Тази хипотеза е основна брънка от веригата на мисълта на съвременните материалисти и атеисти. Те отхвърлят Божествения произход на човека, който е битувал в почти всички философски школи в продължение на хилядолетия.

Нещо повече, генните инженери клонираха човек (според непотвърдени съобщения). Това постави пред цялата научна и обществена мисъл сложни философски и морално-етични въпроси: има ли право човекът да се намеси в естествените процеси на зачатие; клонираният индивид ще има ли еднакъв характер със своя оригинал; клонингът ще има ли душа?

Тези въпроси са само върха на айсберга от проблеми, които показват безсилието на съвременната наука да отговори на фундаменталните въпроси на живота: Защо живеем? Какво става след като умрем? Защо съществува Вселената? Какво е Бог? Отговорът на тези въпроси е оформил през вековете различни философски и духовни концепции.

Какво разбираме под понятието духовност? Учение, в основата на което стои идеята за Бога, сътворил видимия и невидимия свят. Великият Учител на човечеството Хермес е формулирал първият принцип на своето учение така: "Вселената е ментална", т.е. тя е живо, разумно същество, а не мъртъв механизъм, движен от физически закони. В понятието духовност се включва и стремежът на човека да познае себе си и битието, да изяви и развие най-висшите си качества и способности. Човекът не е случаен продукт на еволюцията, а една велика идея на Бога, която се проявява в различни форми в цялата Вселена. Именно тази идея създава подходящите условия за възникване на живота, а не абстрактния микс от теорията на вероятностите и химически формули.

В процеса на своето развитие човечеството е преминава през различни култури - индийска, древноперсийска, египетска, гръко-римска. Във всички тях духовността е ръководното начало на човешкия живот. През епохата на средновековието, стремежът на човешкия дух към развитие и нови открития е подтиснат от фанатизирани религиозни структури. Така науката се отделя от духовността, а това което остава от нея бива наречено религия.

Как да възстановим моста между невидимия свят на вярата и видимия свят на науката? Нека да обърнем отново поглед към древността, когато двата свята са били обединени в едно. Връзката между тях се е осъществявала от астрологията, защото тя поставя човека в пряк контакт с цикличните процеси в Природата. Създава му условия да разбере заобикалящият го свят и най-вече себе си, да открие потенциалните си възможности и да се пребори със страховете си, откривайки причините за тях. Така астрологията помага да осъзнаем самите нас не като творение на случайни своенравни фактори, а като отражение на ритмите на Природата, сътворени и приведени в действие от Бога. Вторият принцип на Хермес гласи: "Както е горе, така е и долу, както е долу, така е и горе". Този принцип стои в основата на науката астрология. Тя започва да изучава връзката между разположенията на планетите от слънчевата система спрямо зодиакалните знаци и събитията на Земята. Биват създадени първите календари, основани на движението на Слънцето, Луната или и на двете тела едновременно. Земеделската работа се подчинява на фазите на Луната, медицинската практика се основава влиянието на зодиакалните знаци и планетите, държавническите решения се взимат в съответствие с положенията на небесните тела. Създадена от Посветените и развита благодарение на астрономическите наблюдения, астрологията търпи разцвет в всички древни държави - Египет, Индия, Персия, Месопотамия, Китай, Япония.

През Новата ера астрологията продължава своето развитие в древна Гърция с най-ярък представител Птоломей. Бележи възход в арабските страни през X в. и достига своя връх в епохата на Ренесанса, когато творят Региомонтанус, Коперник, Тихо Брахе, Кеплер, Лайбниц, Нютон, Плацидус, Джордано Бруно. Много от тези титани на мисълта са преследвани заради заниманията си с астрология и направените от тях астрономически открития, които разширяват познанията ни за Вселената.

Причината официалната църква да преследва астролозите е Вторият вселенски събор проведен през 427 г., когато от Библията са отстранени текстовете свързани с астрологията, другите окултни науки и закона за прераждането. Това обуславя развитието на астрологията като наука в западният свят от V до XVIII в. да бъде скрито от погледа на обществото. Въпреки това тя се превръща в мощен катализатор за развитието на почти всички науки:
- астрономия - породена от необходимостта от точни наблюдения на небесните обекти с цел съставяне на прецизни хороскопи;
- физика - изследвайки движенията на телата от слънчевата система Нютон разработва теорията за гравитацията;
- математика - нуждите на астрологията от изчисления и определяне на небесните координати стимулира алгебрата и сферичната геометрия;
- химия - един от първите опити да се подредят металите в структура подобна на менделеевата таблица се базира на подредбата на планетите осъществена вероятно още в древна Атлантида и пренесена до наши дни от халдейските астролози. На базата на същия алгоритъм са подредени и дните от седмицата;
- навигация - астролозите, познавайки най-добре звездното небе са обучавали мореплавателите;
- психология - тя взима за основа на четирите темперамента стихиите - огън, вода, въздух и земя, използвани от астролозите;
- медицина - Хипократ е казал: "Никой няма право да практикува медицина, ако не е изучавал астрология";
- прогностика - не е тайна, че астрологията се използва за прогнозиране на събития и ситуации, с които днес се занимават науките бизнес планиране, социология, футурология.

Материалистичният подход наложен в науката след XVIII в. влиза в противоречие с основните принципи на астрологията и тя бива низвергната. Независимо от това през XIX и XX в. се утвърждават няколко основни астрологически школи - френската, немската, английската и най-вече американската. Нейните представители Алън Лео, Грант Леви, Луелин Джордж, Дейн Ръдияр, Линда Гудман, с публикациите и трудовете си успяват да направят тази наука по-достъпна до хората.

България също има своя принос в развитието на астрологичната наука. През първата половина на XX в. около учителя Беинса Дуно се сформира кръг от 12 астролози, които черпят знание, идеи и вдъхновение от неговото слово. Те са пионерите, които трасират пътя на астрологията в България. Издават се първите преводни астрологични книги, от печат излиза и първата българска астрологична книга - "Астрология" на Влад Пашов. Други по-известни имена са Николай Дойнов, Методи Константинов, Георги Радев, Иван Антонов, Крум Въжаров. През втората половина на XX в. до 90-те, в България няма условия за развитието на астрологията. Крум Въжаров отива на територията на днешна Русия, където подготвя ученици, на които предава знанията си. Тези ученици сега са в основата на руската астрологична школа, която в момента е една от водещите в света.

Днес официалната науката продължава да изучава физическият свят, игнорирайки фундаменталните въпроси на човешкото съществуване, които остават приоритет на религията. Тя от своя страна, не може да отговори на предизвикателствата отправени към нея от научните открития и се изолира в един свят построен от догми. Това разделение отваря пропаст в съзнанието на хората, между необходимостта им от единение с Първата Причина и връзка с обективната реалност. Поражда се парадокса: да празнуваме Възкресение Христово и на другият ден в училищата да проповядваме груб атеизъм.

Но изход от създалото се положение съществува и той е в създаването на връзка в съзнанието на хората между видимия и невидимия свят посредством методите на астрологията. В момента рязко се увеличава броя на хората, които желаят да изучават астрология. Когато този брой стане критично голям, в обществото закономерно ще се появи потребност от въвеждането на астрологията като дисциплина в висшите училища, а след това и в средните. Баланса между физическия и духовния свят ще бъде възстановен.

 

Сега пък Астрология!!!

Истина има и в най-голямата лъжа...

Истини има и в Астрологията...

Но всред толкова много мошеници, как да повярваш, как да разбереш, че невидимите неща за очите ни се усещат със сърцата и душите ни.

Но защо живеем?

 

 

Защо?

 

Защо ли го има живота?

Ами смисъла какъв е?

Защо се движим с неохота?

И всичко... като насън е.

 

Защо живеем като насън?

Защо сънуваме наяве?

Защо се чувстваме извън

щом живи искаме да станем?

 

Защо около нас са все стени?

Притискат ни със всички сили!

Забравяме за нашите мечти.

Напускат ни надежди мили.

 

Защо...? защо...? и все защо?

Защо са толкоз много?

Как да се махнат? и с какво?

Сърцето и умът налегна ги умора.

 

Животът - колело на късмета..никога не знаеш какъв ще бъде твоят собствен и по какъв начин ще те изненада съдбата...Не знаеш и кога твоето собствено колело ще спре да се върти завинаги...
 Често оставам сама със себе си и се опитвам да подредя мислите си по някакъв начин и точно,когато успея да сложа някакъв ред...някъде там от нищото изскача поредното въпросче,започващо със "Защо" или "Какво"...и всичко подредено се превръща в хаос..В главата ми цари безпорядък,създаден от толкова много въпроси,на които не мога да получа отговое...А може би не търся,където трябва.Може би за всяко нещо,което гложди съзнанието ми си има логично обяснение...Ето пак поредното защо току-що изскочи в главата ми : "Защо въобще се тормозя с такива въпроси?!" Дали някой ще ми обясни някога защо въобще се раждаме,защо живеем като марионетки...подвластни на всичко онова...материалното,защо страдаме,защо сме толкова озлобени и защо въобще е необходимо всичко това след като накрая всички склопяваме клепачи и потъваме в нищото,оставяйки само болка и спомени?!  Хиляди пъти съм стояла в  тъмнината,взирайки се в празното пространство в продължение на часове,но единственото което съм успявала да направя е да се объркам повече... Защо се раждаме? За да продължим човешкия вид...бла бла...Това  май ми е ясно...но питали ли сте се някога дали това,което казват..че човек се появява на този свят с определена мисия,не е вярно...? Дали наистина всеки от нас има спциална задача,която да изпълни...и едва когато се справи с нея може да си отиде спокойно...Пффф..какви глупости дрънкам?! Ето отново някакъв супер безсмислен въпрос! От къде идваме?! Не мога да отговоря на никой от тези въпроси...или поне не можех...до снощи...

За пореден път си се взирах в нищото и си мислех за моите глупости...докато не започнах да се унасям леко в прегръдката на тишината...Дочувах странни гласове някъде в далечината...гласове,които ми бяха толкова познати,но трудно успявах да разбера за какво говорят....Чувствах се толкова слаба,че нямах сили дори да стана от ъгъла,в който стоях...И изведнъж се озовах на съвсем различно място...Огромен дълъг коридор,който по-скоро приличаше на тунел...с тази разлика,че вместо разклонения имаше врати...Това мое проклето любопитство някой ден ще ме забърка в нещо... хих :)!  И все пак реших да се разходя и да проверя какво има зад вратите....които всъщност изглеждаха доста странно...големи...и старинни...специална изработха?! Хах..все тая...Стигнах до първата..бутнах леко и скърцането буквално раздра смразяващата тишина...До прозореца стоеше старец,който явно се взираше в далечината...Точно се чудех дали да изляза,когато чух думите "Влез,дете! Приближи се!" Това и направих,а когато старецът се обърна останах като вцепенена...лицето ми...изглеждаше толкова измъчено...сбръчкано..като че ли е видяло хиляди лета...Той със сигурност знаеше какво си мисля в този момент,защото единственото което ми каза е да продължа по коридора и да отворя всички врати и може би ще успея да получа своите отговори...Така де..така и така бях там...излязох и се запътих към втората врата...Никога през живота си до този момент не бях виждала толкова блясък и красота...Онемях...В стаята стоеше млада жена...Наистина не бях виждала по-красиво създание...Бяла като мляко кожа и тези кристално сини очи...Коса черна като мрачна нощ,в която не е изгряла нито една звездица....Божествена...това е думата,с която може да се определи...Не знам колко време стоях и я наблюдавах,попивайки всяко нейно движение....Единственото странно нещо,което ме извади от състоянието,в което бях изпаднала докато я гледах,беше звука който долиташе от самата стая...като че ли някой плачеше...но там нямаше никой освен младата жена....Както и да е...просто затворих вратата и продължих нататък...Отворих и следващата де....любопитка... :) Стаята беше тъмна...чуваха се стотици гласове,който звучаха толкова измъчени...Чух стъпки,които се прибилижаваха до вратата...Пред мен застана сянка...черна...без лице....Толкова много прилича на...И внезапно чух нечии думи " На смъртта..за това си мислиш,защото е точно тя.Старецът,който видя в първата стая е животът и наистина е толкова стар,колкото си мислиш...дори повече...Чудиш се,коя е била жената във втората стая? Болката...Красива е,нали? Да...защото се храни със сълзите на хората...." Обърнах се и видях,че до мен стоеше мъж ,който си играеше с часовник..."Интересно ти е кой съм аз...Времето! Виждаш ли тази врата - зад нея се крият отговорите на всички свръхземни въпроси,но никой не притежава ключ за нея.Всичко остава скрито там.Никой не знае какво има зад нея..." Гласът започна да става далечен и бавно заглъхна...Рязко отворих очи и първото нещо,което направих беше да се огледам....Отново си бях там,където трябваше...в същия ъгъл на моята стая...А всичко това...?! Хух..Сън? Плод на болното ми съзнание...което често обича да ми прави номера..Не знам...
 След всичко това,разбрах че колкото и въпроси да задавам...няма да получа отговор...защото може би наистина са заключени зад онази врата...където и да се намира тя...било то и в съзнанието ми...Може би трябва да бъде така...не трябва да знаем всичко...И отново изникна въпрос..." Кой ли е заключил тази врата и къде ли е ключа...?! "

Малко са хората дръзнали да си признаят срещите с реалността...
При риск да ги нарекът луди, изперкали, да ги затворят в лудници, психиатрични клиники, да ги посочат с пръст и дискриминират...
Очевадното често се отхвърля, защото излизането извън релсите е недопостимо за Системата...


 

Да живеем според напътствията на писанията

Старейшина Ръсел М. Нелсън
От Кворума на дванадесетте апостоли

„Ние всички се нуждаем от напътствие през живота. Получаваме го най-добре от стандартните произведения и от ученията на пророците Божии. “

Наскоро сестра Нелсън и аз бяхме в Дания за отбелязването на 150-тата годишнина на Църквата в Скандинавия. Между събранията, ние отделихме време, за да потърсим селата, в които са били родени двама от дядовците и бабите на баща ми. Те били едни от първите новопокръстени членова на Църквата в Дания. Семейството на бабата на баща ми по бащина линия живеело в западната част на страната.¹ Семейството на дядо ми по бащина линия живеело в северна Дания.² Благодарение на добрия шофьор и на превъзходната карта, ние намерихме всички градове от нашия списък и получихме безценна информация. По време на цялото пътуване, здраво стисках в ръце картата, която беше толкова важна за постигането на нашите цели.

В живота, обаче, много хора пътуват без добри напътствия, без да имат познание за желаното от тях местоназначение или за това как да стигнат там. Ако, обаче, обръщаме значително внимание на пътната карта при нашите пътувания, не е ли също така разумно да обръщаме внимание на достоверните напътствия, които ни направляват в пътуването ни през живота? Следователно бих искал да говоря за това защо се нуждаем от напътствие, от къде и как да го получим.

Защо се нуждаем от напътствие

Въпросът защо, се фокусира върху целта на живота. Крайната цел на нашето пътуване в смъртността е била разкрита от Твореца, който казал: „Ако спазвате заповедите Ми и издържите докрай, ще имате вечен живот, който дар е най-великият от Божиите дарове.“³

Неговият дар за вечен живот се предоставя при определени от Него условия.⁴ Те съставляват план или ако използвам следната аналогия, една духовна пътна карта. И когато дойде нещастието, напътствието е най-необходимо. В нашето пътуване през Дания, ние поехме по едно неочаквано отклонение, което ни заведе не там, където трябваше. За да се върнем обратно на пътя, спряхме колата. Разгледахме картата много внимателно. Тогава направихме необходимите поправки в маршрута.

Какво ще стане, ако се загубите и нямате карта? Представете си, че сте сами. Не знаете къде се намирате. Какво можете да направите? Викате за помощ! Обаждате се у дома! Обаждате се в Църквата! Молите се! Когато се свържете със съответния източник на помощ, разбирате, че трябва да се изкачите някъде или да завиете, за да намерите пътя. А може да се върнете до самото начало, за да сте сигурни, че ще стигнете там, където желаете.

Откъде получаваме напътствие

Следва въпросът откъде получаваме необходимото напътствие? Ние се обръщаме към Този, който ни познава най-добре - нашия Създател. Той ни е позволил да дойдем на земята със свободата да избираме своя път. Поради голямата Си любов, Той не ни е оставил сами. Дал ни е пътеводител - една духовна пътна карта, която да ни помогне да постигнем успех в нашето пътуване. Ние наричаме този пътеводител стандартните произведения. Те се казват, така тъй като Светата Библия, Книгата на Мормон, Учение и завети и Скъпоценната перла съдържат стандартите, според които трябва да живеем. Те ни служат като стандартни измерения, подобно на времето, теглото и мерките, които се пазят в националните комитети по стандартизация.

За да постигнем целта си за вечен живот, трябва да следваме ученията в стандартните произведения и в другите откровения, получени от Божиите пророци.⁵ Нашият любящ Господ е предвидил нуждата ни от напътствие: „Защото тясна е портата,“ е казал Той, „и тясна е пътеката, която води към възвисяване и продължение на живота, и малцина ще го намерят.“⁶

Малцина намират пътя, тъй като пренебрегват божествената пътна карта, предоставена ни от Господ. Още по-сериозна грешка е да пренебрегнем Създателя на картата. Бог е заявил в първата от Своите заповеди: „Да нямаш други Богове, освен Мен.“⁷ При все това, плътският човек има склонността да забрави лоялността си и да се обърне към идоли.

Например, ние се удивяваме на компютрите и Интернет, които правят възможно информацията да се пренася със забелижителна скорост. Ние сме истински благодарни за тези електронни помощници. Ако, обаче, им позволим да обсебят времето ни, да ни накарат да използваме погрешно своя потенциал или да отровят умовете ни с порнография, те престават да бъдат помощници и вместо това се превръщат в лъжебогове.

Учителят ни е предупредил за тези, които „не търсят Господ, за да установят Неговата праведност, тъй като всеки човек върви по своя собствен път и следва образа на своя собствен Бог, който образ наподобява този на света и който в своята същност е идол.“⁸

Лъжебоговете могат да ни доведат единствено до задънена улица. За да имаме успех в нашето пътуване през живота, трябва да следваме божествените напътствия. Господ е казал: „Гледайте към Мен във всяка своя мисъл; не се съмнявайте, не бойте се.“⁹ Псалмистът също така е написал: „Твоето слово е светлината на нозете ми, и виделината на пътеката ми.“¹⁰

Следването на такъв съвет изисква не само убеждение, но също така обръщане във вярата и често покаяние. Това ще зарадва Господ, който е казал: „Покайте се, отвърнете се от идолите си; да! отвърнете лицата си от всичките си мерзости.“¹¹

Във вашето пътуване през живота, вие се сблъсквате с много трудности и допускате някои грешки. Напътствията от писанията ви помагат да разпознаете грешката и да направите необходимите корекции. Вие преставате да вървите в погрешната посока. Внимателно изучавате пътеводната карта на писанията. Тогава продължавате, като се покаете и поправите причинените вреди - неща, които са необходими, за да поемете по „правата и тясна пътека, която води към вечен живот.“¹²

Братя и сестри, нашият забързан живот ни принуждава да се фокусираме върху нещата, които правим ежедневно. Развитието на характера, обаче, се постига единствено, когато се фокусираме върху нашата истинска същност. За да си поставим и изпълним тези по-велики цели, ние наистина се нуждаем от небесна помощ.

Как можем да получим напътствия от писанията

След като веднъж сме разбрали защо се нуждаем от напътствие и от къде да го получим, се питаме, как можем да постигнем това? Как можем да живеем истински не само „с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста“?¹³

Ние започваме с твърдото решение да „оприличим всички свети писания за нас . . . за наша полза и поука.“¹⁴ Ако „продължим,. . . като се храним със словото на Христа и издържим докрай, ще имаме вечен живот“.¹⁵

Да се угощаваме, означава нещо повече от това да вкусваме. Да се уогощаваме, означава да се наслаждаваме. Ние се наслаждаваме на писанията, като ги изучаваме в дух на носещо ни наслада откривателство и вярно подчинение.¹⁶ Когато се угощаваме със словата Христови, те се запечатват върху „плочи от плът - на сърцето.“¹⁷ Те стават неделима част от нашата природа.

Преди много години един колега медик ме порица, че не успявам да разгранича професионалните си познания от религиозните си убеждения. Тези думи ме стреснаха, тъй като не смятах, че истината трябва да се дели на части. Истината е неделима.

Опасността ни дебне, когато разделяме живота си на части, говорейки за такива неща, като „моя личен живот,“ „професионалния ми живот,“ или дори „най-добрата ми страна.“ Разделянето на живота на части може да доведе до вътрешен конфликт и изтощително напрежение. За да избегнат това, много хора неразумно прибягват до пристрастяващи вещества, до търсенето на удоволствия или до това да си угаждат - неща, които на свой ред предизвикват още по-голямо напрежение и ги вкарват в порочен кръг.

Вътрешният мир идва само, когато съхраним истината непокътната във всички сфери на нашия живот. Когато сключим завет да следваме Господ и да се подчиняваме на заповедите Му, ние приемаме Неговите стандарти във всяка своя мисъл, постъпка и действие.

Това да живеем според стандартите на Господ, изисква да развиваме дара на Светия Дух. Този дар ни помага да разберем учението и да го прилагаме в личния си живот. Тъй като истината, дадена чрез откровение, може единствено да бъде разбрана чрез откровение,¹⁸ ние трябва да учим, молейки се. Писанията свидетелстват за силата на молитвата в нашето ежедневие. За това четем и в Притчи: „Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправи пътеките ти.“¹⁹ В Книгата на Мормон също четем: „Съветвай се с Господа във всичките си дела и Той ще те упътва за добро.“²⁰

Когато размишлявате и се молите за принципите на учението, Светият Дух ще говори на умовете и сърцата ви.²¹ Събитията, за които се разказва в писанията, ще изострят вашата проницателност и сърцата ви ще попият принципите, отнасящи се за вашата ситуация.

