1.

   Преди да кажа, каквото имам да казвам, бих желал да заявя една моя скромна молба към уважаемия читател: посъветвай ме откъде да си хвана златна рибка?

Но не от тези, плацикащи се в аквариумите на зоомагазините. Става въпрос за онези, изпълняващи по три (а защо не и по повече) желания. И преди да сте си казали: ,,Що за тъпа молба?’’, ще ви отвърна: ,,А що за несправедлив живот?’’.

   Каква е разликата между софийската и варненската мутра? Отговор: единствено в диалекта. И понеже вече е късно да трия написаното, се радвам, че прочетохте до тук. Ще продължа с нещо по-съдържателно. Обещавам.

   Така де, защо златните рибки увисват на въдицата на едни, а други ги подминават с презрение? Вярвам, че разликата идва от стръвта. Добра стръв, следвователно –  добър улов. Но дали наистина е така? А може би всеки от нас в някакъв момент от краткото си пребиваване в житейския ,,аквариум’’ има пред себе си златна рибка, висяща на кукичката му. Предполагам, че просто сме твърде гладни – изкормяме улова, почистваме го и го мятаме в тигана. Цвърчащият звук при пърженето на златна рибка не се различава от звука при пърженето на останалите видове. Затова и е нормално в бързината да сме си сервирали ,,американска мечта пане’’. С лимон и босилек, разбира се.

   Кърт Кобейн беше казал в една своя песен: ,,Няма проблем да се ядат риби, защото те не изпитват никакви чувства.’’. Но как стои въпросът с хората тип ,,златна рибка’’? Всеки от нас ги е срещал на някакъв етап от своето ,,плуване’’ по или срещу течението – около тях винаги има аура от обещания, най-често празни, но бляскави, която ни действа като магнит – на нас, останалите мрени. Не казвам ,,шарани’’, за да няма обидени. Предполагам, че сте чели приказката за златната гъска, в която, заслепени от сребролюбството си, всички залепнали един за друг и се виели като, да я наречем, ,,върволица на срама’’ след момъка и гъската. Нека не се поставяме в незавидното положение на тези хора – вече двадесет години, че и повече, политическият елит ни разкарва насам-натам, без посока и цел, все едно сме на изложение на изродите. Само че нашата уродливост не е физическа, а духовна. А както се оказа след множеството ни погрешни избори – и интелектуална.

   Разбира се, лесно е да се пише и да се говори за синдрома на златната гъска. Отлепването е трудната част. Но нека се върнем към рибите. Те са мълчаливи, не крякат и не внасят смут в добре подреденото ни битие. Просто изчакват, за да видят кой ще ги измами по най-хитър начин. Иначе им е все тая на чия въдица ще увиснат.

2.

   Напоследък си мисля: ,,Кой оправомощава златните рибки да изпълняват желания?’’. Ще кажете, че сигурно имам много свободно време, щом като се замислям върху подобни щуротии. Не, не сте прави. Просто логично би било, ако не изпълнят някое желание и в резултат на това нанесат материални или морални щети на рибаря, да понесат отговорност пред някаква по-висша инстанция. За съжаление съм почти сигурен, че съдебната система в рибешкия свят е също толкова несправедлива, колкото е и българската. Големите риби винаги издяждат по-малките.

   Вторите пък, на свой ред, изяждат онези, които са на още по-ниско стъпало в  хранителната верига – основен икономически и житейски принцип. ,,Парица е царица’’, както казва сръбският кръчмар в ,,До Чикаго и назад’’. И още: ,,За кокошка няма прошка, за милион – без закон’’. Народната мъдрост като първичен извор на познание за психологията на българина рядко ме е подвеждала. И все пак – къде се е чуло и видяло да има риба, осъдена за пропуснати ползи?

   Но докато в рибешката съдебна система последна инстанция се явяват скарата или тиганът, то в нашата смъртното наказание е отменено отдавна. Но дори да не беше, щеше ли да се прилага ефективно? Разбира се, че да отнемеш живот, е далеч по-бързо и лесно, отколкото да го създадеш. Докато електрическият стол и смъртоносната инжекция си свършват работата за около 9 секунди, то обратният процес трае около 9 месеца, освен това коства повече нерви и пари. Затова – аборти до дупка, не си усложнявайте живота ненужно, и без това златната рибка отдавна ни е подминала и е емигрирала в Открито море. Не чакайте да се стигне до съд, защото там работата е мътна и кървава. Възползвайте се, докато още не са криминализирали убийството на зародиши. Всъщност, може и да не бързате. Това така или иначе никога няма да се случи...

