„Единайсетгодишно момче е намерено убито на строеж в Шумен, съобщи областната дирекция на МВР. Присиян Иванов беше обявен за общонационално издирване след като не се прибрал в събота вечер от игра. Трупът на момчето е намерен около 18.30 часа вчера в недовършена сграда на магазин. По тялото на детето има прорезни и прободни рани.“

„6-годишно момченце от Варна, за което вчера полицията съобщи, че е обявено за издирване, бе открито мъртво. Трупът на малкия Стефан Стефанов е намерен в канала до пожарната в града.“

„11-годишният Станислав Мирчов от видинското село Лагошевци, който беше в неизвестност от 17 дни, е намерен мъртъв тази сутрин към 10:55 часа в гориста местност наблизо.“

„Тялото на 16-годишно момче беше открито тази сутрин в коритото на Боянската река в столичния квартал „Хиподрума“…“

Чета поредната новина за поредното убито дете и се чудя какво се случва в тази България? Дали винаги е било така, но просто не сме били достатъчно информирани за това, или случаите на изчезнали и след това намерени убити български дечица са зачестили? Накъде вървим? Няма ли кой да ни защити? Да ни предпази? Как мога да съм сигурна, че в утрешния ден няма да изляза от вкъщи и никога повече да не се върна? Как могат родителите ми да ме оставят да излизам свободно, без да се притесняват, без сърцата им да се свиват всеки път, когато прекрача прага? И - друг въпрос - що за изверги извършват тези деяния и що за държава е нашата, щом не умее да се справя с такива същества, а обикновено всичко се прикрива и потушава с някоя изкупителна жертва...

Не съм добре запозната с политическата ситуация в България и мнението ми може би е твърде наивно, но съдейки по това, което виждам, страната ни упада все повече и повече. Нито властващите, нито обикновените хора се интересуват за нещо повече от това, което ги засяга лично. Всеки гледа той да е добре и по време на криза това може би е правилно от материална гледна точка. Ами от морална?

Къде отиват съчувствието и състраданието, приписвани на всемогъщия човек? Къде отива загрижеността? И защо всяка трагедия, за която чуем по новините, остава нещо далечно, минава покрай нас просто ей-така, без за миг да докосне душите ни? Отговорът е простичък: българинът не умее да се замисля. Ще ви дам за пример нещо, случило се неотдавна, а именно изказването на премиера Бойко Борисов, в което призовава  вътрешния министър Цветан Цветанов да награди кучето, открило тялото на 17-годишната Мирослава, с „3-4 телешки пържолки“. Думите му отразяват точно мисленето на българина. Вместо да бъде шокиран, разгневен или поне мъничко съпричастен на злото, сполетяло нещастното семейство, България нехае. И докато продължава да  го прави, положението ще се влошава.

Докато всеки мисли само за себе си, невинни деца ще бъдат безмилостно убивани. Докато властта не спре да мисли само как да натрупа повече пари на банковите си сметки, да издава безсмислени закони и не започне да прави това, което трябва, а именно да се грижи за своите поданици, държавата ни няма да се оправи. Убийците ще се разхождат свободно по улиците с окървавени ръце, а някой невменяем, неспособен да се защити, ще гние вместо тях в затвора, потушавайки така страстите и спестявайки на правителството много средства за по-задълбочено разследване, които след това някой тихомълком ще прибере в джоба си.

Докога, питам аз, всичко ще бъде заради парите? Докога страната ни ще продава животите на собствените си деца за пари? Докога ще стоите безучастни, българи? Кога ще се замислите над нещастията, сполетели събратята ви? Докога те ще бъдат просто истории, написани във вестника? И докога ще четем за отвлечени хора и намерени трупове? Докога ще се страхувам за живота си, вече осъзнала, че няма кой да ме защити? А уж пазеше децата си, Българийо…

Илияна ДАДАРОВА, 10.^е клас