Вие развивате тези свои способности за получаване на откровения, като живеете според светлината, която вече ви е била дадена и като изучавате писанията, ръководени от чисти подбуди, с истинско намерение да „дойдете в Христа.“²² Като правите това, вашата увереност ще „става все по-силна в присъствието Божие“ и Светият Дух ще бъде ваш постоянен спътник.²³

Получаването на напътствия от писанията се подпомага от задаването на уместни въпроси.²⁴ Можете да попитате: „Какъв принцип би могъл да бъде научен от тези учения на Господ?“ Например, писанията учат, че Сътворението е било извършено в рамките на шест времеви периода.²⁵ Принципите, които научаваме от това учение, показват, че всяко голямо начинание изисква внимателна подготовка, време, търпение, труд и никакво пестене на усилия.

На следващо място ви предлагам да определите какъв стил на обучение ще ви подхожда най-много.²⁶ Един от начините е да четете писанията от първата до последната страница. Този метод дава добра обща представа. Другите подходи също имат своите достойнства. Отделянето на внимание на определена тема или стих, допълнено чрез използване на препратките под линия и изучаването на ръководства, може да ни помогне да запалим светлината на разбирането си за Евангелието.

Можем да получим напътствие, когато се борим със сериозно пре- дизвикателство в живота. Преди години, във времето на моите ранни научни изследвания в една област, която по това време бе новост в медицинската практика, един евангелски критерий за истината ми даде куражът, от който се нуждаех, за да продължа. Аз се уповавах докрай на тези стихове в Учение и завети: „Всички царства се основават на закона;

И има много царства, и няма пространство, в което да няма царство, и няма царство, в което да няма пространство,. . .

И на всяко царство е даден закон, и всеки закон предполага определени ограничения, както и условия.“²⁷ Ние сме учили законите, които се отнасят до „царството“, което ни интересува и постигаме контрол над нещата, който контрол преди, поради нашето невежество, сме отдавали единствено на случайността.

Ние биваме мотивирани да получим напътвствия от писанията, когато трябва да вземем важни решения, като в някои случаи трябва да избираме между възможности, които изглеждат еднакво правилни. Братята често се изправят пред такъв вид решения. В такива случаи, нието се обръщаме към писанията. Можем отново да препрочитаме стандартните произведения, като търсим проникновение за разрешаването на определен въпрос.

За да можем да изучаваме писанията, ни е необходим план, който трябва да бъде спазван. В противен случай, благословиите, които са от най-голямо значение, ще бъдат оставени на милостта на нещата, които са най-незначителни. Може да е трудно да отделим време за семейно изучаване на писанията. Преди години, когато децата ни бяха у дома, те учеха в различни класове в училище. Баща им трябваше да бъде в болницата не по-късно от 7:00 часа сутринта. На семеен съвет определихме, че най-подходящото време за изучаване на писанията е 6:00 часа сутринта. По това време на малките ни деца много им се спеше, но въпреки това, те ни подкрепяха в начинанието. Понякога трябваше да събуждаме някое от децата, когато идваше редът му да чете. Няма да съм честен с вас, ако ви оставя с впечатлението, че времето, което семейството ни отделяше на писанията, имаше небивал успех. Понякога то бе по-скоро шумно небивало отколкото успешно. Ние, обаче, не се предадохме.

Сега, след едно поколение, всичките ни деца са женени и имат свои собствени семейства. Сестра Нелсън и аз сме ги виждали да се наслаждават на семейното изучаване на писанията в собствените си домове. Усилията им имат много по-голям успех от нашите. Тръпки ни побиват, когато си помислим, какво би станало, ако не бяхме опитвали. ²⁸

Ние всички се нуждаем от напътствие през живота. Получаваме го най-добре от стандартните произведения и от ученията на пророците Божии. Когато се трудим прилежно, ние ще можем да получим това напътствие и по този начин да станем достойни за всички благословии на Бог, които Той е запазил за верните Си деца. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.

 

За религията – без коментар!!!

 

ПРОБУЖДАНЕ НА

КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ

Съборна беседа от Учителя,

държана на 19 август 1921 година във Велико Търново

Моля, ще бъдете тъй добри да ме изслушате, аз няма да говоря дълго. На умния човек не трябва да се говори дълго, малко трябва да му се говори, но разумно и разбрано. Понеже вие имате моите почитания и уважения, аз искам да ви говоря кратко и разбрано като на разумни.

Животът на Земята е музика. Този Живот върви в три направления. Да се изразя на музикален език: някой път върви в мажорно направление, тъй както се изразяват военните; някой път върви в минорно направление, тъй както скръбта се изразява; а друг път върви по една хроматическа гама, в която влизат първите две гами. Това са три велики методи, три велики закони, които регулират живота ни. Когато не разбираме дълбокия вътрешен смисъл на Живота, ние се спираме върху маловажните неща и се запитваме защо Животът е така устроен, а не другояче.

Имайте предвид, че аз поддържам онзи положителен възглед на една опитна наука в Живота, която сме проверили деветдесет и девет пъти и в нас няма една сто милионна част съмнение в това, което говорим. Съмнението е признак на невежество в света. Не казвам, че невежеството е лошо, но то е процес на развитие. Всички малки деца, които се раждат, са невежи, тяхното съзнание трябва постепенно да се пробужда и развива.

И тъй, човешкото съзнание (да се изразя на един строго научен език) минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална. Есенциалната страна включва принципите на Живота, субстанциалната страна включва законите на Живота, а материалната страна - фактите на Живота. Следователно, групирането на фактите вътре в света, т.е. нашите частни малки опитности, които добиваме, когато се формуват, образуват един закон и казваме, че законът се изразява по един или друг начин. Сега съвременните учени хора се изразяват за закона, че той е нещо механическо, но законът, това е една жива същина. Закон може да има само в същества, които са разумни, съзнанието на които е минало от материалната страна, от фактите към законите, от частното - към общото и от общото - към целокупното.

Запитваме се ние кое е най-важно за нас, след като сме се изявили на Земята? При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на Земята, когато те са материално осигурени; и всички народи частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване. И днес имаме т.н. икономическа борба. Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение. Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното или става събуждане на колективното съзнание у човека. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсел за себе си спасение. А сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние, тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението. И то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си.

Не, преди хиляди и хиляди години човечеството само е развалило своето положение. Има причини за това, но няма да се спирам да обяснявам кои са причините. Било е време, когато Земята е мязала на Рай, растителността е била тъй богата, хиляди и милиони плодове е имало и хората са се хранили само с плодове. Но настава една ледена епоха на Земята, която се дължала на известни физически причини. Тогава тази плодоспособност на Земята се намалила и вследствие на това хората започнали да ядат месо, да изтребват не само животни, но и сами един друг да се изтребват, да се изяждат. Затова и до сега между хората е останал този израз: "ще ти изсмуча кръвчицата". Е, питам ви, ако един изсмуче кръвчицата на другиго, какво ще спечели от това? Ако един унищожи другиго, какво спечелва от това? Това е неразбиране на Живота. Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, и духовните хора, които са начело, които мислят, че имат връзка, общение с Бога, които мислят, че имат правото да ръководят, и те са изгубили правилното разбиране на Живота. Аз ви говоря Истината. Другите не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях. Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен. Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън. Извадете тръна и ще имате една правилна философия за Живота.

Един англичанин търговец запитва един английски проповедник да му разкаже какво учи Библията. Той му разправил това-онова. Търговецът казал: "Не, не, кажи ми конкретно, в няколко думи в какво се състои това учение". Той искал, както в един орех да видиш ядката му и да разбереш това учение. Най-после проповедникът му казал: "Купи си една Библия и много работи ще научиш от нея". Търговецът си купил една Библия и чел, чел много неща от нея, но откак я купил, работите му тръгнали назад, много нещо изгубил. "Откак купих тази книга, само нещастия ме сполетяват", си казал ядосано търговецът. И хайде един ден - в огъня. Като горяла Библията, едно малко парченце от един лист паднало на страна и се запазило. Взима той това парченце лист и прочита: "Бог е Любов".

Сега съвременните християни питат какво нещо е християнството, каква религия е то? И разказват, че християнството това било, онова било. Не, не, Бог е Любов, която трябва да съедини хората да живеят в Любов, в Мир и в Братство, а дали те са царе, управляващи и какво положение заемат, това са второстепенни неща. Всички хора трябва да живеят по Любов, братски, трябва да имат взаимно уважение. Всичко трябва да разделят по братски; не по един насилствен начин, а по един доброволен и съзнателен начин.

Щом засегнем този въпрос, пораждат се други въпроси: има ли задгробен живот или не, коя религия е най-права и други подобни. Аз казвам: в света има само едно Учение, което може да подобри домовете, и то е учението на разумната Любов, а не сегашната класова любов. Любов принципиална, Любов, която да включва в себе си самопожертване, Любов, която да включва в себе си любовта на майката, любовта на брата, любовта на приятеля, любовта на светията, любовта на най-възвишените хора в света. И когато тази Любов се всели в нас, нашите очи ще се отворят.

Сега има много хора в света, които не вярват дали човек има шесто чувство или не, дали може да вижда с него. Всеки може да вижда. Когато някой млад момък се влюби в някоя грозна мома, той вижда в нея това, което никой друг не вижда. Той казва: "Тази мома е един скъпоценен камък". Когато обичаме някого, ние виждаме неговите способности, неговите дарби. Де са те? - Има едно място, дето ние виждаме тези дарби. А когато не обичаме някой човек, ние ще му припишем най-лошите качества, че той бил такъв-онакъв.

В света започва да действа сега един велик закон. Имайте пред вид, че светът е минал в една нова фаза, и няма да се минат и десет години, това течение ще се усили. Този велик закон работи сега във всички хора, той работи в човешките мозъци, в човешките сърца. Че този закон работи, се вижда по това, че всички хора днес са неспокойни. Защо са неспокойни? Ако са сиромаси, ще кажем, че като работят много, са безпокойни. Това разбирам. Но защо учените, защо богатите са неспокойни? И едните, и другите, и религиозните хора - всички се безпокоят. Защо? - Защото имат само вярвания, а нямат вяра. Ако днес биха се явили гонения за вярата, не знам колцина биха издържали. Днес всички хора са християни, защото няма кой да ги гони, но вярата на един човек се изпитва, познава в мъчнотиите. Самопожертването се изпитва в беднотията, в немотията, когато дойде един тежък момент. Ако човек пожертва живота си, тогава се изпитва и неговия характер.

Сега, кое е най-голямото благо в света? - Благото на индивида ли, благото на един народ, благото на цялото общество или благото на цялото човечество? Това е едно и също нещо. Един човек е миниатюр на цялото човечество. Следователно, един народ в своето развитие представлява човечеството в по-малка форма. Затова, когато говорим за индивид, разбираме човека като една семка. Когато говорим за едно общество, подразбирам, че тази семка е започнала да расте. Когато говорим за народ, подразбирам, че тази семка е започнала да се разраства, а когато говорим за човечеството в неговата пълнота, подразбирам, че тази семка се разклонява, дава цветове и плодове. Като разбираме тъй Живота, ще познаем, че всеки от нас е необходим фактор в човечеството.

Ние не разбираме човечеството тъй, че половината от него е създадено да живее в Рая, а другата половина - в ада. Аз зная, че когато схващаме Бога като Любов, всички живеем в Рая, а вън от него всичко е празнота. А за да познаем Бога, трябва да имаме Любов. В тази Любов всеки човек, всяка форма е един фактор. Тези форми, в които сега съществуваме, не са завършени. Мислите ли, че за първи път идвате на Земята, че за първи път сега се раждате? Не, всички вие имате една дълга история и ако някой ви опише историята, ще ви се види много интересно това какви сте били в миналото и какви ще бъдете в бъдеще. Това е един велик процес, през който минаваме. Когато един човек е правилно развит и благороден, например, той съзнава, че всички хора трябва да живеят в Любов. Какъвто и да е, той ще приложи всички условия на Живота и ще съдейства за общото благо. Само Любовта дава всички тия условия.

Аз няма да се спирам да обяснявам от що произтичат борбите в света. За мене те произтичат по един естествен начин. Аз ги обяснявам със следния пример: вземете две дървета, близо посадени едно до друго. Тези две дървета с многобройните си листа, цветове, клончета хубаво си живеят, братски, гугукат си; но по едно време лъхне вятър и тези клончета и листа се преплитат едни в други, увиват се. Вятърът става по-силен, извива се буря, клончетата се удрят силно едни в други. Запитват се едни други: "Какво сте се забъркали?" Питам къде е причината на това, вън или вътре? - Причината е отвън. Причините и за неразбирането на хората днес са пак външни, това са икономическите условия. Този вятър е, който кара хората да се не разбират и да се борят. Някои питат колко време ще трае тази буря? Една буря може да трае 24 часа, 48 часа, най- много три дни и всички листа ще дойдат след това в покой. Сега в света има една такава буря, която ни тласка, пресява, ще има и крака, и глави счупени. Затова не се сърдете, тази буря скоро ще престане. Тази социална буря ще престане след четиридесет и пет години, но само ако хората поумнеят. Обаче, не вземат ли поука от опитностите си, за да подобрят живота си, тази буря ще продължи още повече. Извлекат ли поука от опитностите си, срокът на бурята ще се съкрати, понеже великият закон, който направлява света, е разумен - без разлика на това дали човек вярва или не.

Има една разумна сила, един велик закон в света, който кара хората и които вярват, и които не вярват, да мислят и да действат еднакво. Аз съм виждал много пъти хора, които не вярват в Бога, не ходят в църква, но се хвърлят във водата с риск за живота си, за да избавят някого. В такъв човек няма механически закон, а един друг закон - той е роден със закона на самопожертването. Следователно, той носи в себе си нещо по- велико, отколкото формалната религия. Религията се яви по- късно в света. Някои питат "ти религиозен ли си?" Човек може да бъде религиозен и пак да не е честен. Религията не е една фирма, която да показва, че човек е честен или не. Че това е така, посетете всички хора търговци, например, които ходят на църква и вярват в Бога, и вижте сметките им какви са и как продават. Друг е законът, който управлява света. Любовта трябва да съществува в сърцата им и да се съзнаят като хора, че няма да лъжат брата си. Това ще ги застави да гледат на интересите на другите хора като на свои интереси и да не продават лоши стоки на брата си. Само така като гледаме на работите си, ние ще можем да се разберем.

Ако се поставим на почвата на народностите - да се запитваме "ти българин ли си, ти англичанин ли си, ти французин ли си, ти германец ли си", няма да се разберем. Ние казваме: "Българинът е лошо нещо". Това са индивидуални идеи, това не е колективно съзнание, то не е още Божествен закон. В народите още не се проявява онзи Божествен принцип. В тези народи всеки си гледа своята икономия. Никой народ няма предимство пред другия, всеки си има своето място. Ако, например, вдигна ръката си и изправя един от пръстите си нагоре и този пръст помисли, че има първенство над другите, какво ще стане? Единият пръст показва само посоката на нещата, но само с него не може да се работи; работа става с всичките пръсти, всеки пръст си е на своето място на ръката. Само когато всички пръсти са заедно, само тогава имаме цялата ръка, която е емблема на волята и може да изпълни длъжността си. Следователно, когато един народ съзнава своето положение вътре в човечеството като един уд, като един орган от общия организъм, който трябва да извърши своята длъжност точно на време, тогава той ще бъде на своето място.

Съвременните хора искат да поддържат стария бог. Знаем кой е този стар бог. Не се обиждайте. Този стар бог е докарал всички войни, всички насилия, всички нещастия. В Господа на Любовта, обаче, няма абсолютно никаква лъжа. Този Господ на Любовта гледа към всички хора, както и към най-малките същества, с еднаква Любов, с еднакво състрадание и е готов да помага на всички. И когато дойде при Него някое малко същество, на което формата се разрушила, Господ му дава друга форма и казва: "Продължи работата си, не бой се, върви напред". Питам сега: ако ние, след като сме живели петдесет-шестдесет години на Земята и свършим живота си, какво сме спечелили? Да допуснем, че някоя майка ражда една красива дъщеря, отлична мома, хубаво се облича, много момци я обикалят, щастлива е, питам колко време ще продължава това - пет, десет, петнадесет години? Постепенно нейното лице се набръчква, губи красотата и свежестта си, погрознява и момците я напущат. Ще се явят други красавици, които ще я заместят, и най-после у нея ще се породи недоволство, че животът й няма смисъл, че не е щастлива. Най-първо в нея е имало задоволство, а после животът и става безмислен. Тя заприличва на онзи европейски автор, който написал една книга, в която изтъквал, че няма по- благородно същество на земята от човека и че животът е добър; но след като претърпял една криза, едно разочарование от хората, написал друга книга, че няма същество по-лошо от човека и че светът е лош. Следователно, когато ни върви всичко по мед и масло, казваме "всичко е хубаво, Бог е много добър". Сполети ли ни някаква катастрофа, някакво нещастие или действие, каквото не сме мислили, казваме "няма по-несправедлив Бог в света от сегашния". Светът си върви по определения път.

Преди няколко време при мене дохожда една високо интелигентна, образована госпожа, която искаше да й разреша един въпрос, едно недоразумение, а именно следното: във време на анверското изложение сегашният и мъж (като младо момче още) бил в Анверс (Антверпен). Той чувал, че в този град имало някакъв си човек, който заспивал, и в това състояние казвал бъдещето на хората. Заинтересувал се да го посети, да му каже и на него нещо и отива в дома му. Спящият човек му казва тъй: "Ти ще се ожениш много млад, ще имаш четири деца, едно от децата ти ще умре. Ти ще се ожениш за жена си по любов и ще живееш с нея щастлив семеен живот десет години. Но после ще дойде в дома ти една русокоса жена, тя ще развали живота ти и ще заживееш с нея. Ако издържиш този изпит, след десет-петнадесет години ще се върнеш при първата си жена и ще живееш много добре". "И наистина, каза госпожата, умря ни едно от децата. Като умре детето, аз намирам между книжата на мъжа си тази бележка, в която се съобщаваше бъдещето му. Тази русокоса жена влезе в дома ни, развали ни живота". След това тя ме пита какво да прави, да остави ли мъжа си. Казах й нека следи, да види дали ще се сбъдне и останалата част от пророчеството. Тя ме запита как стават тези работи? Казвам и тъй: "Животът е предопределен, не фатално, но има ред причини, които предопределят съдбините на хората".

И нашият живот, тъй както сега се слага, и той е предопределен от ред предшестващи причини. Ако използваме тези причини, може да подобрим този живот, може да се борим със злото в света, може да го победим. Това наричат индусите карма или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението. Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и да победи. Обаче, днешните религиозни хора в схващанията си отиват в друга крайност: те казват, че религията ще подобри напълно нашия живот. Това е петдесет на сто вярно. Религията не може напълно да подобри живота. И това тяхно твърдение е само петдесет на сто вярно, защото ние петдесет на сто сме фактори на нашата съдба, а има и други петдесет на сто фактори, които регулират живота ни. Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в петдесет процента - съдбата, Природата, двадесет и пет процента - ние сами и двадесет и пет процента - обществото. Следователно, когато тия три фактори дойдат да работят съвкупно, в окултно и в морално отношение ще дойде един подем, едно подобрение. За да стане това нещо, непременно трябва да се явят много лица, за да работят в една посока. Когато дойде пролетта, с едно цвете ли дохожда тя? - Не, с милиони, с много цветя. После идват пчеличките, започва се всичкото това брожение в Природата. И с туй се създава една целокупност.

Следователно, от окултно гледище ние мязаме на малки цветенца, които сега са цъфнали, т.е. нашето съзнание е на такава степен на развитие, че едва сега сме почнали да различаваме доброто от злото. Казвате "е, човек все трябва малко да поизлъже". Не, в съзнателния живот не се допуща абсолютно никаква лъжа, тъй като в математиката не се допущат никакви грешки, защото всяка грешка, допусната в архитектурата и в техниката, ще донесе нежелателни последствия. Така и лъжата, която ние допущаме в нашия живот, ще произведе такива резултати в нашия строеж, каквито показват и неправилните изчисления на един архитект. Съвременните духовни хора поне трябва да имат правила, както музикантите. Дайте едно музикално парче на тези хора, всички ще спазят такта при изпълнението му. Дайте една картина на няколко видни художници и всички ще я изрисуват по един и същ закон. Дайте една задача на няколко математици и те по един и същ закон ще я решат. Щом дойдем до духовния живот, казваме "музика не ни трябва, изчисления не ни трябват, Господ ще уреди работите". Не, приятели, в духовния живот се изисква строга математика, там всички неща са строго определени. Един човек или един народ за да бъде щастлив или нещастен, ще зависи от известни факти, които са допуснати.

И тъй, този велик закон, който регулира живота на съвременните европейски народи, ги е турил на тяхното място. Тази сегашна цивилизация, която почти се завършва, е започнала от Египет, минала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка; сега минава наново в Русия и се повръща пак към източния материк. И оттам ще вземе друго направление. Тази вълна, която иде в света и движи човечеството, не е механическа. Всички вие сте определени да вземете в нея участие, щете-не щете. И ние трябва да вземем участие съзнателно.

В каква седи благородството на един народ? Защо англичаните са благородни? Защото у тях има събудено колективно съзнание. Макар да имат грешки, но те лесно ги поправят. Най-много окултисти има между тях. Всеки народ, в който се събужда туй колективно съзнание, съзнава до известна степен, че всичко трябва да се подчини на общата цел. Англичаните са разбрали това до известна степен. Това съзнание се заражда не само у англичаните, а навсякъде, по цялото земно кълбо. У всички бедни хора, у всички бедни вдовици, сирачета това съзнание е проникнало. Знаете ли в какво положение се намирате днес? В положението на онзи американски проповедник, който имал обичай всеки ден да свиква бедните деца у дома си и да ги нахранва. Той имал обичай преди ядене да чете заедно с тях "Отче наш". Един ден намира едно сираче дете, завежда го у дома си да го нахрани, но предварително му казва:

- Хайде де прочетем заедно "Отче наш".

Започват:

- Отче наш, Който си на небето.