   Трябва да ви кажа, че срещам все по-малко хора, които вярват в съществуването на златната рибка. Казват ми: ,,В България няма работа! L’’ или ,,Работя за жълти стотинки! L’’, ,,Шефът ми е задник!’’ и така нататък. Аз пък ще им отвърна: ,,Ами явно не търсите където трябва.’’. Както по-горе споменах, българската златна рибка с голяма доза вероятност се е преселила в Открито море, разбирай – на запад. Там тя естествено е позагубила от блясъка си, като се има предвид, че той е доловим единствено на едно източноевропейско, балканско ниво. Освен това често е принудена да си изкарва хляба с далеч по-неквалифицирана, за смека на това обаче добре платена работа, която би била сериозен удар по егото на много от мрените в нашия край. Защото и златните рибки трябва да се препитават, и те са твари, и те душа носят. А освен душа, пренасят и паразити като мързела и гуляйджийството, затова и западните високомерни и шовинистично настроени рибки ги изолират и им лепват етикет ,,втора ръка’’. Ходи сега обяснявай, че си с немско качество!

   И не стига, че така безсрамно и родоотстъпнически е емигрирала, но българската златна рибка подкокоросва и много от нас, мрените, да я последваме. Казва ни: ,,Там живея като планинска пъстърва (разбирай – като бял човек)’’. Това дава резултат – все повече мрени преплуват отвъд Белград, една се озовава в Австрия, друга в Германия, трета във Франция. Само ние, неосъзнатите и забележи – патриотично настроени мрени, страдащи от късогледство по отношение на политическата, икономическата и всякакъв друг вид реалност у нас, все още упорито отказваме да преджапаме Дунава. Едни казват, че водата е много мокра, други – че е много студена...

   Като обобщение може да се каже, че златните рибки са рядкост, което ги прави високо ценени. Но по-важният въпрос в случая е как, аджеба, се става златна рибка?

3.

   Срещат се два вида златни рибки – едните са такива заради своите вътрешни, а другите заради своите външни отличителни белези. В български води вторият вид е далеч по-разпространен, освен това е по-лесно забележим, лъскав и привлекателен. Рус и силиконов, с цветни лещи и екстеншъни, той не може да бъде сбъркан с някоя от обикновените мрени. Придвижва се на пасажи, най-често в компанията на едри, добре облечени баракуди, управляващи луксозни джипове или лимузини.

   За разлика от силиконовата златна рибка, първият вид е далеч по-рядко срещан, тъй като социалната среда често го превръща в златна рибка от втори вид или в най-добрия случай – в мряна. Тя го потиска и противно на законите на химията, златната му същност започва да корозира. А ръждата може и да наподобява на цвят златото, но един поглед е достатъчен, за да се открие съществената разлика между двете. Достойнствата на този вид, макар и по-трудно забележими, са далеч по дълготрайни и облагородяващи характера на останалите. Тази златна рибка е задълбочена и гледа на живота в перспектива, тя е гъвкава и лесно приспособима към екстремните условия, в които и се налага да оцелява. Също така има добре развита творческа същност и усет за стойностните неща около себе си. Рядко ще я засечете по шаран-фолк партитата, разсъблякла златистата си мантия и разкриваща безплатно и без задръжки онова, което е под нея. Това е типично за златните рибки от втори порядък. Всеки обаче е свободен да избира своята собствена маркетинг-стратегия и да се стеми да завладее пазара – дали ще е този на жива плът или на изкуство, значение няма. It’s just (show)business!

*                              *                            *

   За разлика от повечето златни рибки, ние, мрените, се придвижваме на пасажи. И докато повечето златни водни обитатели се отглеждат изкуствено, в развъдници, то ние сме съвсем естествени, често спускащи се до социалното дъно само за да изплуваме впоследствие още някой и друг сантиметър над повърхността. Трудно е да си мряна в днешно време. Особено ако си от честните и некорумпирани представители на вида.

   Друга отлика между нас и златноперките е псуването – но не като белег на ниска култура и безсилие, каквото без съмнение е, а като средство за освобождаване на натрупания възторг, който изпитваме към определени социални компоненти у нас – стандарта на живот, нивото на образованост и културно развитие на населението, добрите политико-икономически перспективи пред страната ни и т.н.

