notichka (Ели)
36 39
9.12.2012 г., 16:30 ч.

Ангел 

Картини
870 0 3

© Ели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми и като идея, и като изпълнение. Поздравления.
  • ИСКАХ НЕЩО НЕВЪЗМОЖНО
    =====================================
    Отворих вратата на ателието.Беше малко помещение и камбанките на вратата известиха появяването ми, което бе посрещнато от усмивката на собственика.Никога не криех усещанията си
    влизайки там, не защото не можех , а защото не исках.Там си бях вкъщи.Посрещаха ме аромати на всякакви бои, които те грабват и те отнасят в друго измерение, а такива места не бяха много.По стените висяха прилежно подредени ъглите на безброй рамки, онези великолепни дрехи за картините които ги обгръщаха с любов и топлина за да предпазят вълшебството от опасностите на реалния свят.
    Мъжа изглеждаше като точната частица от пъзел за ателието си.Среден на ръст с прошарена коса и брада.Усмихнах се със сърцето си и срещнах усмихнати очи, едни такива топли и весели които наистина се радваха да ме видят.Така де , удивително е когато усещаш усмивката без да я търсиш върху устните или пък чуваш думите без да са изречени. Магийка си беше, невероятна , магнетична....абе просто вълшебство.Мъжа се усмихваше , а безгласните думи звучаха така: Добре дошла , ще обличаме някой миг ли!?
    Припряна съм , когато съм щастлива си личи за щастие на околните , е и когато съм нещастна също за съжаление.
    Но днес , днес имахме задача с него. Трябваше да облечем една картина, един визуализиран миг от съзнанието, да я приведем в материализиран, достъпен и възприемчив човешки вид.
    Картината бе по- различна.Имаше пет части и изобразяваше ангел.Беше си експеримент , нещо което не бях правила никога до тогава. Собственика на ателието усещаше какво всъщност бе притеснението ми.Исках рамката да не заключва картината, да остави безкрайността на свобода.Разполагах в съзнанието си и с други способи, като допълнителна светлина и т.н. но облеклото на картината беше важно.
    Разглеждах безбройните ъгли от мостри по стените, а моя приятел бе вперил поглед в разперения ангел и поглаждаше брадата си,чудеше се как да ми угоди, че това нарисувано пространство да няма край...Не беше притеснен, най- вероятно бе свикнал със странностите на клиентите си, ако им липсваше това и самият той не се чувстваше добре...но аз ...аз исках невъзможното.

    В края на нещата единодушно се съгласихме че това са правилата на този триизмерен свят и облякохме картината с подходяща рамка.На излизане от ателието ме изпратиха същите усмихнати очи, а звънчето на вратата прошепна....Да искаш невъзможното означава...че вече го имаш.
  • Много добра идея и изпълнение!
Предложения
: ??:??