- Да се свети името Ти - детето спира, мълчи.

- Защо мълчиш?

То запитва:

- Как, значи Господ е наш Баща?

- Да.

- Значи, ти трябва да ми си брат?

С тези думи детето искало да каже: "Ти си един проповедник, спиш на меко, хубаво се храниш, а мене, братко, виждаш ме - треперя от студ, гладен лягам". Проповедникът разбрал положението си...

Та сега и ние. Христос дошъл да спаси света. Четем "Отче наш, Който си на небето"... В никой народ не трябва да има бедни хора, срамота е днес да има бедни хора! В никой народ не трябва да има бедни вдовици. Срамота е днес наши сестри и братя да продават своята чест за хляб! Хиляди наши сестри и братя са днес в блудните домове, продават своята чест. И ние казваме "в църквата, на Небето има Бог, има Христос". Да, този Христос дойде за тези блудници - да ги спаси, а не дойде за праведните. Следователно, ние трябва да имаме днес доблестта да изправим нашите грешки на миналото. Трябва да ги поправим по който и да е начин. Ние трябва да подадем ръката си на нашите сестри и братя, които са паднали.

Днес всички хора страдат от неразбрана Любов. Отнемете слънчевата светлина на кое и да е цвете, на кое и да е растение, ще видите рязката промяна, която ще стане. Отнемете Любовта на кое и да е същество, същият закон действа. И тъй, ние трябва да говорим за Бога на бъдещето не като за някое отдалечено същество, а като за Същество, което работи в сърцата ни, за да може да изпълним доброволно, без насилие Неговата Воля и Неговия закон.

Сега всички вие сте призвани на тази велика трапеза на света. Този Господ на Любовта ви е призвал, каквото и да е вашето положение, каквото и да е вашето верую. Той днес ви вика да минете, да вземете една крачка нагоре; не като българи, не като евангелисти, не като православни, не като католици, не като мохамедани, но като разумни същества, като братя, които сте родени от един и същ Баща и в жилите ви тече една и съща кръв. Една и съща кръв тече в жилите на всички хора. Схванем ли ние този факт, това е Новото учение, така трябва да се реформира религията. Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена в сто години отгоре да и пишат "Бог да я прости". Аз казвам една велика Истина. Това трябва да знае духовенството и да тури на църквата си надписа "Бог е Любов и всички ние ще се жертваме за Любовта". И всички владици, свещеници, майки, учители, съдии трябва да напишат този закон. Това трябва да бъде общият принцип - Любовта. И като се срещнем всички, да се познаем, че сме братя. Тогава ще имаме други знания, друга наука и тези прегради, които са днес между нас, ще изчезнат. И ще започне един Нов живот, който ще внесе Мир и Радост: Мир - вътре в умовете, Радост - вътре в сърцата и Сила - в човешката воля.

Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството, да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено. Човек променява много тела, много органи, но той, като душа, която се развива, като съзнание в Природата, не се губи. Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете Истината и ще видите. Следователно, аз ви казвам: проверете Истината, която е вложена вътре във вас, потърсете вашия идеал в себе си, в душите си. Този идеал няма да го намерите навънка. Той е вложен в душите ви, той е вложен в мозъците ви, той е вложен във вашите тела, тъй както енергията е вложена в семето, а семето е вложено в земята. То изсмуква соковете от нея и създава всички органи. Та и всички енергии, които са вложени вътре в нашето тяло, по същия закон се използват от човешкия дух за създадаване на всички органи на човешкото тяло.

Аз бих се спрял на следния факт: колко години са употребени за създаване на вашата ръка? Тези заколчета или стави на пръстите показват колко милиони години е живял човекът; те показват историята на човечеството, историята на човешкото развитие, състоянието, през което е минало цялото човечество. Ако аз бих ви казал, че човешкият пръст разказва цялата история на човека, ще кажете, че това не е възможно, това е небивалица. Да, за оня, който не разбира законите на Природата, така е.

Един ден аз се разхождах с приятели в една борова гора. Спряхме се пред един бор и казвам: "Заколчетата на този бор показват през кои години е имало повече влага и през кои по-малко. Това се познава по тези коленца". Може да проверите този факт. Следователно, когато годината е била изобилна с дъжд, разстоянията между тези коленца са по-големи и обратно - когато годината е била лишена от изобилни дъждове, те са по- малки. Следователно, математически може да се изчисли и приблизително определи какво е било количеството на влагата. Значи, така влагата се отразява.

Също и върху нашите тела се отразяват известни събития - индивидуални, обществени и народни. Знаете ли вие това? Ние носим греховете на цялото човечество. Не мислете, че ние, които сме далеч от Африка, не носим греховете на африканците. Да, носим ги. Има една вътрешна сила, която свързва хората и преплита живота им. И тъй, в бъдеще, когато ние съзнаем този велик закон, ще разберем, че всички хора трябва да създадат добри условия, за да може да се избегнат всички съвременни нещастия. И не един път аз съм казвал, че това нещо само майките са в състояние да създадат. Всяка майка, като зачене едно дете, мъжко или женско, да каже: "Дъще, синко, аз искам да живееш в бъдеще в закона на Любовта и да представляваш нейната Пълнота". Тъй ако каже, тя ще има дъщеря или син герои, които ще живеят в закона на Любовта. Всяка майка трябва да внушава това на децата си. Младите, които се женят, трябва да кажат така: "Нашите синове и дъщери трябва да живеят за Любовта, за Господа на Любовта, който обединява хората". Новото поколение ще бъде носител на новите идеи, на Божествената Любов. А тъй, както вървим сега, ако се раждаме по този хилав начин и искаме да превъзпитаме хората, които са работели от толкова хиляди години, нищо ни можем да направим. Човек може да се превъзпита само в утробата на майка си - в Любовта на Бога, а сам не може да се превъзпита. Само майката е в състояние да пресъздаде човека, да го превъзпита. Той сам е петдесет на сто фактор за своето превъзпитание. Той мяза на един кораб без кормило, който навсякъде може да бъде тласкан от вълните.

И тъй, в бъдеще условията за жените трябва да се изменят. Жени, които зачеват, трябва да са при най-добри условия, а също и условията на децата трябва да се видоизменят. И то не механически да започнем, а по онзи закон, който действа в Живата Природа. И тази Природа е жива, отлична е тя; чета по нея какви красиви методи има тя! Ако българите приложат методите на Природата, биха подобрили своето положение. Какви големи богатства се крият в нея! В десет години биха изплатили всичките си дългове. Но ще трябва да вземат да изучават тази Жива Природа. А сега какво правят българите? - Те очакват отнякъде своето спасение, те го очакват оттам, отдето няма да дойде. А туй спасение е вътре в тази Жива Природа, която е вложила своите сили. И хората трябва да ги турят в действие, да заработят по закона на Любовта, за доброто на другите. Така ще дойде и тяхното благословение.

И тъй, този велик закон сега призовава хората към братство и сестринство. И само тогава ще имаме една Нова наука на братство и сестринство. А сега каква е нашата наука? Онова малко агънце, което детето гледа, целува, венци му прави, дойде ден и майката казва: "За да може маминото детенце да живее, трябва да заколим това агънце". Малкото детенце плаче. Казвате: "Не, тъй трябва да се живее". Е, мислите ли, че това ваше дете ще се възпита? То ще се запитва: "Как тъй този Господ, Който е толкоз добър, позволява да се отреже гръцмуля на това агънце?" - "Е, мама, тъй е наредил Господ". Не, не е наредил тъй Господ, ние наредихме тъй живота. И сега да се освободим от нашите заблуждения! Да не мислим, че Господ е наредил тъй света. Не, тези агънца не трябва да се колят. А сега имаме една култура за убиване, за осакатяване краката на този , на онзи. Чува се само "бум-бум". Всички казват "то е за отечеството". Но каква полза са принесли войните на човечеството? - Абсолютно никаква полза. Хората се ожесточили и днес войните донесоха този разврат. И бъдещите войни няма да донесат никакво добро. Трябва да воюваме, но по какъв начин? - Да воюваме, но да не убиваме. Този закон на Любовта сега призовава хората. Трябва да дойдат най-способните, най-великите, най-добрите хора - майки, бащи, учители, свещеници, хора незаинтересовани, за да подемат това велико дело. Ако те не дойдат навреме, други ще дойдат.

Сега ще сведа своите заключения в следното: ни най-малко нямам за цел да ви налагам да вярвате, аз искам вие да опитате. Опити, опити трябват и нищо повече! Има един вътрешен опит. Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и се развива. Никога не мислете, че условията, при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание всеки човек е точно на мястото си. Но ние се заблуждаваме и казваме "защо не съм като този господин". Не гледайте тоя човек отвънка; той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален. А онзи, бедният, няма такова изобилие, но е здрав, яде си сладко. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа - да е доволен от това, което е приел в даден момент. И когато тези хора се съединяват, трябва да имат еднакви идеи. Идеите на всинца ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че винаги са прави, но индивидуално са прави. Следователно, в индивидуално, обществено и народно отношение ние трябва да коригираме нашите идеи и да внесем Новите идеи, които идат в света отгоре. Както растението гради своите форми, така и ние трябва да градим правилно своите мисли и чувства.

Някои казват "сега животът е много тежък". Не, казвал съм и друг път, че сега се намирате в най-благоприятните условия на Живота. Вие сте в положението на евреите, които излязоха из Египет. В Пустинята може да нямате месо и други неща, но ще имате вода и чист въздух и фараон няма да ви заповядва. По- добре човек да е свободен в Пустинята, отколкото да е роб и да яде месо, да има всички удоволствия и фараонът със своя камшик да ви потупва и да ви заповядва: "Кирпичи и тухли ще правите!" И ние казваме: "Няма какво, ще се правят". Не, няма да правим вече тухли и кирпичи. Нам ни предстои един дълъг път в Пустинята на Божествения Живот.

Всички млади, които могат да ходят, трябва да си турнат по една раница и да вървят напред. Знаеш ли какво ще бъдеш тогава ти? - Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш "апаш е той". Казвам: светът днес е пълен с апаши. Я ми кажете кой не е апаш, кой от вас не е бъркал в джоба на баща си? Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще, като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: "Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина или ти ще ми откъснеш?" И той ще ми каже: "Може, братко, заповядай!" Като ида при някой приятел, ще кажа: "Може ли, братко, в твоята къща да пренощувам?" - "Може". Това трябва да бъде Новото учение. А сега какво ще кажеш? - "Господине, има хотел, иди там, ние не разполагаме със свободни стаи, жилищна криза има и т.н." и ще се свърши въпроса. Сега, като срещнеш някого, започваш да го разпитваш "ти българин ли си, в Бога вярваш ли, от коя партия си" и т.н. Не казвам, че тия неща са лоши, но те не са съществени. В нас трябва да проникне онова благородно чувство на Братство, че като срещнем една жена или един мъж, да видим в лицето им един наш брат. Ако може да възпитате това чувство на Братство, ще поставите човечеството на една нова нога. И тогава няма да има между нас туй неразбиране, а ще има един правилен стремеж.

Това е Божествено учение, което сега иде в света. Подели са го малките деца, а след десет години малките деца ще го проповядват. След десет години гъсениците ще излязат из какавидите си и ще литнат с крилцата си. Ще кажат: "Не, не трябват пашкули". В света иде този закон. Фактите сега се групират и законите се установяват. Ние минаваме от материалния към духовния свят, всичко минава от частното към общественото. Т.е. да не мислим само за онзи закон на осигуровките - всеки да се грижи след като умре да остави наследство няколко милиона: оставя за това толкова, за онова толкова, "благодеяния" прави, та да кажат, че еди кой-си човек умрял и оставил толкова пари, благороден човек е. Не, в бъдеще хората няма да умират, няма да имат нужда от паметници.

И тъй, вложете Любовта като стремеж в сърцето си, като чувство в душата си, като сила в ума си и като принцип в духа си. В туй е спасението на човешкия дух. Тъй, в тези три неща трябва да разберем Любовта: като стремеж в сърцето, непреодолим стремеж надолу; като чувство в душата - нагоре; и като една сила, която дава разширение на ума, която има в себе си разумния принцип да знаем защо живеем, защо сме дошли, откъде сме дошли и какво е нашето предназначение на Земята.

 

 

 

Милия той! Нямаше да говори дълго...

Моите уважения г-н Дънов!

Ако трябваше да кажете нещо на стадо диви коне, дали щяхте да цвилите 2 часа без прекъсване?

Това беше шега...

Но колко убити хора, а край тях и животни и растения има от християнството???

Прекланям се пред Мъдростта Ви, но ако силата Ви бе Голяма, конете биха легнали в краката Ви и нямаше да има нужда от цвилене!

 

Източни философии:

 

Цигун е наука за същността и еволюцията на живата материя. Чрез дългогодишни наблюдения върху Природата древните хора са доловили, че между човека и нея съществуват тесни вътрешни взаимовръзки. Тези знания са били анализирани и осмисляни след многократното им проверяване в процеса на хилядолетна практика.
Цигун представлява също така метод за саморегулация на здравето, психиката и ума, за постигане на дълголетие и качествено усъвършенствуване на живата материя. Смелостта да бъде описван е идвала след десетилетия лични проверки и анализ.
       Благодарение на теоретичните изследвания и практиката на много поколения хора, през хилядолетията знанията са били непрекъснато обогатявани, развивани и усъвършенствувани, за да се превърнат накрая в неразривна по своята логичност и съдържание система.
       От този процес можем да видим колко строго са се отнасяли древните хора към писмените послания и с каква отговорност пред Истината са пристъпвали към писането на книги. Те са мислели, че не бива поради недостатъчно самоизясняване на нещата да оставят погрешни тези и описания в книгите, та след излизането им на бял свят да предизвикат погрешни възгледи у обществото и грешките да се предават и на следващите поколения.
       Древните хора са писали трудовете си с изключителна отговорност към бъдещото човечество, ръководени от принципа: да не говориш за нещо, което не разбираш, да не пишеш за нещо, което не ти е ясно. Духът на този принцип постоянно ме води и учи: нищо безотговорно написано да не се оставя на поколенията!

    Цигун е възникнал много преди китайската писменост, медицина и бойни изкуства. Той оказва толкова силно въздействие върху древната култура на Китай, че в нея няма раздел, който да не е повлиян от тази система: Чигун поставя основите на древната философия, медицина, естествени науки, изкуство и литература, етика и естетика, политика, социология и психология, бойни изкуства. Той е едновременно наука и практика, която се развива от хилядолетия.
       Мнозина смятат, че е чисто китайско явление, типично източно (дори в смисъл на неподходящо за западни хора!), нещо подобно на индийската йога или на ушу, бойните изкуства на страните от Далечния Изток. От една страна е така. Цигун наистина има общи неща и с китайската медицина, и с ушу. Но всъщност темата му е много по-обхватна.
       Подобни знания и методики са познати във всички древни цивилизации на Азия, Европа, Америка, Африка, Австралия и Океания. Поради различни исторически и социални причини обаче развитието им на повечето места по света е прекъснато или ограничено в съвсем тесни рамки — на манастирските стени или в затворени школи. Най-често знанията и практическите техники за развитие са се губели частично или изцяло заедно със загубване на държавността или насилственото асимилиране на народността и унищожаването на нейната култура. Така че явлението от гледна точка на природните възможности на живата материя е повсеместно и може да се използва не само от китайци.
       Китай е страна, в която развитието на цивилизацията продължава без прекъсване от дълбока древност до сега и това създава условията Цигун не само да се запази, но и да продължи да се развива като една извънредно богата система от знания за връзките между човека и Вселената и смисъла на живота.
       В действителност Цигун не е измислен, нито създаден от хората. Той е изцяло природен продукт, явление, присъщо на материята, което древните хора забелязват, усвояват, обмислят в една система, която в резултат на хилядолетни по-нататъшни опити и обобщения се превръща в изключително логично, всеобхватно познание и методология. Начините в тази система са китайски, но истината, съдържанието е от Природата.
       Какъв е смисълът на самото название Цигун? „Ци" означава енергия, с която е изпълнена космическата, земната природа, човекът и другите живи същества. „Гун" е съкратен вариант на „гун фу" (на български известно като „конфу") и има смисъл на умение, майсторство, придобито през свободното време. Буквалният превод на Цигун е: „енергия и време", а съдържанието е: умение да се увеличава и прилага енергията, което се постига с течение на времето чрез трениране и постоянство.
        Исторически наименованието Цигун съществува от най-ранни времена. През по-късните епохи то дълго не е употребявано, а се използват различни названия, като: яншъншу (умение да се развива живота), даоин (умение, постигано чрез водене с мисълта), туна (дихателни упражнения), ней гун (умение да се развива вътрешната сила), лиендан (развитие на безсмъртния зародиш), а също: синчи, сюангун, дзингун, дингун; сингун, сюдао, дзочан, нейянгун, яншън-гун и други. От няколко десетилетия отново се използва обединяващият отделните школи и приет от всички термин ЦИГУН.
       Върху бронзови предмети от времето на династията Шан (XVI -XI век преди н. е.) има рисунки, които изобразяват начини на тре-ниране на Цигун. В „Трактата на Жълтия император за вътрешното" („Хуанди ней дзин" — 2690-2590 г.г. преди н. е.) ци — енергията — е едно от основните понятия. „И дзин" („Книгата на Промените") изцяло е изградена върху точни познания за законите и взаимовръзките между енергиите на Небето, Земята и Човека. Всички големи философи на Китай в трактатите си отделят най-важно място на изучаването на ци.
       В тази област най-силно въздействие оказват изследванията на Лао Дзъ (580 г. пр. н. е.). Неговите мисли и изводи имат изключително влияние върху по-късната китайска култура, върху обществото, а и сега в много отношения продължават да играят роля. В бъдеще хората ще разберат още по-пълно техния смисъл.
       Трактатът на Лао Дзъ „Дао Дъ дзин" („ Учение за Пътя и Морала") разкрива структурата и законите на Всемира, а също връзките между него и живата материя. Лао Дзъ е едновременно теоретик и практик. Това именно обяснява защо преди повече от 2 500 години той създава толкова дълбока в познанията, непоклатима по логика теория, която излага по един удивително прост, кондензиран начин цялостното разбиране за природата, обществото и законите на еволюцията.
       В миналото има хора, които стигат до високи нива в практиката и развитието си, но не съумяват да предадат ясните си познания за нещата на следващите поколения, понеже не се занимават с теория. Има и други, които са само теоретици, но въпреки желанието си не успяват да проникнат до дълбочините на материята, защото по различни причини не извършват практика, която да разшири възможностите им за възприемане и осмисляне на видяното и да им създаде повече опитност. Често те дори повърхностно възприемат ученията от предишните епохи и ги тълкуват едностранчиво.
       Много от мислите, изложени в трактата на Лао Дзъ, стават основа на по-късните изследвания на редица философи от следващите епохи. И до днес всеки, който изучава природната ци, неизменно се опира на познанията на Лао Дзъ и сверява заключенията си по непостигнатата от друг дълбочина на знания спрямо истината за Природата, обществото и човека.
       „Дао Дъ дзин" е извънредно кратка в сравнение с познатите ни от по-късни епохи и съвременността обемисти философски трудове. В трактата се съдържат само пет хиляди йероглифа, чрез които Лао Дзъ обективно и сбито излага принципите и законите на всевъзможните процеси в природата и в живота материя, тяхната променли-вост и Път на развитие (Дао).
       Във всяка епоха има хора, които посвещават живота си на изследвания по тези въпроси и на практически занимания за развитие на ци в своя организъм. Всяка епоха дава принос за обогатяване на теорията и практиката на цигун. Системата от знания и упражнения се уголемява, усъвършенствува и се оформя във вид на интегрална наука с изключително широка сфера на познание и приложен смисъл.
       Исторически системата цигун се разделя на два големи клона — единият е на практиците, другият — на теоретиците. Но има и междинен слой хора, които се занимават и с едното, и с другото, а това е условие за истинските постижения.
       С времето се оформят пет големи школи: даоска, будистка, кон-фуцианска, медицинска и чигун за бойните изкуства. Към тях възникват и множество подшколи. Например, ламаизмът като клон от будизма развива тибетската разновидност на цигун, наречена ми дзун.
       Даоският цигун има за цел чрез тренирането да се постигне здраве и изключително дълголетие въз основа на хармония между човека и Природата, а на по-висш етап да се тръгне по Естествения Път (Дао) към усъвършенствуване и еволюция до нивото на вечното съществувание.
       Будисткият цигун също цели увеличаване силите и възможностите на човека, за да се постигне вечно състояние и единение с Космоса.
       Конфуцианският цигун говори за усъвършенствуването на човека и неговия морал и поведение в обществото като основа на хармоничните взаимоотношения между хората и Природата.
       Медицинският цигун разглежда тренирането като най-ефикасната профилактика срещу болести и естествен начин за изчистването на организма от всякакви заболявания. На тази база е развита и цигун терапията като един от клоновете на китайската медицина.
       Цигун за бойните изкуства развива умението вътрешната енергия (ци) да се съчетава с механичната сила на тялото за нападение и отбрана и постигане на високо майсторство.
Всяка школа развива от своя ъгъл знанията за природната енергия и съответно безброй* техники на трениране. В крайна сметка всичко това обогатява общата система на цигун, задълбочава разбиранията за вътрешните връзки между човека и Природата. Който и вид школа да се избере, трябва да се знае, че всичките водят към една цел: цигун е средство за култивиране на жизнената енергия, за постигане на истинско здраве, удължаване на живота, всестранно усъвършенствуване и развитие на възможностите на човека, постигане на единение и хармония с Природата.
       В онези стари времена науката и обществото не разполагат със съответна техника и апаратура, за да покажат верността на изследванията си. Но се отнасят изключително сериозно към обективната истина и пишат след многократни проверки. И днес още няма толкова развита техника, която да улови фините нива във взаимоотношенията между човека и Природата; и сега има хора, които продължават да развиват знанията по познатите древни начини! В края на краищата, за истината няма минало и настояще, тя е вечна.
       Познанията, натрупани в науката и практиката цигун, притежават голяма жизнена сила. В тях има и конкретни теоретични постановки, и конкретни практически начини за разгръщане възможностите на живата материя.
       Историята на цигун не винаги се развива гладко. Съществуват върхове и падове, периоди на толериране и интерес от страна на управляващите, както и периоди на гонения, унищожаване на книги и убийства на носителите на тези знания. На няколко пъти има големи вълни на разцвет, постигане на нови открития и популяризирането им.
       Причините за неравномерното развитие и разпространение на цигун са свързани и с природните цикли, а също с нивото на развитие на човешката същност, има и предпоставки от социално-исго-рически и субективен характер.
       Знанията са съществували непрекъснато, от древността до сега, но сферата на тяхното въздействие и разпространение ту се е свивала, ту разширявала.
       Школи по цигун са действували постоянно, но не е имало толкова широк обществен резонанс, та и на народно ниво масово да се практикува цигун. Макар че се касае за такова древно познание, не всички в народа са знаели за него и не всички са го разбирали. Цигун през цялата си история преди началото на 20 век остава затворена система. Може да се каже, че едва сега получава своето освобождение!
       От 20-те години на нашия век започва нова голяма вълна на популяризиране, разгръщане на изследванията, проверка на старите знания чрез възможностите на съвременната наука и техника, масово практикуване на цигун и извеждането му извън стените на затворените школи и манастирите.
       През 1955 г. в гр. Таншан, а след това и в курорта Бейдайхъ се откриват курсове за специалисти по медицински цигун. По-късно в Шанхай и други градове започват да действуват и други школи. Лятото на 1959 год. в Бейдайхъ се провежда и първата конференция по цигун.
По-късно „културната революция" затвори тези центрове и обяви всичко за мистика. Специалистите бяха отново преследвани и малтретирани, макар че някои хора по върховете на властта продължиха негласно да търсят ефикасното лечение на цигун-терапията. Но нещата не можеха да бъдат напълно унищожени, тренировките продължиха тайно и поединично сред народа.
       В края на 70-те години с промяната на политиката на Китай и поемане на курса към реформи и отворени врати настъпи нов подем за цигун. След 1978 година и в науката, на държавно ниво, и в обществото знанията се ползват с изключително уважение. Въпреки древната история за първи път се проявява толкова широкомащабно, масово движение за трениране и развитие чрез цигун.
       Във всяка провинция и всички големи градове на Китай днес има държавни научно-изследователски институти и висши учебни заведения по цигун, центрове за изучаване възможностите на човека, масови организации и асоциации за популяризиране на техниките и знанията.
       Проведени са стотици опити в областта на биологията, физиката, химията и други естествени науки, доказващи и проучващи качествата на биоенергията.
       Особено тясната връзка между цигун и китайската медицина даде нов тласък за изследвания и статистика на резултатите в тази област. Бе многократно доказана ролята на цигун за излекуване на тежки и нелечими по друг начин заболявания като рак, диабет и пр.
Вълната на подем привлече интереса на другите държави. Западът започна да разгръща с Китай широк научен и образователен обмен в тази област.
       Сега във всички развити страни, особено в САЩ и Западна Европа, са изградени собствени държавни и частни научно-образова-телни институти, както и клиники за лечение чрез цигун.
       За съжаление, съвременните хора все още не познават в дълбочина истинското предназначение на цигун и неговите методи.
       Все още надделява разбирането, че става дума за трениране за здраве или пък към начините на развитие се прибавя мистична окраска, та неразбираемото започва да изглежда още по-странно. А недостатъчното разбиране става причина за култ към чудните явления и търсене само на чудодейното в една система като цигун. Това противоречи на интересите на хората.
       Много природни явления и досега не са обяснени от науката, например тайната на живота още не е позната на човека. Но обективното търсене и развитие чрез цигун би могло да помогне на хората в това отношение.
       цигун представлява точно такава система на трениране, чрез която първо се постига здраве, уравновесеност на психиката и по-голяма вътрешна сила на организма да се адаптира към промените в околната среда.
       Цигун е едновременно наука и практика. Като наука, предмет на неговото изследване са енергиите в човешкото тяло и в Космоса, вътрешните връзки между човека и Природата, техните закономерности, прояви и развитие. Човекът, обществото и Природата представляват цялостна и неделима система. Ние, като отделна единица, също сме една малка природа, чийто характер и форма на организация, работа на вътрешните органи и системи и принципи на развитие отговарят на съответните принципи на космическата природа. Чрез опознаване закономерностите на голямата Природа можем по-добре да познаем себе си. Обратното, опознавайки себе си в дълбочина, можем да разберем и Космоса.
       Цигун като наука ни помага да осъзнаем вътрешното единство на Природата и човешкото общество и пътя на нашата еволюция.
       Като природна наука, той има своята теория и методи и се опира на конкретни материални сили в нашето тяло — енергията. Но за разлика от другите естествени науки се занимава не с конкретна област от Природата, а с цялостните познания за всички пластове на вътрешните взаимовръзки, разбива цялостен подход и цялостно мислене. Затова много известни учени смятат, че цигун ще стимулира нова научно-техническа революция и че 21 век ще бъде епохата на интегралната наука за живота, за единството на Човека и Космоса.