,,Прекрасна държава, да му е*а майката...’’

4.

   Животът е това, което ти се случва, докато си правиш планове за бъдещето – добре де, питам аз, а ако нямаш нито планове, нито бъдеще? Тогава вероятно нищо не ти се случва, което означава, че не би следвало да си жив – което, разбира се, е невярно. Мрените са живи (да ги оплачеш), но по един по-особен начин:

то всъщност не е точно живот, ами някаква специфична форма на съществуване, в която хем дишаш, хем имаш чувството, че всичко се случва със скорост 24 кадъра в секунда.

П.С.: Само Чък Норис и Б.Б. виждат 25-ия кадър, като последният път Б.Б. дал на ,,Fast Forward’’, понеже му било твърде бавно... Между другото в него се съдържа секретна информация, свързана с разработката на оръжия за масово поразяване плюс кодирано послание от извънземна цивилизация – затова и не ни го показват.

   След това кратко хм... лирично отклонение предлагам отново да се върнем към процентното съдържание на злато в рибите – преди вярвах, че благородният им цвят се дължи на количеството претопени цветни метали, което се излива от големите металопреработвателни предприятия под формата на отпадъчни води. Може и да има нещо вярно в това, вие как мислите?

(Няма нужда да мислите, въпросът е риторичен.)

   Наближават избори – това означава: повече медийни диспути, повече скандали, интригуваща битка за тлъстите общински бюджети, абе с една дума – шоу. Освен това изборите са 2 в 1 – за кметове и за президент. Следователно – Шоу х 2. За момента математиката изглежда елементарна, но социолозите пак ще объркат сметките. Ще видите!

   Освен мрени и златни рибки, в менюто на нашия уютен семеен ресторант се среща и един трети вид риба – така наречената мангуста. Мангустите са войнствен, необразован и многолюден пасаж в тъмна разцветка, който паразитира върху мрените, като оставя издръжката на потомството си на техните грижи и данъци. В същото време е особено предпочитан от златните рибки, като именно във време на избори започва ожесточена надпревара за гласовете на мангустите. Те, както и някои от мрените, които са отдалечени от столицата, имат свои местни феодали. Най-известният сред тях е т.нар. цар Мангу. Цар Мангу е особено ценна фигура за златните рибки, които в замяна на подкрепата, която той осигурява от подвластните нему мангусти, го даряват с купища перлени миди и власт на местно/селско равнище. Мангустите обаче не харесват мрените – обратното също е вярно. Тази закономерност винаги е помагала на златните рибки да извличат дивиденти от съдалите се кризисни ситуации между двата вида, независимо от причините и поводите, поради които са възниквали. Подлостта нямаше да остане ненаказана, ако не бяха Щуките.

   Щуките имат синя окраска, въоръжени са с остри зъби, а освен това са подпомагани и от специални СКАТ- екипи, разполагащи с електрошокови шипове върху опашките им, както и със здрав костен щит. Мрените нямат шанс срещу толкова добре екипиран противник – силният им коз е това, че са многобройни. За съжаление обаче българските мрени са зле организирани и разединени – толкова по-добре за златните рибки...

5.

   Steve Jobs[1] is no more. Колко ли работни места е предоставил човекът, в чиято ,,гаражна’’ компания е създадена първата операционна система, която впоследствие бива изкопирана от другия софтуерен гигант – Майкрософт? Вероятно хиляди. Единствената по рода си I-златна рибка, която съумя да създаде от ябълката мултимилионен символ; естествено, началото се свързва с името на една друга златна рибка, но не от сирийски, а от еврейски произход – сър Исаак Нютон  

   Мрените рядко са способни да проявят подобна находчивост. Вроденият им манталитет, че не са нищо повече от продукт за консумация, им пречи. Повечето така и не се научиха да плуват, а тези, които успяха, бързат да напуснат териториалните води на страната, в която минималната работна заплата е 270 лв. след увеличение от 30 лв. през 2011 година. Разбира се, предизборно.

Извод: така се прави по европейски, в 21-ви век. Така се тръгва по пътя на златната рибка и се изоставя вехтата, бродирана с житейски истини и закономерности, твърдолюспеста кожа на обикновена блатна мряна, която е без международен паспорт и изгледи за по-добро бъдеще.

ТО

         БЕ

                                        КОНТИНУЕД

[1]  Job – работа (англ.)