 

Ци

    Древните мъдреци се замислят над факта, че някои растения и животни съумяват да съществуват извънредно дълго: боровете например живеят по 2-4 хилядолетия, орлите и костенурките — 500 и повече години. В сравнение с тях хората — уж по-съвършен биологичен вид — пребивават на земята твърде кратко! Започват да подражават на дълголетниците-растения и животни и откриват, че Природата е закодирала у всички същества потенциални жизнени сили, чието натрупване и развитие осигурява здраве, дълголетие и още много други неща, за които хората мечтаят от векове.
       Китайците наричат тези сили ци — така, както назовават и въздуха, ефира, газообразните вещества, дори гнева. И наистина, ци е също така невидима и неосезаема, както въздухът: не може да се види, не може да се пипне, но без нея, както и без въздуха, животът е немислим.
Най-общо казано ци представлява жизнена сила, биоенергия, която осъщестбява и поддържа развитието на живота. Всички същества в Природата — растения, животни и хора — се нуждаят от тази сила и колкото по-голямо количество от нея притежават, толкова пожизнени, по-здрави и силни са те, толкова по-успешно се справят с неблагоприятните условия и промени в околната среда.
       Енергията е най-съществената част не само в живата материя, а е присъща на всички неща и явления в Природата. Независимо дали става дума за микроскопична, за малка или голяма материя, дали е невидима или видима, основата й е ци. Затова древните хора отбелязват, че всичко в Природата е енергия и „хилядите неща са образувани от ци".
       Цялата Вселена представлява огромно енергийно поле, в което ци е коренът и условието за образуване на която и да е форма на материята. Това е високоорганизирана материя с много фина структура.
       При човека чи участвува във формирането на организма и извършването на жизнените процеси. С една дума, тя е горивото, благодарение на което цялото, представляващо човек, живее'и работи. Всичко в Природата се подчинява на едни и същи закони и е изградено по едни принципи. Както една кола не би могла да се движи без гориво, така и нито един жизнен процес, движение или мисъл на човека са невъзможни без ци.
       Повечето хора дори не подозират за нейното съществувание. Мнозина пък се съмняват, че биоенергията е нещо реално и толкова важно за живота на човека. Наистина, не е лесно за мисленето на обикновените хора, свикнали директно да опознават нещата чрез известните ни пет сетива, да приемат съществуването на жизнената енергия, която наричаме ци. Обикновеното мислене е склонно да гледа на това като на мистицизъм.
       Съвременните научни познания за Природата и природните явления отдавна приемат съществуването на видими и невидими за простото око форми на материята. Съзнанието на обикновения човек обаче все още се ограничава в старите рамки и е предразположено да възприема само неща, които могат да бъдат доказани било чрез докосване, виждане, помирисване, било чрез някаква научна апаратура. Всичко, което още не е повсеместно признато и описано от науката, му изглежда съмнително, иреално, идеалистично отношение към Вселената. По същия начин и в миналото са отхвърляни редица други явления, докато науката не ги докаже.
       Крайно време е съвременното мислене да се отърси от съждението, че онова, което е извън рамките на науката, е ненаучно, следователно невярно. Обект на науката са природните явления в човека, Земята, Космоса и макар тя да върви с няколко крачки пред човечеството, естествено, не можем да искаме от нашата наука още сега, веднага да обясни всички явления и форми в необятната Природа.
       Всъщност, за съществуването на биоенергията има вече немалко доказателства — и научни, и чрез опитността на хиляди хора. Онези, които тренират цигун или друга подобна система, рано или късно започват да усещат реалното движение на биоенергията в своето тяло и се убеждават сами в нейното съществувание. След време те започват и да я виждат. Екстрасенсите също чувствуват и виждат енергията.
       При анатомичен разрез ци не се забелязва, но многократни опити със съвременна електронна и лазерна апаратура в Австрия, Китай, Япония и САЩ, чрез вкарване на цветно вещество в каналите на жизнената енергия, доказват съществуването на последните в човешкото тяло, както и в растенията и животните.
       Световната здравна организация отдавна признава теорията за енергийните канали, както и всички други теоретични и практични постановки на китайската медицина за принос към общочовешката медицинска наука.
       А в китайската медицина, която заимствува основните теоретични положения от цигун, непрекъснато и почти неразделно се говори за ци и сюе, т. е. за енергията и кръвта, за това, че тези две субстанции взаимно се пораждат и стимулират. Ци задвижва циркулацията на кръвта, а кръвта е майка на енергията. Човек не може да живее нито без енергия, нито без кръв. Разпилее ли се ци, настъпва и краят на кръвта. Кръвта е течна и се вижда. Енергията обаче е газообразна и много по-фина от кръвта, затова остава извън възможностите на обикновеното полезрение. Сега за нея имаме все още само най-обща представа. Не всичко за проявите, свойствата и съставките на чи е известно на човечеството. Бъдещата наука ще продължи изследванията в тази област. Сега обаче трябва да заявим категорично и да не изпитваме никакви съмнения, че биоенергията е материална субстанция. Но материална не означава груба материя — онова, което сме свикнали да възприемаме под този термин.
Ци е извънредно фина, микроскопична материя, в която влизат много и разнообразни компоненти. Засега науката все още не е създала апаратура, която цялостно и от всички аспекти да изследва жизнената енергия. Изследванията се извършват чрез най-съвременни биологични, биохимични, биофизични електронни уреди и такива от други клонове или интегриращи някои дялове на естествените науки. Чрез използване на физически апарати например е доказано, че в енергията на човека се съдържат инфрачервени, ултравиолетови и ултразвукови лъчи, електромагнитни вълни и други. С химични и биологични апарати се откриват други съставки, притежаващи съответните биохимични свойства. Но има и такива елементи в човешката енергия, за които съвременната наука и техника не са достатъчно съвършени, за да опознаем и разберем техния произход и характер. Затова засега е невъзможно точно да се определи колко конкретно и какви елементи се съдържат в жизнената енергия.
       Понеже не познават биоенергията и нейната съществена роля за живота, хората често несъзнателно я изразходват в по-големи количества, отколкото естествено е необходимо. Пилеят я неразумно, като разрушават нейното качество. Въпреки това пак благодарение на ци животът им продължава, но намаляването на нейното количество и качество неизбежно се отразява на физиологичното, психичното и умственото състояние на човека, дори той да не подозира за тази връзка между хабенето на сили и енергията.
       В момента на раждането си всички живи същества притежават определено количество кръв и енергия. Но от този ден и час те започват да използват своята биоенергия. А използването означава разход: всяко движение — външно или вътрешно — на човешкия организъм, всяка мисъл, работата на вътрешните органи, дишането, циркулацията на кръвта — всичко се извършва чрез изразходване на определено количество ци.
       В началото на живота човек е пълен с енергия. V малките деца тя изпълва всички кътчета на организма. Затова се казва, че в тях чи наподобява море, чиито вълни преливат по цялото тяло. Постепенно поради ежедневните разходи тази жизнена сила намалява и се съсредоточава в енергийните канали. До около 14-годишна възраст при момичетата и около 16-годишна възраст при момчетата каналите са обикновено проходими и отворени към енергийната система на Природата. Затова, когато се уморят, децата сядат и за няколко минути клюмват, без да мърдат. Всъщност те съвсем естествено и несъзнателно се отпускат и в този период става автоматичното им зареждане с природна енергия. След това са готови отново да скачат и продължат игрите още много време.
       След 14-16-годишна възраст (при някои индивиди към 18 години и по-късно) започва постепенно затваряне на каналите на жизнената енергия или на части от тях. Това е естествен, природен механизъм. Количеството на непрекъснато използваната енергия намалява и съответно нейният поток започва да се движи с по-бавен ход. За нас това означава, че би трябвало и действията ни да станат забавени, както при изтощени батерии касетофонът започва да свири по-бавно или колата с изхабен акумулатор почва да буксува. Ако намалялата енергия продължи да тече както преди по всички свои пътища в тялото, всяко движение на ръцете или краката, работата на сърцето и другите органи, погледът, мисълта, говорът— всичко би се извършвало твърде бавно, със скорост, неадекватна на земните условия. За човек би било не само неудобно, но и опасно да проявява такава мудност в жизнената си среда. Затова разумната природа е определила процесът на затваряне на енергийните канали да бъде пропорционален на количеството енергия, оставаща в организма.
       Затварянето на някои канали обаче води до дисбаланс в снабдяването на отделните части на тялото с кръв и енергия. Създават се предпоставки за отслабване на тъканите и функциите на органите на съответното място. Затова възрастните хора започват да изпитват умора и неразположения, които с годините се преодоляват все по-трудно.
       Според китайската медицина там, където няма проходимост (енергийните канали са затворени или запушени), се създават условия за заболяване. Там, дето е тънко, там се къса: именно на такива места в организма, които са отслабени поради недостиг на енергия и кръв (която се движи с чи), може да се направи пробивът от страна на външните въздействия — студ, влага, микроби и други.
       Има отделни хора, които природно са надарени с голямо количество енергия и техните канали остават отворени през целия живот. Такава бе например българската пророчица Ванга. Но повечето хора неизбежно затварят част от енергийните си канали, ако живеят по обикновения начин, при който се изразходва много енергия и се набавя малко, ако не използват методи за увеличаването на ци в организма.
       Намаляването на енергията става обаче не само поради естествени и необходими за ежедневното поддържане на живота дейности. Когато живите същества, човекът преди всичко, се борят за своето оцеляване и преодоляват много трудности, също се изразходва повече енергия. Ако са прекомерно амбициозни или се отдават на прекалени чувства и крайности в поведението, те хабят още повече от жизнените си сили.
       Като прибавим и разходите, които ежедневно и ежечасно организмът ни извършва за естествени нужди, а енергия се използва от постоянно работещите системи дори по време на сън, можем да си представим защо жизнените сили на човека отслабват с течение на времето и той остарява.
       Щом има разходи, трябва да има и приходи, попълване на енергията. Затова природата е определила чрез непрекъснатото дишане, ежедневното хранене, сън и почивка, под въздействието на слънчевите лъчи живите същества да възстановяват до известна степен жизнената си сила. Това е най-изначална и естествена необходимост за по-нататъшния им живот и е известна на всички. Онова, което е малко известно, е, че макар чрез посочените начини да се набавя енергия, никога нейното количество не е равно на изразходваната сила: за да се превърне в енергия поетият въздух и за да се разгради храната, например, съответните органи пак използват определена биоенергия. Както споменахме по-горе, работата на други системи в нашето тяло пък не спира дори по време на сън или почивка. Затова; неизбежно след години жизнеността намалява, младостта отстъпва пред процеса на стареене и болести и накрая се стига до един естествен момент, когато животът е изчерпил своите сили.
       Убедени в разумността на Природата, хората в древността търсят начини за по-добро възстановяване на загубените жизнени сили. Така откриват, че в Природата наистина съществуват методи за пълно възвръщане на изразходваната енергия и дори за нейното увеличаване и качествено усъвършенствуване. Чрез трениране на цигун първо се възстановява цялото количество изразходвана енергия от момента на раждането до момента на започване на тренировките. През този период протича самоизлекуването от болестите и укрепва здравето, нарастват съпротивителните сили и възможностите на имунната система да се справя с вируси, неблагоприятни външни условия и стресови ситуации. Подобрява се психиката и умствената дейност.
       Разбира се, за да се постигне това ниво, най-важна роля играе мисловното упражнение, но при желание се използват и други допълнителни техники, като набиране на енергия от природни източници; като правилното от гледна точка на Природата хранене и други, за да се ускори развитието и човек по-бързо да възстанови жизнените си сили. Голяма помощ оказват разширяващите се познания за природните закони и природния морал.
       Тренирането на мисловното упражнение заедно с помощта на допълнителните техники е единственият начин, чрез който в условията на земната природа се извършва вътре в организма връщане назад във времето, т. е. на енергийно ниво организмът се връща в онова състояние от ранната детска възраст, когато изобилието от ци привежда в пълна хармония дейността на всички системи, органи и тъкани, човек се чувствува пълен с жизнени сили, подмладен и бодър, защото между физиологията, психиката и ума му съществува отличен синхрон, който е базата за по-нататъшното издигане и усъвършенствуване. Това е смисълът на твърдението в Библията, че Иисус Христос призовава хората да станат като малките деца в Небесното царство.
       Усъвършенствуването и издигането на човека не става само с духовен стремеж и на думи; трябва да има някаква сила, нещо, което да накара човека да преобрази всичките си материи и реално да се издигне на по-високо стъпало в природната йерархия. Тази сила е ци - енергията, която трябва да продължим да натрупваме. Тя стимулира промените в целия организъм, тя е, която ни свързва с Космоса и когато се уголеми, самата Природа започва също да ни помага.
       След като се възвърне изразходваната през годините енергия до количеството, което сме имали при раждането ни, тя продължава да се увеличава, а и започват други процеси на нейни трансформации.
       Не бива да се тревожим, че ако тренираме усърдно и непрекъснато, един ден ще се пръснем от енергия! Някои спонтанно отворили сензориката си хора, в началото чувствуват приливи на енергия, най-вече в ръцете и главата, затова решават, че имат толкова много ци, та трябва да се освободят от една част, като тръскат ръце, тичат, застават под душа или започват да лекуват. Но ако се вглъбят за миг в усещанията си, ще разберат, че чувствуват тая „прекалена" енергия само в някои части на тялото, а в други области не я усещат да се движи, например в краката. Те все още не са отворили всичките си канали и потокът от енергия не се е хармонизирал в цялото им тяло. Затова забелязват чи да напира, трепти, пулсира, стяга или подува някои места в организма и не знаят още, че тези явления ще престанат, щом цялата енергийна система в тялото им постигне равномерно движение на ци.
Когато количествените натрупвания стигнат определено ниво, в жизнената енергия настъпват качествени изменения. Ако в началото например я усещаме като приятна 'въздушна маса, която се движи в тялото ни, след първите трансформации на качеството я чувствуваме малко по-гъста, уплътнена, а в количествено отношение сякаш се е смалила. Известно време дори може съвсем да не я усещаме, въпреки че ежедневно тренираме. Постепенно отново започва да нараства количествено, докато стигне до нов предел и тя придобива още по-големи качества, но пак е в малко количество. Колкото повече трупаме енергия, толкова повече трансформации в нейното съдържание се извършват. На всяко ниво ци се обогатява с нови компоненти, придобива нови свойства и възможности да въздействува и за подобряването на останалите материи в организма. При по-нататъшното усъвършенствуване на енергията тя става все по-фина, все по-чиста и въздействува за прочистването и усъвършенствуването на всички други материи в човешкия организъм, дори и най-грубите, най-плътните. Затова натрупването на енергия е принципно важно за човека.
Понякога хората не са наясно не само защо и как да трупат ци, но и как и кога да я икономисват, а кога пък да не я икономисват. Случва се поради тези незнания човек да натрупа известно количество сили, да се почувствува здрав, жизнен и пълен с енергия и да почне да я пропилява напразно. Получава се както в случая с приказката за храната: живеем заради яденето, вместо да ядем, за да живеем. Няма никакъв смисъл да трупаме енергия, само за да я изразходваме после. Това е разхищение и то забавя процеса на нашия напредък или го прави проблематичен. Ако пропиляваме силата си за ненужни неща, за какво извисяване може да става дума!
       Икономията трябва да се разбира обаче правилно - тя не означава да не вършим нищо, да се превърнем в егоисти и мързеливци, да не осъществяваме дейността и задачите си в различни отношения. Икономията означава да изразходваме ци разумно и да внимаваме да не разхищаваме силите си прекалено, до последния дъх, ако ползата от такава жертва не е голяма и не е в името на цялото човечество, например. Пестенето на енергия не означава да изключим от живота си забавите, радостта от прекарване на времето с приятели, а да вършим всичко умерено и всичко да поставим под собствен контрол - кога и доколко да се веселим и да не стигаме до крайно изтощение в която и да било сфера; да не разпиляваме здравето, ума, емоциите, времето си и останалите неща.
       Това не важи само за изразходването в големи размери. Не трябва също да пренебрегваме малките спестявания на енергия. Като се съберат, те заедно ще се равняват на една голяма пестеливост, която ни е съхранила доста енергия! Макар и малки, дребните ежедневни спестявания на ци допринасят за по-голямото натрупване на сили и по-нататъшното ни развитие.
       Също така не бива да се пренебрегват и подценяват малките разхищения: днес едно дребно пилеене на енергия, утре друго — и те се натрупват, а накрая се групират в едно неочаквано голямо разхищение на ци. В такива случаи човек обикновено си мисли къде толкова му се е пропиляла силата, като не е прекалявал особено в нищо - само в рамките на нормалното, според него!
       И в двете посоки се извършва натрупване - било на енергия, било на нейното разходване. А силите на човека са ограничени. Затова вниманието към икономиите означава извънредно много.
       Разумното пестене и изразходване на енергията, тренировките за натрупване на ци наред с другите допълнителни начини и естествения енергиен обмен на човека с Природата съдействуват за усъвършенствуването и еволюцията на човешкото същество.
Освен енергийния обмен между човека и Природата, се извършва обмен и взаимно превръщане между ци и телесните течности, чрез което също се увеличава енергията в организма.
       При това не само семенната течност на мъжа може да се превръща в ци, а и други течности, независимо дали са у мъжа или жената - бели (секретите на половите жлези, слюната и прочие) или червени (кръвта).
       От физиката знаем, че в определени условия газовете се превръщат в течности, а при други условия течностите се превръщат в газообразни вещества. Затова в горепосочения взаимен обмен е възможен и обратният процес. Когато в организма не достига например кръв или друга телесна течност, част от ци се превръща в нея.
       В процеса на тренирането енергията стимулира прочистването и подобрява качеството на кръвта, семенната и другите телесни течности, регулира и усъвършенствува техните функции. Увеличаването и разширяването на обема на ци в човешкото тяло открива все по-големи възможности за удължаване на неговия живот и функции.
       Тъй като енергията се образува в процеса на трениране чрез съчетаването на Ин и Ян в нашето тяло, някои школи на времето възприемат буквално този принцип и следват една повърхностна, следователно неточна, логика: След като инските и янските енергии се съчетават в организма и образуват нова енергия, следователно, смятат те, мъжът (Ян) и жената (Ин) при сексуалната практика би трябвало също да създават нова енергия. А когато после тренират мисловното упражнение, ще трансформират тази нова енергия в по-висша. Така се стига до едно заблуждение, което от теорията минава в практиката. В Китай, Индия и други страни в древността са написани много книги на базата на това заблуждение. По-късно самите школи, практикуващи сексуалните техники, са разбрали, че и в теорията, и в развитието на своите привърженици са стигнали до задънена улица. Затова са се отказали от тези неща. Просъществували са най-много до средновековието. Но все още имат влияние сред обществото, понеже някои хора и днес не разбират истината. Но сега на Изток никой от хората, които сериозно тренират за самоусъвършенствуване, не използва тези техники.
       А и сега има автори, които пишат в същия стил и объркват читателите; карат ги да мислят, че това е един от начините за издигане чрез обмен на енергии. Но дали това наистина е начин за духовно издигане? В това е въпросът. В известно отношение това е един начин, който може да изиграе роля само ако и мъжът, и жената са на изключително високо стъпало на своето развитие, а това се среща извънредно рядко. В книгите, пропагандиращи сексуални техники като възможност за енергиен обмен и общо издигане обаче нещата се абсолютизират и представят като общовалидни.
       Фактически древните хора са подчертавали необходимостта да се пази здравето и са посочвали тези техники като възможност в сексуалния живот да се изразходва по-малко енергия и да се изгради щастлив семеен живот.
       От друга страна, не бива съчетаването на Ин и Ян, символично изобразявано в някои древни рисунки като сексуален акт между мъжа и жената, да се разбира като обикновено нисше действие на ниво общество! Става дума за съчетаване и обмен на енергии в организма на един човек, вследствие на което се получава нова енергия. Древните много строго са посочвали начина, чрез който човек наистина може да се усъвършенствува. Съчетаването на мъжа и жената чрез описваните от някои школи сексуални техники не е Голямото Дао.
       Кой от големите духовни учители на Изтока или Запада е заявявал, че това е начинът за духовно усъвършенствуване? Те говорят за Големия път, за Голямата космическа истина. Говорят и за Ин и Ян, но не в смисъла на сексуални отношения между мъжа и жената, а за количественото натрупване и качествено преобразуване на инските и янските енергии, за това, че развитието на живата материя, благодарение на промените и усъвършенствуването на чи, няма предел. Колкото повече и по-чиста, по-висококачествена енергия развива човек, толкова повече се засилват връзките му с Великата природа и се разширяват рамките на тяхното осъществяване. Наистина енергията е основа на всичко в Космоса, както и на човешката еволюция.

 

Практика

 Благодарение на огромния напредък на науката и техниката, съвременното човечество разполага с възможности да подобрява материалните условия за своето съществувание, организацията на социалноикономическото си битие и лечението на нелечими в миналото заболявания. Прогресът в това отношение от древността до сега е наистина голям, но от гледна точка на познанията за корените на живота, смисъла на съществуване и еволюцията на живата материя, усъвършенствуването на човека като биологично същество, няма особен напредък. От хилядолетия човек се ражда, расте, създава поколение, боледува и умира - човечеството се върти все в този кръг независимо в коя епоха, в коя обществено-историческа формация живее и какви научно-технически съвършенства използва. Но какво представлява животът, защо живеем и накъде вървим, ние все още не знаем; прогресът на нашите познания в това отношение е твърде бавен и почти сляпо следваме пътя на своето развитие. Разбира се, всички вярваме, че бъдещата наука ще реши този въпрос - не го ли реши, няма да има истински напредък за хората.
       Човек дори все още не познава изцяло себе си отвътре и силите, с които Природата го е надарила. Все още не сме проникнали в дълбоките нива на живата материя и не сме решили един толкова жизненоважен въпрос като този за здравето. Но тук не става дума само за здравето. Човек е цялостно същество и може да се развива само като едно цяло. Много хора днес четат книги за духовното развитие на човечеството и смятат, че по този начин вече вървят по пътя на духовното си издигане, няма нужда да тренират нищо.
       Усъвършенствуването има материална основа. Древните римляни, както древните хора от Изтока, ни завещават: здрав дух може, да се развива само в здраво тяло. Разбира се, за да се усъвършенствува, човек има нужда от развитие на своята духовно-морална същност. В съответствие със законите на неговата естествена същност обаче е необходимо двата процеса  на духовните познания и неговото развитие като материя да се извършват едновременно. Еволюцията включва етапите на познание: прочистване - хармония - усъвършенствуване - качествено издигане, които взаимно се стимулират и подпомагат.
       Целта на практическите упражнения чрез цигун е да се постига не вътрешна хармония, а чрез нея - хармония между нас и външната среда, развитие в съответствие с природните закони. Или както някои хора мислят, достатъчно е да се придобият знания за духовната еволюция, за да се смята, че са се издигнали. Те подценяват практиката. Други пък обратното, преувеличават смисъла на практиката, но непълните им знания ограничават рамките на тяхното развитие в друго отношение. Теорията и практиката са еднакво важни. След като разберем нещата, трябва да тренираме. В процеса на практиката ще се доближаваме до нови дълбочини в теорията. Не бива да смятаме, че след като сме си изяснили някои неща, всички тайни на Космоса са ни се разкрили. Разбрали сме едва половината. За да научим повече, трябва да тренираме, да разширяваме базата за развитие на нашите възможности и в когнитивно (познавателно), и в приложно отношение. А всяко трениране, не само в системата на цигун, става в рамките на нашия организъм - независимо дали го правим за развитие на здраво тяло, психика или интелект или за духовното ни издигане.
       Основа на всичко е здравето. Затова заниманията с цигун най-напред възстановяват или укрепват здравословното състояние на организма, прогонват болестите и засилват имунната система на човека. Строежът на къщата започва от темелите. Не можем да градим първо покрива - духовната еволюция е ограничена без сигурните и стабилни основи на здравото тяло.
       Смисълът да се тренира цигун се състои именно в това, че се увеличават енергийните запаси в организма. Нашата биоенергия играе особено важна, жизненотворяща роля. Когато тя се увеличи, започва постепенното прочистване и отпушване на каналите, по които се движи, а това означава подобряване на снабдяването с кръв и енергия на всички части в организма. Увеличават се съпротивителните сили и устойчивостта на тялото срещу заболявания. Тренирането води не само до временни подобрения и излекуване от различни болести. При продължаване на тази практика и след пълното оздравяване човек постепенно става все по-малко податлив на вирусите, а накрая и практически неуязвим за заболявания. От гледна точка на китайската медицина, тялото не боледува, когато каналите и меридианите, по които се движи жизнената енергия, са нормално проходими.
       Увеличаването на ци и нейната равномерна циркулация води също така до удължаване на младостта, а при застарелите организми - до видимо вътрешно и външно подмладяване и огьвкавяване на цялото тяло.
       Възстановяването на физиологическия баланс чрез тренировките по цигун въздействува благотворно и върху психиката. Човек става все по-малко уязвим на стресове. Все по-малко проблеми в тази област могат да увредят организма, защото връзката между физиология и психично здраве пренася въздействието на хармонията от едното ниво към другото. Благодарение на тренирането на цигун обновените регулативни механизми не позволяват да се изработва прекомерно нито един вид ензими (адреналин в това число) или хормони, а поддържат количествения им баланс сравнително на едно трайно ниво.
       Известно е, че добрата по качество материя съществува дълго, а нискокачествената има кратък живот. Количественото натрупване на ци в организма води в определен момент до подобряване на нейното качество. Но тъй като всички материи в нашето тяло имат естествена връзка и взаимодействие, подобряването на енергията - тази най-фина по качество материя - въздействува и върху всички останали материи в организма, като помага и за тяхното постепенно качествено усъвършенствуване. Така цигун води до дълголетие на човешкия организъм, много по-голямо, отколкото хората са свикнали да си представят.
       В резултат на тренинга чрез цигун се подобрява и развива паметта, умът и съзнанието. Съвременният човек работи само с 10% капацитет на полезно действие на мозъка. Ако енергията, която минава през него, нараства и качествено се подобрява, тя е в състояние да отвори нови депа и усили мозъчната дейност. Това води до развитие на интелекта, дарбите и способностите, разширяване на мисленето и алтернативни решения на въпросите, с които се сблъсква човекът.
       Отварянето на енергийните канали и натрупването на енергия стимулира и развитието на вътрешната сензорика. Известно е, че децата обикновено притежават повече сетивност от възрастните, но поради постоянното изразходване на ци по други причини тази сила впоследствие постепенно изчезва или съзнателно се покрива от усложненото мислене на възрастния. Сензитивността остава отворена в различна степен само у някои хора, които днес наричаме феномени или екстрасенси. Всъщност, вътрешната сетивност е заложена естествено у всеки организъм, тя е присъща на живата материя и може да й служи много ефикасно наред с външните сетива. Чрез цигун тези природни възможности постепенно се развиват и засилват.
       Като метод за всестранно и цялостно регулиране, развитие и усъвършенствуване, цигун помага на всички нива в нашия организъм, както и за възстановяването и развитието на естествените ни връзки с Природата. Не бива да смятаме, че щом някои неща са ни станали ясни, вече сме ги усвоили. Трябва да се тренира истински и сериозно в продължение на много години. Нужно е търпение. Защото съществува и факторът време. Някои неща се усвояват и развиват за определено време. Понякога ни се струва, че всичко става бавно, дори като че ли дълъг период въобще не напредваме. Друг път промените стават внезапно, или пък по-бързо.
       Ако тренираме, рано или късно непременно ще постигнем нивото, което желаем.
При постепенно увеличаване чрез цигун на вътрешните сили на организма, в по-нататъшен план по-лесно ще понасяме и ще се адаптираме към всякакви външни въздействия и промени в околната среда, особено към големите циклични промени. Защото този вид тренировка означава цялостно попълване на жизнените сили, промяна из основа на степента на гъвкавост и устойчивост срещу различни повратности в Природата.
       Дори и да попадне в несъвършени условия, човек има повече шансове да оцелее, ако енергията му е по-качествена. Ако условията, в които той живее, са добри, тренирането ускорява още повече здравословното физиологично и духовно развитие на човека. Но и да се влошат, те няма да попречат толкова на неговата еволюция, човек може да се развива независимо от обстановката и обстоятелствата, стига да разбира значението на жизнената енергия и да тренира, за да я увеличава постоянно.

 

Да-а-а-а!

Енергии, сила, упражнения...

Но китайци причудливи, защо живеем, защо сме надарени с тези способности?

Защо?

 

 

 

Науката:

Помолиха ме да коментирам въпроса дали Вселената дава признаци да е била създадена.^* Не зная дали е възможно да се говори по този въпрос, без ни най-малка представа за това, какво представлява създателят. Всяка вселена би могла да се обясни като произведение на някакъв създател. Дори една напълно хаотична вселена, без всякакви закони или правила, би могла да бъде създадена от някой идиот.

Въпросът, който според мен заслужава отговор, и вероятно не е невъзможно да му се отговори, е дали има признаци Вселената да е била създадена от същество, повече или по-малко подобно на тези от традиционните монотеистични религии – не непременно някоя фигура от тавана на Сикстинската капела, но поне някаква личност, някакво интелигентно същество, което е създало Вселената и има специално отношение към живота в нея, в частност към човешкия живот. Може би ще ми отговорите, че това не е вашата представа за създател на Вселената. Вероятно вие имате предвид нещо много по-абстрактно, някакъв космически дух на реда и хармонията, както си го представяше Айнщайн. Разбира се, вие можете да мислите така, но тогава аз не разбирам защо използвате думи като “създател” или “Бог”, освен може би като форма на защитна окраска.

В миналото изглеждаше очевидно, че светът е създаден от някакво интелигентно същество. Как иначе да се обяснят огънят и дъждът, и светкавицата, и земетресенията? И най-важното, чудесните способности на живите същества издавали намесата на създател, със специални интереси към живота. Днес ние обясняваме повечето от тези факти посредством физични сили, подчиняващи се на безлични закони. Ние все още не познаваме най-фундаменталните закони, а и не можем да предвидим всички следствия на законите, които познаваме. Човешкият разум остава все така труден за разбиране, същото се отнася и до метеорологичното време. Не можем да предскажем дали ще вали точно след един месец, но познаваме правилата, които управляват валежите, макар и да не можем винаги да пресметнем следствията. Не ми е известно нищо такова за човешкия разум, отличаващо го от проблема с времето, което да прави безнадеждно разбирането му въз основа на безпристрастни закони, действали милиарди години.

Не изглежда да има някакви изключения от този естествен порядък, нито чудеса. Имам чувството, че сега повечето теолози не обичат да слушат за чудеса, но великите монотеистични вери се основават на чудеса – горящият храст, празната гробница, един ангел, диктуващ Корана на Мохамед – и някои от тези вери учат, че чудесата продължават и до ден днешен. Доказателствата за всички тези чудеса ми изглеждат по-слаби дори от тези за съществуването на студения термоядрен синтез, в което аз определено не вярвам. И отгоре на всичко днес разбираме, че дори и човешките същества са плод на естествения подбор в продължение на милиони години на размножаване.

Според мен, ако някъде може да се съзре ръката на Създателя, то ще е във фундаменталните принципи, окончателните закони на природата, сборника от правила, определящи хода на всички естествени явления. Ние засега не познаваме окончателните закони, но доколкото сме могли да установим, те са напълно безлични и без някаква специална роля, отредена на живота. Няма жизнена сила. Както каза Ричард Файнман, когато наблюдаваш Вселената и проумяваш нейните закони, “теорията, че всичко е подредено като на сцена, за да може Господ да наблюдава лутанията на човека между доброто и злото, изглежда неуместна”.

Вярно е, че когато квантовата механика се създаваше, някои физици сметнаха, че тя възвръща ролята на човека в тази картина, защото принципите на квантовата механика ни казват как да изчисляваме вероятностите за получаване на различни резултати, които могат да бъдат установени от страничен наблюдател. Но, като се започне от работата на Хю Евърит преди 40 години, тенденцията при физиците, които работят сериозно по тези проблеми, е да преформулират квантовата механика по един напълно обективен принцип, третирайки наблюдателите по същия начин както и всичко останало. Не зная дали тази програма вече е доведена докрай, но мисля че тя скоро ще завърши с пълен успех.

Все пак трябва да призная, че дори тогава когато физиците ще са изминали целия път, който може да бъде изминат, и когато имаме окончателната теория, няма да разполагаме с напълно удовлетворителна картина на света, защото все пак ще остане въпросът “защо?”. Защо тази теория, а не някоя друга? Например, защо природата се описва от квантовата механика? Квантовата механика е онази част от съвременната физика, която вероятно ще влезе непокътната във всяка бъдеща теория, но тя не е логически неизбежна; Вселената би могла спокойно да се управлява от законите на Нютоновата механика, вместо на квантовата. Така че изглежда съществува една непреодолима мистерия, която не може да бъде разгадана от науката.

Но в религиозните теории на сътворението съществува същият проблем. Вие имате две възможности – под Господ да разбирате нещо определено, творецът или не. Ако не, то тогава за какво говорим въобще? Ако “Господ” или “сътворение” за вас е нещо конкретно, ако например вие вярвате че той е ревнив, или любящ, или интелигентен, или непостоянен, в такъв случай пак трябва да си зададете въпроса “защо?”. Вашата религия може да твърди, че Вселената се ръководи от такъв Бог, а не от някакъв друг Бог, и може да представя някакви основателни причини за тази вяра, но тя не може да обясни защо това е така.

В този смисъл, струва ми се, че физиката има по-добри шансове да ни даде макар и отчасти удовлетворително обяснение на света, отколкото религията, защото, макар физиците да не могат да обяснят защо законите на природата са такива каквито са, а не нещо съвсем различно, то те поне може би ще са в състояние да обяснят защо законите не са малко по-различни. Например никой досега не е могъл да измисли логична алтернатива на квантовата механика, която малко да се различава от сега съществуващата. Веднага щом се опитате да правите малки промени в квантовата механика, вие затъвате в теории с отрицателни вероятности или други абсурдни отклонения от логиката. Когато комбинирате квантовата механика с теорията на относителността, вие отслабвате нейната логична стабилност. Така установявате, че ако не следвате съвсем точно теорията, вие получавате безсмислени резултати, като например следствия, предхождащи своите причини или безкрайни вероятности. Религиозните теории от друга страна изглежда са безкрайно гъвкави, като нищо не ограничава създаването на божества от всякакъв мислим вид.

Все пак за мен въпросът не е приключен с констатацията, че не можем да съзрем ръката на твореца в това, което знаем за фундаменталните принципи на науката. Би могло да се предположи, че макар тези принципи да не се отнасят експлицитно до живота, те все пак са били изкусно създадени с цел неговото възникване.

Някои физици твърдят, че стойностите на някои от физичните константи са били мистериозно подбрани така, че да стане възможно възникването на живота и то по такъв начин, който може да бъде обяснен единствено с намесата на творец със специално отношение към живота. Аз обаче не съм склонен да вярвам в тези предполагаеми свидетелства за специален подбор. Например един от най-често цитираните примери е свързан с едно свойство на ядрото на въглеродния атом. Материята, след първите няколко минути от възникването на Вселената, се състои изключително от водород и хелий, без почти никакви количества от по-тежките елементи като въглерод, азот и кислород, необходими за живота. Тежките елементи, които съществуват на Земята, са се изградили стотици милиони години по-късно с първото поколение звезди и след това са се разпръснали в междузвездния газ, от който евентуално се е образувала нашата Слънчева система.

Първата стъпка в последователността от ядрени реакции, при които възникнаха тежките елементи в ранните звезди, е обикновено образуването на въглеродното ядро от три хелиеви ядра. Съществува незначителна вероятност за възникване на въглеродно ядро в основно състояние (състоянието с най-ниска енергия) при сблъсък на три хелиеви ядра, но значителни количества въглерод в звездите биха могли да се получат единствено ако въглеродното ядро можеше да съществува в радиоактивно състояние с енергия около 7 милиона електронволта (MeV) над енергията на нормалното състояние, съвпадаща с енергията на трите хелиеви ядра, но (по причини, които скоро ще изясня) не повече от 7,7 MeV над енергията на нормалното състояние.

Това радиоактивно състояние на въглеродното ядро би могло лесно да се образува в звездите от три хелиеви ядра. След това не би имало никакви затруднения да се получи обикновен въглерод; въглеродното ядро в своето радиоактивно състояние би излъчило спонтанно светлина и би се превърнало във въглерод в нормално нерадиоактивно състояние – състоянието, в което той се намира на Земята. И така, критичен момент при възникването на въглерода е съществуването на радиоактивно състояние, което може да бъде достигнато при сблъсък на три хелиеви ядра.

Действително експериментално е показано, че въглеродното ядро притежава точно такова радиоактивно състояние с енергия 7,65 MeV над нормалното състояние. На пръв поглед това може да изглежда като много точно съвпадение; енергията на радиоактивното състояние на въглерода е само с 0,05 MeV по-малка от границата, над която не е възможно образуването на въглерод (и следователно възникването на живот), т.е. с по-малко от един процент от 7,65 MeV. Това създава впечатлението, че стойностите на природните константи, от които зависят свойствата на всички ядра, са били подбрани много внимателно, за да направят живота възможен.

При по-внимателен анализ обаче точният подбор на природните константи тук не изглежда чак толкова критичен. Нека първо обясним причината, поради която образуването на въглерод в звездите изисква съществуването на радиоактивно състояние на въглерода, намиращо се на не повече от 7,7 MeV над енергията на нормалното състояние. Причината е, че в действителност въглеродните ядра в това състояние се образуват при двустъпален процес: първоначално две хелиеви ядра комбинират и образуват нестабилното ядро на един берилиев изотоп (берилий 8), което, понякога, преди да се разпадне, захваща трето хелиево ядро и се получава радиоактивното състояние на въглерода, което след това се превръща във въглерод в нормално състояние. Общата енергия на ядрата на берилий 8 и хелий в покой надвишава с 7,4 MeV енергията на нормалното състояние на въглеродното ядро; и ако енергията на радиоактивното състояние на въглерода превишава 7,7 MeV, то при сблъсъка на берилий 8 и хелий за неговото образуване ще е необходима кинетична енергия от над 0,3 MeV, която е малко вероятна, имайки предвид температурата на звездите.

Следователно критичният фактор за образуването на въглерода в звездите не е енергията от 7,65 MeV на радиоактивното състояние над неговото нормално състояние, а тези 0,25 MeV, с които радиоактивното състояние – едно нестабилно образование от ядра на берилий 8 и хелий - надвишава енергията на тези ядра в покой.^** Тази енергия е по-малка от критичната с 0,05 MeV, което е 0,05 MeV /0,25 MeV или 20 % и следователно съвсем не толкова точно съвпадение.

Изводите, направени въз основа на нашите познания за въглеродния синтез, са в известна степен противоречиви. Във всеки случай има една константа, чиято стойност изглежда изключително точно подбрана в наша полза. Това е енергетичната плътност на празното пространство, позната под името космологична константа. Тя би могла да има всякаква стойност, но от общи съображения следва, че трябва да е много голяма и може да е или положителна или отрицателна. Ако е голяма и положителна, тя ще действа като сила на отблъскване, която расте с разстоянието и следователно би попречила на материята в ранната Вселена да се групира – първата стъпка на процеса, довел до образуване на звезди, галактики, планети и на нас самите. Ако е голяма и отрицателна, космологичната константа ще действа като сила на привличане, нарастваща с разстоянието, при което би спряла разширяването на Вселената и би довела да нейното свиване, без достатъчно време за развитие на живота. В действителност астрономичните наблюдения показват, че космологичната константа е твърде малка, много по-малка отколкото би могло да се предположи от общи съображения.

Все още е рано да се каже дали съществува някакъв общ принцип, който може да обясни защо космологичната константа трябва да бъде толкова малка. Но дори да няма такъв принцип, последните достижения в космологията дават възможност да се обясни защо измерените стойности на космологичната константа и на други физични константи са подходящи за възникването на разумния живот. Според теориите на “хаотичното раздуване” на Андре Линде и други, разширяващият се облак от милиарди галактики, който ние наричаме големия взрив, би могъл да бъде само една частица от много по-голяма вселена, в която постоянно стават големи взривове, всеки от тях с различни стойности на фундаменталните константи.

При такава картина, когато Вселената е съставена от много части с различни стойности за т. нар. природни константи, не е трудно да се разбере защо тези константи приемат стойности, подходящи за възникването на разумен живот. Тогава би имало много големи взривове, при които константите приемат стойности, неподходящи за живота и малък брой такива, при които животът е възможен. Не е нужно да се приема съществуването на добронамерен творец, за да се обясни защо ние се намираме в една от тези части на Вселената, където животът е възможен: във всички останали части на Вселената просто няма кой да повдигне този въпрос.*** Ако някоя от тези общи теории се окаже вярна, тогава да се твърди, че природните константи са били подбрани от добронамерен творец, би било все едно да кажем, “Не е ли чудесно, че Господ ни е поставил тук на Земята, където има вода и въздух и гравитацията и температурата са толкова подходящи, а не на някое ужасно място като Меркурий или Плутон?” Къде другаде в Слънчевата система, освен на Земята, можеше да възникне човечеството?

Разсъждения от този тип се наричат “антропни”. Понякога те се заключават в това, че природните закони са такива каквито трябва, за да можем ние да съществуваме, без повече обяснения. Това за мен са само мистични безсмислици. От друга страна, ако наистина съществуват голям брой светове, в които някои константи приемат различни стойности, тогава антропното обяснение защо в нашия свят те приемат стойности благоприятни за живота, е все едно да се обясни защо ние живеем на Земята, а не на Меркурий или Плутон. Действителната стойност на космологичната константа, неотдавна измерена посредством наблюдения върху движението на отдалечени свръхнови, е в съответствие с такъв тип аргументация: тя е достатъчно малка, за да позволи образуването на галактиките. Но засега ние не познаваме достатъчно добре физиката, та да можем да кажем дали така наречените физични константи имат различни стойности в различните части на Вселената.Това не е безнадежден въпрос; ние ще сме в състояние да дадем отговора, когато научим повече за квантовата теория на гравитацията, отколкото знаем сега.

Ако се окаже, че животът е по-хубав, отколкото би могло да се очаква от общи съображения, то това би могло да се приеме като доказателство за съществуването на добронамерен създател. За такава преценка обаче трябва да имаме предвид, че известна част от удоволствията на живота са възникнали при естествения подбор, като стимул за животните да се хранят и размножават, за да предават гените си. Макар и да е много малка вероятността естественият подбор на някоя планета да създаде такива животни, които да имат желанието и способността да творят наука и да мислят абстрактно, нека не забравяме, че нашата представа за възможностите на еволюционния процес е много повлияна от факта, че само в тези изключителни случаи съществува някой, който да размишлява върху устройството на Вселената. Астрономите наричат това избирателен ефект.

Вселената е много голяма и може би безкрайна, затова не е учудващо, че измежду огромния брой планети, които могат да поддържат само неинтелигентен живот и още по-големия брой планети, които не могат да поддържат никакъв живот, съществуват незначителен брой такива, на които живеят същества, способни да мислят, каквито сме ние. Един журналист, който е натоварен да взема интервюта от хора, спечелили от лотарията, може да си помисли, че тези хора са обект на привилегировано отношение от страна на провидението. Но той не трябва да забравя за много по-големия брой играчи на лотария, от които не взема интервюта, защото те не са спечелили нищо. И така, за да преценим дали нашият живот издава намесата на добронамерен творец, ние трябва не само да си зададем въпроса дали животът ни е по-добър отколкото би могло да се очаква въз основа на познанията ни за естествения подбор, но също така трябва да отчетем допълнителното влияние на факта, че самите ние сме тези, които разсъждават върху този проблем.

Това е един въпрос, на който всеки сам трябва да намери отговора. Това, че съм физик, не ми помага при подобни въпроси, така че се налага да разчитам само на опита си. Животът ми беше изключително щастлив, но дори при това положение съм преживял много нещастия – майка ми почина мъчително от рак, баща ми беше обезличен от болестта на Алцхаймер и много мои втори и трети братовчеди станаха жертва на Холокоста. Както виждате, намесата на доброжелателния творец е много добре замаскирана.

Преобладаващото количество злини и нещастия в света винаги са смущавали тези, които вярват в добрия и вездесъщ Бог. Понякога извиняват божеството със стремежа за осигуряване свобода на действията. Милтън предоставя този аргумент в Изгубения рай:

Създадох ги свободни и свободни трябва да останат

Докато себе си сами заробят: Че инак трябва да променям

Самата им природа и да отменям закона висш,

Неотменим и вечен, с който се постановява

Свободата им; те сами подготвиха падението си.

Струва ми се малко нечестно моите роднини да бъдат избивани, за да се осигури свободно волеизявяване на германците, но даже ако оставим това, как свободата на волята може да обясни рака? Дали това е свобода на действие за туморите?

Разбира се, злото по света не доказва, че светът няма творец, а само липсата на признаци за намесата на доброжелателен творец. Но в действителност усещането, че Бог не може да е добронамерен, е много старо. В пиесите на Есхил и Еврипид често се казва, че боговете са егоистични и жестоки, а изискват от хората по-добро поведение. В Стария завет Бог ни заповядва да удряме неверниците по главите и изисква да жертваме живота на децата си по негова заповед, а Богът на традиционното Християнство и на Исляма ни обрича на вечно проклятие, ако не го обожаваме достатъчно. Това добро поведение ли е? Зная, зная, не бива да съдим Господ по човешките стандарти, но ето къде е проблемът: ако все още не сме убедени в съществуването му и търсим признаци за неговата добронамереност, тогава какви други критерии да използваме?

Въпросите, които ми се наложи да обсъждам тук, вероятно са ви се сторили ужасно старомодни. “Спорът за творението”, повдигнат от английския теолог Уилям Пейли сега не интересува никого. Днес уважението към религията идва по-скоро от това, което хората възприемат като нейно морално влияние, отколкото от възможностите й да обясни обкръжаващата ни природа. От друга страна аз искам да призная, освен че не вярвам в съществуването на космически творец, че истинската причина, поради която се заех да обсъждам този въпрос е, че в крайна сметка смятам и моралното влияние на религията за ужасно.

Това е твърде значителен въпрос, за да можем да го решим тук. От една страна, аз мога да посоча безкрайно много примери за вредата, нанесена от религиозния ентусиазъм - на погроми, кръстоносни походи и джихади. Само през нашия век Садат беше убит от мюсюлмански фанатик, Рабин беше убит от юдейски фанатик, а Ганди беше убита от индуски фанатик. Не може да се каже, че Хитлер беше християнски фанатик, но е трудно да си представим, че нацизмът можеше да се развие в такива форми ако не съществуваше основата, създадена в продължение на векове от християнския антисемитизъм. От друга страна, много почитатели на религията привеждат неизброими примери за доброто, сторено от религията. Например в своята неотдавнашна книга Измислени светове големият физик Фриймън Дайсън изтъква ролята на религиозната вяра при преодоляване на робството. Аз бих искал да коментирам този въпрос накратко, не защото смятам, че мога да докажа нещо с един единствен пример, но само за да илюстрирам мнението си относно моралното значение на религията.

Наистина вярно е, че кампанията срещу робството и търговията с роби беше решително подкрепена от искрени християни, включително от евангелисткия мирянин Уилям Уилбърфорс в Англия и унитаристкия свещеник Уилям Елъри Чанинг в Америка. Но християнството, както и другите големи религии, търпя спокойно робството в продължение на много векове и то даже намери одобрение в Новия завет. Тогава какво се е променило при Уилбърфорс и Чанинг? Не са били открити някакви нови свещени писания, нито пък Уилбърфорс или Чанинг споменават да са получили някакви свръхестествени прозрения. По-скоро 18-ти век донесе голям напредък в рационализма и хуманитаризма на обществото, което накара и други – например Адам Смит, Джереми Бентъм и Ричард Бринзли Шеридън – също да започнат борба с робството и то по причини, нямащи нищо общо с религията. Лорд Мансфийлд, авторът на решението в Случая Съмърсет, което сложи край на робството в Англия (но не и в нейните колонии), не беше нещо повече от обикновен вярващ и освен това в неговото решение не се споменават никакви религиозни аргументи. Въпреки че Уилбърфорс беше инициаторът на кампанията срещу търговията с роби през 1790-те години, неговото движение беше подкрепено от много членове на Парламента като Фокс и Пит, които не бяха особено прочути със своята набожност. Доколкото ми е известно, моралният статус на религията в много по-голяма степен се е възползвал от благодатното влияние на духа на времето, отколкото обратното.

Там, където религията е имала решаваща намеса, тя е била по-скоро в подкрепа на робството, отколкото против него. Аргументи от текстовете на Светото писание са били използвани в Парламента в защита на търговията с роби. Фредерик Дъглас свидетелства в своите Разкази как неговото положение като роб се е влошило, след като господарят му приел религията, която му дала оправдание за робството - като наказание за децата на Хам. Марк Твен описва майка си като истински добра личност, чието добро сърце съчувствало дори на Сатаната, която обаче нямала никакви съмнения относно законосъобразността на робството, защото през всичките години преди гражданската война (1861-1865), които прекарала в Мисури, не чула нито една проповед против робството, а безкрайно много проповеди, в които се казвало, че робството е воля божия. Със или без религия добрите хора могат да се държат добре, а лошите хора – лошо; но религията служи, за да могат добрите хора да вършат злини.

От едно съобщение на Американската Асоциация за Развитие на Науката научих, че целта на тази конференция е да се получи полезен диалог между науката и религията. Аз съм за диалог между науката и религията, но не и за съзидателен диалог. Едно от най-големите постижения на науката е, ако не да направи невъзможно за интелигентните хора да бъдат религиозни, то поне да им даде възможност да не бъдат религиозни. Ние не бива да отстъпваме от това завоевание.

…

...

...

и още едно мнение на жена на име Мария относно наука и религия:

 

Човекът е антена към знанието и мъдростта на света и предците ни, а светът е край и начало на нов край в безкрая - той все още е чудо, мечти и реална фантастика...

Целият енергиен обмен в природата между всичко живо и неживо е динамизъм в хармония. Човекът със своята веществено-полева структура, със своята биоенергия и биополе, със своята чувствителност и диалектически качества, идващи от фило- и онтогенеза, участва равностойно в това единство. Няма съмнение за хората, че докато сме живи, не можем без тези дари на природата. Песимистите вече не твърдят категорично, че "няма такова животно". При някои хора тази чувствителност е по-голяма или знаят как да я развият и усъвършенстват, други искат да открият своите фини тела и да събудят задрямалите си сетива, да усилят енергийните потоци, да докоснат невидимото, Космоса, безкрая. Но как ще използват тези "нови" сили и енергии, за какво?

Този морален въпрос тепърва ще ни занимава, защото някои потънали в невежество дори се смятат за белязани от Бога, за светци, пророци и сами угасват в собствения си "блясък", други се провъзгласяват за народни лечители, от които много болни се разочароват, а те самите стават жертва на собствената си свръхсетивност.

Свръхестествено и естествено - какви са тези категории? Философски и реално погледнати, не са ли те различни страни на едно и също нещо, както Доброто и Злото са двете страни на справедливостта и истината? Но ако "нещото" го погледнем със зрящи очи, ако знаем всичко за него, ако го подчиним на всеобщи (известни и неизвестни още) обективни закони, то става най-естествено и разбираемо. Или с други думи, човекът като наблюдател може да съзре само такава природа, такава космическа среда, с каквито възможности тя е създала самия наблюдател. Не друг, а нашата Земя и природа са конструирали сетивните органи на човека и животните така, че да я възприемат като цяло с еволюцията в нея в рамките на определен свой исторически опит. Но ние сме свидетели на много явления - странни и непредсказуеми, от древността до днес. Доскоро те бяха (и все още са табу) паранормални, свръхестествени, надсетивни, които вече не могат да се възприемат като "отклонения" поради серийния си характер. И оттук нататък се оказваме в невъзможност да надхвърлим знанията си, неможейки да обясним тези явления, които наричаме свръхестествени и бързаме да ги отречем, защото някои от тях дори противоречат на всеизвестни закони във физиката и другите области на знанието.

Известно е, че ние, хората, винаги изграждаме своите представи въз основа на прекия опит от петте ни сетива, но вече са известни над 24-30 сетива. Стигаме до обобщения, но много често грешим и след време преглъщаме горчивия хап на тъкмо обратните представи. Така е било с електричеството, с геоцентричния възглед (а може би Слънцето обикаля около Земята?!), с въпроса за произхода на метеоритите, за относителността на времето и т.н. Сега, изглежда, ни предстои още по-грандиозно преобръщане на представите, за да осъзнаем напълно космическата си роля. Но тъй като човешкото знание е малка част от огромната мистерия на Вселената, то улавя само мигове от величието на природата и нейните закони. Кой е реалният свят? Кои сме ние, хората? Същества, които имат прекалено кратък живот, за да осъзнаят себе си и своето минало! А мое би, надарени с интелект и разум, ние имаме способността да запечатваме информацията, която са имали предишните поколения?

Какво сме ние? Несполучлив експеримент на друга цивилизация ли, или сме произлезли от маймуните, или толкова е абсурдна идеята за произхода ни, че не се побира в сегашните ни знания и представи. Дали техническата цивилизация е изчерпила вече своите възможности и дали не сме пред прага на кардинални открития, които ще променят живота на човешкия прогрес?

Днес ние сме това, което приемаме от природата - храна, вода, въздух... Ако променим системата на храненето и дишането си, количеството на минералите и водата, както и мисленето, ценностната ни система и отношението си към природата, ще променим качеството на енергията, получавана от тях. Ще създадем енергия със съвсем други параметри, ще променим честотата на "при-емника". В резултат на това информацията, която влиза в самостоятелната кибернетична система, каквато е човекът, ще бъде качествено различна. А щом е нова информацията, ще бъде нов и записът - нов код, нови РНК и ДНК, "хранещи се" главно с енергия, черпана не от белтъка, а непосредствено от Космоса, т.е. ще се живее със самата космическа, нерушима енергия.

Време е да се обърнем назад, да преразгледаме постиженията на човека от най-дълбока древност досега, да си спомним славната ни история, да интегрираме знание и опит в търсене на обективните космически закони. През последните години в света и в България се засили интересът към тези проблеми. Непознатите излъчвания на човешкия организъм, тайните на тялото, подвластни на сигнали, свързани с глъбините на Космоса, загадката на човешкия дух - всичко това стана предмет на тълкуване, източник за различни хипотези и теории за "чудесата" в нас и около нас, за "свръхестествените" явления. Пътувайки в неизвестното, търсейки смисъла, може би ще стигнем до максимите:

- Божественият Космос е вътре в нас.

- Фантазията е най-добрата реалност.

- Свръхестественото е най-естественото нещо.

- Богът, който търсим, е вътре в нас.

Но как да стигнем до тях, ако не се преоткрием и пречистим от големия грях на човека и техническата ни цивилизация. А той е в откъсването ни от природата, в разкъсване на хармоничните връзки с обкръжаващия ни свят, в потъването ни в безкрайния дисбаланс на материалното ни уединение. А отделен от природата, човек духовно охладнява, остарява физически и осиротява по пътя към края на земния си живот. Животът не е илюзия. Светът е реален и познаваем. Човекът е еволюция в безкрайния Космос в сложното триединството дух, душа и тяло в макросвета Човек-Природа-Космос. Това единство, дошло от древността, преминало през чистилището на рациото, се изправи в началото на ХХ в. като стена пред неизвестността, наречена хомо сапиенс.

Кои сме, откъде сме? Защо живеем и умираме, в името на кого и какво? Ясни въпроси, а отговори няма...

Стремейки се да преодолея конфликтите в себе си, в търсене на отговора на различни въпроси в безсънните си нощи, още като студентка по физика в СУ "Св.Климент Охридски" избрах за тема на дипломната си работа "Четвъртото състояние на веществата" и общувах с екипа, който тогава правеше модел на жива клетка и обследваше феномена Ванга. Аз имах нужда и потърсих Бога, който е в мен. И сега, когато започнах тази книга, аз почувствах, че не съм си довършила дипломната работа. Вероятно, пак няма да успея... Но българската наука и българската интелигенция имат звездния си шанс да дадат своя принос в световната наука за разгадаване на триединството Природа-Човек-Космос. Те имат богат инструментариум, жива динамична лаборатория и огромен екстрасензорен експериментален "материал". Няма държава в света с такъв генофонд и с такава космическа даденост: ясновидци, лечители, певци, художници, поети, мъдреци, окултисти, "Бяло братство", орфеизъм, силни енергийни излъчвания и непреходна красота и вътрешна хармония - природа в природата...

Ще се възползваме ли от този единствен и последен шанс на цивилизацията ни, в чието начало сме положили "тухлички", или с безотговорността на техническите материални поколения ще поставим кръст на уникалната ни цивилизация?! Убедена съм, че въпреки тоталната криза в страната ни, народът, който се е спасявал от унищожение и е в основата на цивилизацията, надарен с ум, интелект, трудолюбие, благост и мъдрост, опознал се и открил за света и природата, с отворена аура към целия Божествен Космос, за когото не са скрити никакви тайни, който не само се е докоснал, но и оставил култура, мъдрост и философия на Божественото битие, този народ в дългия си поход към своята предишна родина е донесъл у дома и традициите, и медицината, и космическата музика, за която списание "Тайм аут" писа, че е "най-красивата музика, която можем да си представим". Тя лети в Космоса с гласа на Валя Балканска, за да извести, че Земята е уникална, а България е в люлката на цивилизацията ни.

Време е да се обърнем назад и да се вслушаме в зова на дедите ни, да се потърсим в реалния свят, в който живеем, за да чуваме щастливия смях на децата ни. Не можем да отричаме фактите и биополевата ни същност. Науката няма право да мълчи. Религията няма право да се прикрива и да сее заблуди. Крайно време е науката и религията да се обединят на окултна основа - в името на хармонията и единството на природата и човека, в името на оцеляването и бъдещето ни тук, на Земята!

 

Отново България, отново нации, оцеляване, наука, религия...

Защо живеем?

Защо?

Има безкрайно много хора които знаят отговора...

Има безкрайно много същества, които не знаят...

И те може би са по-добре...

Ще завърша темата със текст, който сам съм набирал, текст над който съм размишлявал с години, текст преминал през хилядолетията...

Нека всеки намери отговорът на въпроса сам!

Нека се вслуша в дълбините на душата си!

Всичко останало са илюзии...

 

 

ЛАО  ДЗЪ

 

 

Книга за Пътя и Неговата Сила

(Пътят на Живота и Добродетелите)

 

Едно

 

Тао, което може да бъде изказано, не е вечното Тао.

Име, което може да се назове, не е вечното име.

Безименното е начало на небето и земята.

Назованото е майката на десетте хиляди неща.

Когато е лишен от желания, човек може да съзре тайното.

Когато е изпълнен с желания, човек може да съзре проявеното.

И първото, и второто, избликват от един и същи източник,         

но се различават по име; това се проявява като тъмнина.

Тъмнина сред тъмнина. Портата към всички тайни.

 

 

Две

 

Под небето всеки вижда красотата като красота,

само защото има грозота.

Всеки познава доброто като добро, само защото има зло.

Ето защо да имаш и да нямаш възникват заедно.

Трудно и лесно се допълват.

Дълго и късо контрастират помежду си;

Високо и ниско зависят  едно от друго;

Глас и звук са в хармония;

Задното следва предното.

Ето защо мъдрецът не прави нищо, а само учи на мълчание.

Десетте хиляди неща се въздигат и падат безспирно.

Създаваш, но не притежаваш.

Работиш, но без възнаграждение.

Свършената работа се забравя.

Затова остава вечна. 

 

 

Три

 

Щом не величаеш нечии дарби - няма и свади.

Щом не трупаш съкровища - няма и обир.

Щом не виждаш примамливи неща - сърцето ти не се обърква.

Ето защо мъдрите управляват, като пречистват сърцата си,събират енергия в Харите си, като отслабват амбициите си

и укрепват костите си.

Ако на хората липсва знание и желание,

тогава умните няма да се месят.

Ако нищо не се прави, всичко ще е наред.

 

Четири

 

Тао е празен съд;

Използват го, но никога не го напълват.

О, бездънен извор на десетте хиляди неща!

Острото направи тъпо, развържи възела, смекчи блясъка.

Смеси се с прахта.

О, дълбоко скрито, но винаги присъстващо!

Не зная от кое време идва.

То е праотец на императорите.

 

Пет

 

Небето и земята са безжалостни;

За тях десетте хиляди неща са като чучела.

Мъдрите са безжалостни;

За тях хората са като чучела.

Пространството между небето и земята е като мях.

Изгледът се променя, но не и формата;

Колкото повече се движи, толкова повече ражда.

Многото думи важат по-малко.

Придържай се здраво към центъра.

 

Шест

 

Духът на долината нивга не умира;

Той е жената, първоначалната майка.

Портата й е коренът на небето и земята -

прилича на едва различим воал.

Влез, той никога не ще падне.

 

Седем

 

Небето и земята са вечни.

Защо са вечни?

Те са неродени, затова и вечно живи.

Мъдрецът върви след всички, и така е пред всички.

Той е свързан с един, и така с всички.

Като действа без своето его, той постига пълнота.

 

Осем

 

Най-висшето добро е като вода.

Водата дава живот на десетки хиляди неща и не пресъхва.

Тя извира и от местата, които хората отхвърлят

и е също като Тао.

В мястото, където пребиваваш дръж се здраво за земята.

В медитацията влизай навътре в сърцето.

В поведението си към другите бъди мил и учтив.

В думите бъди искрен.

В управлението - справедлив.

В бизнеса - компетентен.

В действието - съблюдавай времето.

Няма борба: Няма вина.

 

Девет

 

По-добре спри преди да напълниш, отколкото да препълниш.

Направиш ли острието твърде остро, то скоро ще стане тъпо.

Струпай куп злато и нефрит, и никой не ще го опази.

Стреми се към богатства и звания, и ще те сполети беда.

Щом свършиш работата, се оттегли.

Това е небесния път.

 

Десет

 

Като носиш тяло и душа и прегръщаш единствения,

можеш ли да избегнеш раздялата?

Като присъстваш докрай и ставаш гъвкав,

можеш ли да бъдеш като новородено?

Като измиеш и изчистиш първичното зрение,

можеш ли да си неопетнен?

Като обичаш всички и управляваш страната,

можеш ли да си без способности?

Като отваряш и затваряш небесните врати,

можеш ли да играеш женската роля?

Като разбираш и откликваш на всички неща,

можеш ли да не правиш нищо?

Да раждаш и да отхранваш,

да носиш, ала да не притежаваш,

да работиш, без да получаваш похвали,

да водиш, но без да господстваш,

ето това е Изначалната Добродетел.

 

Единадесет

 

Тридесет спици делят главината на колелото;

дупката в центъра й ги прави полезни.

Направи съд от глината;

празнината вътре в него го прави полезен.

Избий врати и прозорци в стая;

дупките ги правят полезни.

Ето защо изгодата идва от онова, което го има;

полезността - от онова, което го няма.

 

Дванадесет

 

Петте цвята заслепяват окото.

Петте тона оглушават ухото.

Петте вкуса притъпяват вкуса.

Гонитбата и преследването подлудяват ума.

Ценните неща отклоняват от пътя.

Ето защо мъдрецът се води от онова,

което чувства, а не от онова, което вижда.

Той оставя онова и избира това.

 

Тринадесет

 

Приемай неблагодарността с желание.

Приемай нещастието  като състояние на човека.

Какво искаш да кажеш с "Приемай неблагодарността с желание"?

Приеми незначителността си.

Загубата и печалбата да не те засягат.

Това се нарича "да приемеш неблагодарността с желание".

Какво искаш да кажеш с

"Приемай нещастието като състояние на човека"?

Нещастието идва от това, че имаш тяло.

Без тяло може ли да има нещастие?

Предай се смирено;

тогава ще заслужиш доверието да се грижиш за всичко.

Обичай света като самия себе си;

тогава наистина ще можеш да се грижиш за всичко. 

 

Четиринадесет

 

Виж, то не може да се види - то е отвъд формата.

Чуй, то не може да се чуе - то е отвъд звука.

Сграбчи го, не можеш да го хванеш - то е неуловимо.

Тези три неща са неопределими;

Ето защо са обединени в едно.

Погледнато от горе, не е светло;

Погледнато от долу, не е тъмно;

Непрекъсвана нишка, неописуема.

Тя се връща към нищото.

Форма на безформеното, образ на безобразното,

нарича се неопределима и отвъд въображението.

Застани отпреде й - няма начало.

Последвай я - няма край.

Остани с древното Тао, движи се с днешното.

Познанието на древното изначалие е самата същност на Тао.

 

 Петнадесет

 

Древните майстори са били крехки,

тайнствени, дълбоки, откликващи.

Дълбината на знанието им е бездънна.

Защото е бездънна, можем само да опишем как изглеждат.

Наблюдателни като хора, които прекосяват зимен поток.

Нащрек като хора, които усещат опасност.

Любезни като гости.

Като лед, тръгнал да се топи.

Прости като гладки дървени плочки.

Кухи като пещери.

Непроницаеми като кални локви.

Кой може тихо да изчака, докато калта се уталожи?

Кой може да остане неподвижен,

докато настъпи времето да се действа?

Тези, които съблюдават Тао, не търсят удоволетворение.

Като не търсят удоволетворение,

не се огъват пред желанието за промяна.

 

Шестнадесет

 

Изпразни себе си от всичко.

Остави ума си да почива в покой.

Десетте хиляди неща се издигат и падат,

докато Азът наблюдава кръговрата им.

Те израстват и разцъфват, и после се връщат към източника.

Връщането към източника е неподвижност -

това е пътя на природата.

Пътят на природата не се променя.

Да познаваш постоянството е проникновение.

Непознаването на постоянството води до беди.

Познанието на постоянството отваря съзнанието.

Щом съзнанието е отворено, и сърцето ти ще се отвори.

С отворено сърце ще действаш царствено.

Царствен, ще постигнеш божественото.

Божествен ще останеш насаме с Тао.

Насаме с Тао - това е вечното.

И макар, че тялото загива, Тао никога няма да умре.

 

 Седемнадесет

 

Най-висшето е едва-едва познато на хората.

После идва онова, което те познават и обичат,

после онова, от което се страхуват,

после онова, което те презират.

Онзи, който не се доверява достатъчно, няма да получи доверие.

Когато действията се извършват без ненужни речи,

хората казват: "Направихме го!"

 

            Осемнадесет

 

Когато великото Тао е забравено,

се появава любезността и моралността.

Когато се породят мъдростта и интелигентността,

започва голямото преструване.

Когато няма мир в семейството,

се появяват синовната обич и преданост.

Когато страната е объркана, в хаос, идват верни властници.

 

            Деветнадесет

 

Откажи се от светостта, отречи се от мъдростта,

и ще бъде сто пъти по-добре за всеки.

Откажи се от любезността, отречи се от моралността,

и хората ще преоткрият синовната привързаност и обич.

Откажи се от находчивостта, отречи се от изгодата,

и ще изчезнат престъпниците и крадците.

Това са само външни форми;

те не са достатъчни сами по себе си.

По-важно е да видиш простотата,

да разбереш истинската си природа,

да отхвърлиш себичността и да укротиш желанието.

 

            Двадесет

 

Откажи се от ученето, и ще сложиш край на бедите си.

Има ли разлика между да и не?

Има ли разлика между добро и зло?

Трябва ли да се страхувам от това,

от което се страхуват другите?

Що за глупост!

Другите са доволни щом се наслаждават

на жертвения празник на вола.

През пролетта някои отиват в парка

и се изкачват на терасата,

а аз единствен се нося по течението, без да знам къде съм.

Като новородено, преди да се научи се смее,

аз съм сам, и няма къде да отида.

Другите имат повече отколкото им е нужно,

а аз единствен нямам нищо.

Глупак съм аз. О, да! Объркан съм.

Другите са ясни и светли, а аз единствен - слаб и мрачен.

Другите са с остър ум и хитри, а аз единствен - тъп и глупав.

О, аз се нося като морските вълни,

без посока, като неспокоен вятър.

Всички други са заети, единствен аз съм без цел и потънал в тъга.

Ала аз съм различен.

Закърмен съм от великата майка.

 

          Двадесет и едно

 

Най-великата добродетел е да следваш Тао и само Тао.

Тао е неуловимо и непостижимо.

О, непостижимо и неуловимо е, и все пак вътре има образ.

О, неуловимо и непостижимо е, и все пак вътре има форма.

О, то е тъмно, мрачно, и все пак вътре има същност.

Тази същност е много истинска, и вътре в нея има вяра.

От самото начало до днес името й никога не е било в забрава.

Така разбирам пътя на създаването.

Как познавам пътя на създаването?

От това.

 

             Двадесет и две

 

Придобивай и преодолявай;

Навеждай се и стой изправен;

Изпразвай се и бъди пълен;

Износвай се и бъди нов;

Имай малко и печели;

Имай много и бъди объркан.

Ето защо мъдрите прегръщат единственото

и стават пример за всеки.

Без да се излагат на показ, те блестят пред всички.

Без да се оправдават, биват различавани.

Без да се хвалят, ги разпознават.

Без да се изтъкват, те никога не губят увереност.

Те не се карат, тъй че никой не се кара с тях.

Ето защо древните казват: "Придобивай и преодолявай".

Празни думи ли са това?

Бъди наистина цялостен, и всичко ще дойде при тебе.

 

             Двадесет и три

 

Да говориш малко е естествено.

Силните ветрове не духат цяла сутрин.

Проливният дъжд не вали цял ден.

Защо? Небе и земя!

Ако небето и земята не могат да направят нещата вечни,

как това да е възможно за човека?

Онзи, който следва Тао, е насаме с Тао.

Онзи, който е добродетелен, го стига Добродетел.

Онзи, който губи пътя, се чувства изгубен.

Когато си насаме с Тао, Тао те приветства.

Когато си насаме с Добродетелта, Добродетелта винаги е там.

Когато си насаме със загубата, преживяваш я доброволно.

Онзи, който не се доверява достатъчно, няма да получи доверие.

 

            Двадесет и четири

 

Онзи, който стои на пръсти, не е стабилен.

Онзи, който крачи нашироко, не може да поддържа крачка.

Онзи, който се изтъква, не е просветлен.

Онзи, който мисли само себе си за прав, не получава уважение.

Онзи, който се хвали, не постига нищо.

Онзи, който се перчи, няма да издържи.

Според последователите на Тао,

"това е излишна храна и ненужен багаж".

Те не носят щастие.

Ето защо последователите на Тао ги избягват.

 

           Двадесет и пет

 

Нещо оформило се по тайнствен начин.

Родено преди небето и земята.

В тишината и празнотата.

Само и неизменно.

Винаги присъстващо и в движение.

Може би това е майката на десетте  хиляди неща.

Не знам името му.

Наречете го Тао.

Поради липса на по-добра дума Го наричам велико.

Велико, То тече.

Изтича надалече.

Отишло далече се връща.

Ето защо:

"Тао е велико; Небето е велико; Земята е велика;

Царят също е велик."

Това са четирите велики сили на Вселената,

и царят е една от тях.

Човек следва земята.

Земята следва небето.

Небето следва Тао.

Тао следва онова, което е естествено.

 

          Двадесет и шест

 

Тежкото е коренът на лекото;    

Неподвижното е господар на неуморното.

Ето защо мъдрецът, пътувайки цял ден,

не губи от поглед багажа си.

Макар, че има хубави неща за гледане,

той остава безстрастен и спокоен.

Защо да трябва господарят на десетте хиляди колесници

да играе леко пред публика?

Да си лек - това е да изгубиш корена си.

Да бъдеш неспокоен значи да изгубиш контрол над себе си.

 

         Двадесет и седем

 

Който ходи добре, не оставя следи.

Който говори добре, езикът му не греши.

Който смята добре не му трябва рабош.

На добрата врата не й трябва ключалка,

и все пак никой не може да я отвори.

Доброто завързване не иска възли,

и все пак никой не може да го отхлаби.

Ето защо мъдрецът се грижи за всички и никого не изоставя.

Той се грижи за всичко и не изоставя нищо.

Това се нарича "да следваш светлината".

Какво е добър човек?

Учител на лошия.

Какво е лош човек?

Поръчение за добрия.

Ако учителят не е уважаван и ученикът нежелан,

ще възникне обърканост, колкото и да е умен човек.

Това е загадката на тайната.

 

 

Двадесет и осем

 

Познай мъжката сила, но задръж женската грижа!

Бъди поток на Вселената!

Когато си поток на Вселената, винаги верен и неотклонен,

стани малко дете още веднъж.

Познай бялото, но запази черното!

Бъди пример за света!

Когато си пример за света, винаги верен и непоколебим,

върни се към безкрайното.

Познай честта, но запази унижението.

Бъди долината на Вселената!

Когато си долината на Вселената, винаги верен и находчив,

върни се в състоянието на недокоснат каменен блок.

Когато оформят блока, той става полезен.

Когато мъдрецът го използва, той ръководи.

Така: "Големият шивач реже малко".

 

         Двадесет и девет

 

Мислиш ли, че можеш да завземеш Вселената

и да я направиш по-добра?

Не вярвам, че това може да стане.

Вселената е свещена.

Не можеш да я подобриш.

Ако се опиташ да я промениш, ще я разрушиш.

Ако се опиташ да я задържиш, ще я изгубиш.

Тъй, понякога нещата са напред, понякога - назад;

понякога е трудно да дишаш, понякога се получава лесно;

понякога има сила, понякога - слабост,

понякога човек е добре, понякога - зле.

Ето защо мъдрецът избягва крайностите,

прекаляването и самодоволството.

 

Тридесет

 

Когато и да съветваш управник относно пътя на Тао,

съветвай го да не използва сила, за покоряване на Вселената.

Защото това ще причини само съпротива.

Трънливи храсти изникват там, откъдето е минала армия.

Години на оскъдица следват дирята на голямата война.

Прави само онова, което е необходимо да се прави.

Никога не се възползвай от силата.

Постигай резултати, но никога не ги използвай за слава.

Постигай резултати, но никога не се хвали.

Постигай резултати, но никога не се гордей.

Постигай резултати, защото това е естествено.

Постигай резултати, но не чрез насилие.

След насилието следва загуба на силата.

Това не е пътя на Тао.

Онова, което върви срещу Тао, бързо му идва краят.

 

Тридесет и едно

 

Добрите оръжия са инструменти на страха;

всичко живо от тях се страхува.

Ето защо следовниците на Тао никога не ги използват.

Мъдрият предпочита лявото.

Войникът предпочита дясното.

Оръжията са инструменти на страха; мъдрият не си служи с тях.

Той ги използва само когато няма избор.

Мирът и тишината са скъпи на сърцето му,

и победата не е причина за радост.

Ако се зарадваш на победата,

тогава се наслаждаваш на убийството.

Ако се наслаждаваш на убийството,

не можеш да изпълниш предназначението си.

В щастливи случаи се дава предимство на лявото,

в тъжни случаи - на дясното.

В армията генералът стои отляво, главният командир - отдясно.

Това значи, че войната се управлява като погребение.

Когато се избиват много хора,

сърдечната болка трябва да бъде нашия траур.

Ето защо победата трябва да се разглежда като погребение.

 

Тридесет и две

 

Тао завинаги остава неопределимо.

Макар, че е малко в безформено състояние,

то не може да бъде уловено.

Ако царете и господарите могат да го обуздаят,

десетте хиляди неща естествено ще им се подчинят.

Небето и земята ще се съберат и нежен дъжд ще падне.

Хората няма да имат нужда от наставления

и всички неща ще поемат по пътя си.

След като веднъж цялото е разделено,

частите му се нуждаят от имена.

Вече има достатъчно имена.

Човек трябва да знае кога да спре.

Да знаеш кога да спреш - това отклонява бедата.

Тао в света е като река, която тече към своя дом - морето.

 

         Тридесет и три

 

Да познаваш другите е мъдрост.

Да познаваш себе си е просветление.

Да управляваш другите изисква сила.

Да управляваш себе си - нужна е мощ.

Онзи, който знае, че има достатъчно, е богат.

Устойчивостта е знак за сила на волята.

Онзи, който остава там където е - устоява.

Да умреш, но не и да загинеш - това значи да присъстваш вечно.

 

Тридесет и четири

 

Великото Тао тече навсякъде, и наляво, и надясно.

Десетте хиляди неща зависят от него; то нищо не задържа.

То изпълнява целта си тихо и нищо не изисква.

То храни десетте хиляди неща, и все пак не е техен господар.

То няма цел; то е много малко.

Десетте хиляди неща се връщат към него,

и все пак то не е техен господар.

То е много голямо.

То не демонстрира величие, и затова е наистина велико.

 

Тридесет и пет

 

Всички хора идват при онзи,

който се придържа към единственото,

защото там са почивката,

щастието и покоят.

Минувачите могат да спрат

заради музиката и добрата храна,

но описанието на Тао

е сякаш безплътно и без мирис,

не може да се види,

не може да се чуе,

и все пак е неизтощимо.

            

Тридесет и шест

 

Онова, което се свива, първо трябва да се разпростре.

Онова, което се проваля, първо трябва да бъде силно.

Онова, което се изхвърля, първо трябва да се отгледа.

Преди да получиш, трябва да дадеш.

Това се нарича: "да разбираш природата на нещата".  

Мекото и слабото надвиват на твърдото и силното.

Рибата не може да напусне дълбоките води,

оръжията на страната не трябва да се вадят на показ.  

 

Тридесет и седем

 

Тао съществува в не-действието,

и все пак нищо не остава несвършено.

Ако царете и господарите можеха да прозрят това,

десетте хиляди неща биха се развивали естествено.

Ако те все още имаха желание да действат,

биха се върнали към простотата на безформеното вещество.

Без форма няма желание.

Няма ли желание, има спокойствие.

По този начин всичко ще бъде в покой.

 

 Тридесет и осем

 

Истински добрият не осъзнава добротата си, и затова е добър.

Глупакът се опитва да бъде добър, и затова не е.

Истински добрият не прави нищо,

и все пак не оставя нищо несвършено.

Глупакът все нещо прави, и винаги оставя много за вършене.

Когато наистина мил човек прави нещо,

нищо не оставя несвършено.

Когато справедлив човек върши нещо, оставя много за вършене.

Когато строг началник направи нещо и никой не отговори,

той навива ръкави и се опитва да въведе ред чрез сила.

Ето защо, когато се загуби Тао, се появява доброта.

Когато добротата е загубена, се появява милост.

Когато милостта е загубена, се появява справедливост.

Когато справедливостта е загубена, се появява ритуал.

Сега ритуалът е обвивка на вярата и верността,

начало на объркването.

Познанието на бъдещето е само цветист капан за Тао.

То е начало на глупостта.

Ето защо истински големият мисли за истинското,

а не за повърхностното, за плода, а не за цвета.

Ето защо приемете едното и отхвърлете другото.

 

 Тридесет и девет

 

От древността нещата възникват от едно:

Небето е цяло и ясно.

Земята е цяла и здрава.

Духът е цял и силен.

Долината е цяла и пълна.

Десетте хиляди неща са цели и живи.

Царете и господарите са цели, и страната е на крака.

Всички тези неща се дължат на целостта.

Яснотата на небето го пази от падане.

Здравината на земята я пази от разцепване.

Силата на духа го пази от изтощаване.

Пълнотата на долината я пази от пресъхване.

Растежът на десетте хиляди неща ги пази от измиране.

Водачеството на царете и господарите пази страната от упадък.

Ето защо в скромното се корени благородното.

Ниското е основа на високото.

Князе и господари се смятат за осиротели, овдовели и ненужни.

Не зависят ли те от своята скромност?

Твърде много успех не е предимство.

Затова не звъни като нефрит, не тракай като каменни камбанки. 

 

 Четиридесет

 

Завръщането е движението на Тао.

Пораждането е пътят на Тао.

Десетте хиляди неща са родени от съществуващото.

Съществуващото е родено от Не-съществуващото.

Битието е родено от Не-битието.

 

 Четиридесет и едно

 

Мъдрият ученик чува за Тао - и Го упражнява прилежно.

Посредственият ученик чува за Тао - и се разсмива високо.

Ако го нямаше смехът, Тао нямаше да бъде това, което е.

И затова е казано:

Светлата пътека изглежда неясна;

Вървенето напред изглежда като отстъпление;

Лесният начин изглежда труден;

Висшата Добродетел изглежда празна;

Голямата чистота изглежда омърсена.

Богатството на Добродетелта изглежда не на място.

Силата на Добродетелта изглежда крехка.

Истинската Добродетел изглежда неистинска.

Съвършения квадрат няма ъгли.

Големите таланти късно съзряват.

Най-високите ноти трудно се чуват.

Най-великата форма няма видима форма.

Тао е скрито и няма име.

Тао, единствено храни всичко и го довежда до осъществяване.

 

          Четиридесет и две

 

Тао роди едното.

Едното роди двете.

Двете родиха трите.

А трите родиха десетте хиляди неща.

Десетте хиляди неща носят Ин и прегръщат Ян.

Те постигат хармония, като съчетават тези сили.

Хората мразят да бъдат "осиротели", "овдовели" или "ненужни",

но точно така описват себе си царете и господарите.

Защото човек печели, като губи, и губи, когато печели.

Насилникът ще умре от насилие.
Това е същността на Учението.

 

         Четиридесет и три

 

Най-мекото нещо във Вселената надвива най-твърдото.

Онова, което е невеществено, може да влезе там,

където няма пространство.

Следователно аз познавам стойността на не-действието.

Да учиш без думи, да работиш без да правиш -

това го разбират малцина.

 

         Четиридесет и четири

 

Славата или Азът: кое е по-важно?

Азът или богатството: кое е по-ценно?

Печалбата или загубата: от кое боли повече?

Онзи, който е привързан към нещата, ще страда много.

Онзи, който пести ще претърпи тежка загуба.

Доволният човек никога не се разочарова.

Онзи, който знае къде да спре, не си навлича беди.

Той винаги ще бъде в безопасност.

 

Четиридесет и пет

 

Голямото съвършенство изглежда несъвършено,

и все пак не надживява полезността си.

Голямата пълнота изглежда празна,

и все пак не може да се изчерпи.

Голямата правота изглежда изкривена.

Големият ум изглежда глупав.

Голямото красноречие изглежда неловко.

Движението надвива студа.

Неподвижността надвива горещината.

Неподвижността и покоят подреждат нещата във Вселената.

 

Четиридесет и шест

 

Когато Тао присъства във Вселената, конете изхвърлят тор.

Когато Тао отсъства от Вселената,

военните коне ги отглеждат извън града.

Няма по-голям грях от желанието,

няма по-голямо проклятие от недоволството,

няма по-голямо нещастие от това да искаш нещо за себе си.

Ето защо онзи, който знае, че достатъчното е достатъчно,

винаги ще има достатъчно.  

 

Четиридесет и седем

 

Без да излизаш навън, можеш да познаваш целия свят.

Без да поглеждаш през прозореца,

можеш да виждаш небесните пътища.

Колкото по-далече отиваш, толкова по-малко знаеш.

Така мъдрецът знае, без да пътува;

той вижда, без да гледа; той работи без да прави.

 

Четиридесет и осем

 

В преследването на знания всеки ден се сдобиваш с нещо.

В преследването на Тао всеки ден изпускаш по нещо.

Все по-малко правиш, докато достигнеш не-действието.

Когато нищо не се прави, нищо не остава несвършено.

Светът се управлява, като оставяш нещата да вървят по пътя си.

Не може да се управлява чрез намеса.

 

Четиридесет и девет

 

Мъдрецът няма собствен ум.

Той осъзнава нуждите на другите.

Добър съм с хората, които са добри.

Добър съм и с онези, които не са.

Защото Добродетелта е доброта.

Вярвам във верните хора.

Вярвам и в онези, които не са.

Защото Добродетелта е вярност.

Мъдрецът е скромен и свит - за света той изглежда объркващо.

Хората го гледат и слушат.

Той се държи като малко дете.

 

             Петдесет

 

Между рождението и смъртта трима от десет следват живота,

трима от десет следват смъртта,

а онези, които просто преминават от раждането към смъртта,

също наброяват трима от десет.

Защо е така?

Защото живеят на едро.

Онзи, който знае как да живее, може да ходи из чуждите земи,

без да се страхува от носорог и тигър.

Няма да го ранят в битка.

Защото в него носорогът не може да открие място,

за да го намуши с рога си,

тигрите - място, за да го одерат с нокти,

оръжията - място, за да го пронижат.

Защо е така?

Защото в него няма място, през което да мине смъртта.

 

    Петдесет и едно

 

Всички неща възникват от Тао.

Добродетелта ги храни.

Материята им дава форма.

Околната среда им придава изглед.

Така десетте хиляди неща уважават Тао

и почитат Добродетелта.

Уважението към Тао

и почитта към Добродетелта не се изискват.

Но те са в природата на нещата.  

И затова всички неща възникват от Тао.

Добродетелта ги храни, развива ги, и се грижи за тях,

дава им подслон и утеха, отглежда ги и ги пази.

Да създаваш, без да изискваш, да правиш и да не се възползваш,

да водиш без да се намесваш, това е Първоначалната Добродетел.

 

    Петдесет и две

 

Началото на Вселената е майка на всички неща.

Познаваш ли майката познаваш и синовете.

Ако познаваш синовете, но оставаш във връзка и с майката,

това те освобождава от страха от смъртта.

Дръж устата си затворена, дръж под стража сетивата си,

и живота ти все ще е пълен.

Отвори устата си, бъди все зает,

и животът ти ще е отвъд надеждата.

Да виждаш малкото - това е проникновение;

да добиеш мощта - това е сила.

Като използваш външната светлина,

върни се към проникновението, и така се спаси от вредата.

Така се учиш на постоянство.

 

Петдесет и три

 

Ако имам само малко разум, ще вървя по главния път

и ще се страхувам единствено да не се отклоня от него.

Лесно е да държиш главния път,

но хората обичат да бъдат отклонявани встрани.

Когато дворът блести от великолепие,

нивите са пълни с плевели, житниците са пусти.

Някои се обличат в лъскави дрехи, носят остри мечове,

затъват в ядене и пиене.

Те притежават повече, отколкото могат да използват.

Те са разбойнически барони.

Със сигурност това не е пътя на Тао.

 

            Петдесет и четири

 

Което е със здрава основа, не може да бъде изкоренено.

Което е сграбчено здраво, не може да се изплъзне.

Ще го почита поколение след поколение.

Отглеждай Добродетелта в себе си, и тя ще стане реалност.

Отглеждай я в семейството, и Добродетелта ще изобилства.

Отглеждай я в селото, и Добродетелта ще нарастне.

Отглеждай я в нацията, и Добродетелта ще е изобилна.

Отглеждай я във Вселената, и Добродетелта ще е навсякъде.

Ето защо гледай на тялото като на тяло;

гледай на семейството като на семейство;

гледай на селото като на село;

гледай на нацията като на нация;

гледай на Вселената като на Вселена.

Как мога да разбера, че Вселената е такава?

Като гледам!

 

           Петдесет и пет

 

Изпълненият с Добродетел е като новородено дете.

Осите и змиите не го хапят.

Диви зверове не се нахвърлят върху него.

Хищни птици не го нападат.

Костите му са меки, мускулите - слаби.

Но хватката му здрава.

Не е изживял единението между мъжа и жената, но е цял.

Мъжествеността му е силна.

Той цял ден пее без да пресипне.

Това е съвършена хармония.

Да познаваш хармонията е постоянство.

Да познаваш постоянството е просветление.

Не е мъдро да се суетиш насам-натам.

Контролирането на дъха води до напрягане.

Ако използваш твърде много енергия, следва изтощение.

Това не е пътя на Тао.

Онова, което върви против Тао, не е дълговечно.

 

              Петдесет и шест

 

Които знаят, не говорят.

Които говорят, не знаят.

Дръж устата си затворена.

Дръж под стража сетивата си.

Смекчавай остротата си.

Опростявай проблемите си.

Прикрий ума си зад маска.

Бъди едно със земния прах.

Това е първоначалния съюз.

Който е постигнал това състояние,

не го е грижа за приятели и врагове,

за добро и за вреда, за чест и позор.

 

                  Петдесет и седем

 

Управлявай народа със справедливост.

Води война с неочаквани действия.

Стани господар на Вселената, без да се стремиш към това.

Откъде знам, че това е така?

Защото!

Колкото повече закони и забрани има,

толкова по-бедни стават хората.

Колкото по-остри са хорските оръжия,

толкова по-неспокойна е страната.

Колкото по-умни и изобретателни са хората,

толкова по-странни неща стават.

Колкото повече закони и забрани,

толкова повече крадци и разбойници.

Ето защо мъдрецът казва:

_Не предприемам действия, и хората се променят.

Наслаждавам се на покоя, и хората стават честни.

Нищо не правя, и хората забогатяват.

Нямам желания, и хората се връщат към добър и прост живот._

 

   Петдесет и осем

 

Когато страната се управлява с лека ръка, хората са простодушни.

Когато страната се управлява със строгост, хората хитруват.

Щастието се корени в нещастието.

Нещастието се промъква под щастието.

Кой знае какво го чака в бъдещето?

Няма честност.

Честността става безчестна.

Добротата става магия.

Човек остава дълго омагьосан.

Ето защо мъдрецът е остър, но не реже, прицелен, без да пронизва,

прям е, но не без задръжки, блестящ е, но не заслепява.

 

                Петдесет и девет

 

В грижата си за другите и в служенето на небето

нищо не е подобно на въздържанието.

Въздържанието започва с отказ от собствените идеи.

Това зависи от Добродетелта, събрана в миналото.

Ако имаш добър запас от Добродетел, нищо не е невъзможно.

Ако нищо не е невъзможно, тогава няма граници.

Ако човек не познава граници, той е годен да стане управник.

Принципът - майка на управлението държи доброто дълго време.

Това се нарича да имаш дълбоки корени и здрава основа,

Тао на дългия живот, и вечното прозрение.

 

                  Шестдесет

 

Да управляваш държавата е като да сготвиш малка риба.

Приближи Вселената с Тао, и злото ще загуби сила.

Не че злото ще стане безсилно,

но силата му няма да може да бъде използвана във вреда на другите.

Не само няма да навреди на другите,

но и самият мъдрец също ще бъде под закрила.

Така те не се нараняват взаимно

и Добродетелта във всеки един ободрява и двамата.
 
               Шестдесет и едно

 

Голямата държава прилича на низина.

Тя е мястото за срещи във вселената, майката на Вселената.

Женското надвива мъжкото с неподвижност,

лежи ниско долу, в неподвижност.

Ето защо ако голяма страна даде път на по-малка,

тя ще завладее по-малката.

А ако малка страна се подчини на голяма,

тя може да завладее голямата.

Ето защо онези, които ще завладеят, трябва да придобият,

и тези, които завладяват, го правят, за да придобият.

Голямата нация се нуждае от още хора,

малката страна има нужда да служи.

Всеки получава, това, което иска.

На голямата нация подхожда да придобива.  

 

Шестдесет и две

 

Тао е източникът на десетте хиляди неща.

То е съкровище за добрия и убежище за лошия.

Сладките думи могат да купят чест;

добрите дела могат да спечелят уважение.

Ако човек е лош, не го изоставяй.

Ето защо, в деня, когато коронясват императора,

или назначават трима военачалници на държавата,

не изпращай нефритов дар и четири отбрани коня,

но остани неподвижен и предложи Тао.

Защо отначало всеки харесва Тао?

Не е ли, защото намира, каквото търси,

и му е простено, когато сгреши?

Ето защо това е най-голямото съкровище във Вселената.

 

Шестдесет и три

 

Практикувай не-действието.

Работи, без да правиш.

Вкуси онова, което няма вкус.

Уголеми малкото, увеличи малобройното.

Компенсирай горчивината с грижа.

Виждай простотата в сложното.

Постигай величие в малките неща.

Във Вселената трудните неща се вършат все едно са лесни.

Във Вселената големите дела са изградени от малки действия.

Мъдрецът не се опитва да прави нищо велико,

и така постига величие.

Лесните обещания печелят малко доверие.

Приемаш ли леко нещата, стигаш до големи трудности.

Тъй като мъдрецът винаги противостои на трудностите,

той никога не ги изживява.

 

                Шестдесет и четири

 

Лесно се поддържа мир;

лесно е да преодолееш бедата, преди да е дошла.

Лесно е да разрушиш крехкото;

лесно е да разпръснеш дребното.

Справяй се с всичко, преди да се случи.

Нареждай нещата, преди да се объркат.

Дърво, което човек едва обхваща, пониква от малък кълн.

Девететажна постройка започва от купчина пръст.

Път, дълъг десет мили, започва с една стъпка.

Онзи, който действа, защитава собствената си цел.

Онзи, който краде, губи.

Мъдрецът не действа, и затова не го побеждават.

Той не краде и затова не губи.

Хората обикновено се провалят на ръба на успеха.

Тъй че полагай толкова грижи за края, колкото и за началото.

Тогава няма да те стигне провал.

Ето защо мъдрецът търси освобождаване от желанията.

Той не събира ценни вещи.

Не се учи да се придържа към идеи.

Той връща хората при онова, което са загубили.

Той помага на десетте хиляди неща

да намерят собствената си природа, но се въздържа от действия.

 

 Шесдесет и пет

                  

В началото, тези които познавали Тао

не се опитвали да просветят другите, а ги държали в тъма.

Защо е толкова трудно да управляваш?

Защото хората са тъй хитри.

Управници, опитващи се да използват интелигентност,

мамят държавата.

Онези, които управляват без интелигентност,

са благословия за земите си.

Това са двете алтернативи.

Да разбираш това е Първичната Добродетел.

Първичната Добродетел е дълбока и се простира надалеч.

Тя води всичко обратно към великото Единство.

 

                Шестдесет и шест

 

Защо морето е цар на стоте потока?

Защото лежи под тях, затова е цар на стоте потока.

Ако мъдрецът поведе хората, трябва да служи със скромност.

Ако ще ги води, трябва да ги следва отзад.

Така, когато мъдрецът управлява,

хората не се чувстват потискани.

Когато той застане пред тях, няма да им навреди.

Целият свят ще го поддържа и няма да се оттегчи от него.

Тъй като той не се състезава, няма да срещне съперник.

 

                Шестдесет и седем

 

Всеки под небето казва, че моето Тао

е велико и е отвъд всякакви сравнения.

Тъй като то е велико, то изглежда различно.

Ако не бе различно, щеше да изчезне отдавна.

Имам три съкровища, които ценя и пазя.

Първото е милостта; второто е пестеливостта;

третото е да не се осмеляваш да оглавяваш другите.

От милостта идва смелостта;

от пестеливостта идва щедростта;

от скромността идва водачеството.

Днес хората бягат от милостта, но се опитват да бъдат смели;

изоставят пестеливостта, но се опитват да са щедри;

не вярват в скромността, но все се опитват да бъдат първи.

Това е сигурна смърт.

Милостта носи победата в битката и сила в защитата.

Това е средството, чрез което небето спасява и пази.

 

                Шестдесет и осем

  

Добрият войник не е яростен.

Добрият боец не е гневен.   

Добрият победител не е отмъстителен.

Добрият работодател е скромен.

Това е познато като добродетелта да не се стремиш.

Това е познато като способността да се справяш с хората.

Това от древни времена е познато

като окончателното единство с небето.

 

                Шестдесет и девет

 

Сред войниците има поговорка:

   Не се осмелявам да направя първото движение -

   по-скоро ще се държа като гост.

   Не се осмелявам да напредна със инч -

   по-скоро ще отстъпя със крачка.

Това се нарича марш без видимо движение.

Навиване на ръкава, без ръката да се покаже.

Пленяване на врага без нападение.

Въоръжаване без оръжие.
Няма по-голяма катастрофа от това да подцениш врага.

Като подценявам врага, почти губя онова, което ценя.

Ето защо, когато се включи в битката,

печели този, който е бил побеждаван!

 

                  Седемдесет

Думите ми са лесни за разбиране и лесни за изпълнение.

И все пак никой под небето нито ги знае, нито действа според тях.

Думите ми имат древно начало.

Действията ми са дисциплинирани.

Тъй като хората не ме разбират, те не ме познават.

Онези, които ме познават, са малцина.

Онези, които ме обиждат, са на почит.

Ето защо мъдрецът носи груби дрехи,

а безценният камък държи в сърцето си.

 

                Седемдесет и едно

 

Да познаваш невежеството - това е сила.

Да пренебрегваш знанието - това е болест.

Ако някой е болен от болест, то той не е болен.

Мъдрецът не е болен, защото е болен от болест.

Затова той не е болен.

 

                Седемдесет и две

         

Щом на някой липсва  чувството за благоговение, идва беда.

Не нахлувай в домовете им.

Не ги тормози, когато работят.

Ако не се месиш, няма да се оттегчат от тебе.

Ето защо мъдрецът се познава, но не се изтъква.

Той уважава себе си, но не е надменен.

Той оставя онова и избира това.

 

                Седемдесет и три

 

Храбър и страстен човек ще убие, или ще бъде убит.

Храбър и спокоен човек винаги пази живота.

От тези двете, кое е добро, кое - вредно?

Към някои неща небето е благосклонно.

Кой знае защо е така?

Дори и мъдрецът не е сигурен в това.

Небесното Тао не се стреми.

И все пак надвива.

То не говори.

И все пак му отговарят.

То не моли.

Но всичките му нужди са задоволени.

То изглежда безгрижно.

Но все пак следва някакъв план.

Мрежите на небето са хвърлени нашироко.

Макар, че са груби, нищо не се изплъзва от тях.

 

                Седемдесет и четири

 

Ако хората не се страхуват да умрат,

безсмислено е да ги плашиш със смърт.

Ако хората живеят в постоянен страх от смъртта,

и ако да нарушиш закона означава, че ще те убият,

кой ще се осмели да наруши закона?

Винаги има официален екзекутор.

Ако се опиташ да застанеш на мястото му,

все едно да се опиташ да бъдеш

майстор-дърводелец и да дялаш дърво.

Ако се опиташ да дялаш дърво като майстор-дърводелец,

само ще си удариш ръката.

 

                Седемдесет и пет

 

Защо хората гладуват?

Защото управниците изяждат парите от данъците.

Затова гладуват хората.

Защо хората се бунтуват?

Защото управниците им се месят твърде много.

Затова се бунтуват.

Защо хората така омаловажават смъртта?

Защото управниците изискват твърде много от живота.

Затова хората приемат смъртта леко.

Когато живее с малко,

човек знае по-добре от това да цени живота твърде много.

 

                Седемдесет и шест

 

Човек се ражда крехък и слаб.

Когато умира, е корав и вдървен.

Зелените растения са нежни и пълни с мъзга.

Когато умират са повехнали и сухи.

Ето защо вдървеното и втвърденото е послушник на смъртта.

Крехкото и раждащото е послушник на живота.

Така, армия без гъвкавост никога не ще печели битка.

Дърво, което не се огъва, лесно се прекършва.

Твърдото и силното ще падне.

Мекото и слабото ще надвие.

 

                Седемдесет и седем

 

Небесното Тао е като опъване на лък.

Високото се спуска, ниското се издига.

Ако тетивата е твърде дълга - скъсяват я.

Ако не е достатъчно дълга - удължават я.

Небесното Тао - това е

      да вземеш от онези, които имат твърде много

      и да дадеш на онези, които нямат достатъчно.

Пътят на човека е друг.

Той взема от онези, които нямат достатъчно,

за да даде на онези, които имат твърде много.

Кой човек има повече от достатъчно и го дава на света?

Само човек следващ Тао.

Ето защо мъдрецът действа без признание.

Той постига онова, което трябва, без да се задържа върху него.

Той не се опитва да показва знанията си.

 

                Седемдесет и осем

 

Под небето нищо не е по-меко и по-гъвкаво от водата. 

И все пак нищо не е по-добро, за да се атакува твърдото и силното.

Тя няма равна.

Слабото може да надвие силното;

гъвкавото може да надвие твърдото.

Под небето всеки знае това, и все пак никой не действа според него.

Ето защо мъдрецът казва:

_Онзи, който поема върху себе си хорското унижение,

е годен да управлява.

Онзи, който поема върху себе си бедите на държавата,

заслужава да е цар на Вселената._

Истината често звучи парадоксално.

 

                Седемдесет и девет

 

След тежка караница сръднята остава.

Какво може да направи човек?

Ето защо мъдрецът спазва своята половина от сделката,

но не си иска дължимото.

Човек с Добродетел изпълнява своята част,

а човек без Добродетел изисква постоянно от другите

да изпълняват задълженията си.

Небесното Тао е безпристрастно.

То винаги е с добрите.

 

                   Осемдесет

 

Малката държава има по-малък народ.

Макар, че има машини, които работят от десет до сто пъти

по-бързо от човека, няма нужда от тях.

Хората приемат смъртта сериозно и не пътуват надалече.

Макар, че имат лодки и каруци, никой не ги използва.

Макар, че имат брони и оръжия, никой не ги излага на показ.

Хората се връщат към връзването на възли вместо писане.

Храната им е проста и добра, дрехите - хубави, но прости,

домовете им са сигурни.

Те са щастливи по свой собствен начин.

Макар, че живеят пред погледа на съседите,

и през улицата се чува кукуригане на петли и кучешки лай,

никой не пречи на другия.

И така докато остареят и умрат.

 

                Осемдесет и едно

 

Истинските слова не са красиви.

Красивите слова не са истински.

Добрите хора не спорят.

Онези, които спорят, не са добри.

Онези, които знаят, не са учени.

Учените не знаят.

Мъдрецът никога на се опитва да трупа вещи.

Колкото повече работи за другите, толкова повече има.

Колкото повече дава на другите,

толкова по-голямо е неговото изобилие.

Небесното Тао е прицелено, но не причинява вреда.

Тао на мъдреца, това е работа без усилие.      

 

 

 

Лао Дзъ (Ли Ер, Ли Бо-Ян, Лао Дан) е роден през VI в. пр.н.е.

Историята е противоречива и забулена в мистика, но такъв човек

 е съществувал и е бил мъдър, живял е тихо и незабележимо,

постарал се е да остане анонимен, и не е известно кога, как и къде

е починал. Учението му се е предавало от уста на уста до

IV-III в. пр. н. е. когато философът Хуан Юан събрал мислите на

Стария учител в книгата _Шансянпян_(Съчинение в два тома) и

именно тази творба стига до наши дни като _Дао де цзин_

(Тао те кинг).

 Но мислите са си мисли, думите са си думи и

действията са си действия. Какво е говорил Лао Дзъ на своя

китайски диалект, какво е писал два века по-късно неговият

последовател, как са превеждали преводачите на различните езици

и как всеки един човек тълкува думите е невъзможно да се предаде

и обясни, но все пак Даосизмът съществува и не е някаква суха и

закостеняла доктрина, а мъдрост насочена към сърцето на всеки

човек.

 Философията на Дао дава вярна жизнена ориентация, помага на

всеки човек, докоснал се до нея да намери пълнота в собственото

си битие, да открие правдата вътре в себе си и да проумее колко

чиста, колко свята е тя сравнение с налудничавите призиви за

насилие. Даосизмът не точно философия, не е и религия, но съдържа

характерни черти и от двете. Той е път на нераздвоеното

съществуване, в което съзерцание и деятелност, дух и материя,

мисъл и битие са събрани накуп в някакво хаотично единство.

 

Дъра-бъра!

Поредното учение опитващо се да ви забаламоса...

Не, че не е изтъкано от истини... Не!

Но защо живеем?

Защо?

...

///

...

 

 

Има толкова много неща на Земята, за които си заслужава да се изживее живота...

Ако просто прескочите всичко и прочетете тези последни редове...

Ако просто след това загасите компютъра и излезете всред Природата голи и боси...

Вдигнете ръце към небесата и си кажете:

“Аз си избрах да бъда тук!

Аз имам собствена воля!

Аз изпитвам удоволствие да изпитам чувствеността на планетата Земя!

За това съм тук и ще бъда!

За това живея и ще го правя докато реша!”