25.12.2013 г., 0:41 ч.

Дамата от езерото 

Картини » Живопис, Маслени бои
1160 0 7

© Христо Ангелов Всички права запазени

В тази реших да се заиграя с легендата за крал Артур. Харесва ми това мъгливо усещане, което струи от цялата картина. И самите леко нереални отражения във водата засилват усещането за загадъчност и магичност на езерото(хайде, хайде, оправдания - домързя ме да си поиграя по-вече и да ги направя по- реалистични, ха-ха) Реших и да проявя странното си чувство за хумор, рисувайки традиционния за този тип легенди еднорог като охлюв с един рог. По принцип трудно измислям заглавия на картините си, но тази си дойде със заглавието. Даже и когато се регистрирах в сайта чак след няколкочасово мислене се сетих за заглавието на любимия ми албум на Джетро Тъл - "Stormwatch"( "Наблюдаващият бурите" или нещо подобно се превежда) Всъщност любимият ми албум на същата група е "Thick as a Brick", ("Тъп като тухла"), но едва ли е много подходящо да се кръстя така, ха-ха.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересното е, че аз преди Ван Гог много- много не го харесвах. После обаче постепенно го преоткрих и сега последните години и на мен ми стана един от любимите художници (даже съм решил при първа възможност да отида да видя картините му на живо). О, да, около личността и творчеството на Леонардо наистина витае тази средновековна мистика, която толкова много обичам... Да, реалността определено е мрачна и само в далечината се вижда съвсем слабата светлинка на Надеждата(въпреки, че според онази известна шега, това може и да е светлинката на приближаващия с бясна скорост влак, ха-ха)
  • О, мерси, мерси Аз също споделям възгледа, че в една картина не трябва да има излишни неща и всяко допълнение в повечето случаи само пречи. Така, че рисувай нещата както ги усещаш... А колкото до мрака, на мен един от любимите ми художници е Рембранд (в картините му има доста мрачни нюанси и само някаква тайнствена светлина подсилва драматизма). Така, че "Нека бъде мрак..."
  • Да, и другата символика на охлюва е именно свързана с това зацикляне за което говориш. Именно затова ми се стори толкова забавно да го асоциирам с еднорога (който всъщност си е кон с рог на челото, едно от най- бързите животни)и охлюва като негова пълна противоположност (едно от най- бавните, мудни създания, сякаш наистина е зациклило на едно място)... Освен черупката на охлюва и всякакъв друг вид раковини, миди, рапани са свързани с женското начало, символи са на утробата и раждането. Затова много племена и древни общества са ги използвали в своите ритуали за плодовитост. Тази педантичност и аз преди я притежавах (но после за съжаление с течение на времето я загубих). Стилът ми на рисуване постепенно стана някак по- разхвърлян, нервен, опитвам се понякога да се върна към предишния си начин на рисуване, но нещо не ми се получава. А въображението си е част от целия творчески процес. Колкото повече рисуваш, толкова повече неща ти хрумват, идват ти всякакви идеи, асоциации...
  • Благодаря! Наистина, и на мен повече ми харесва, че отраженията не отговарят на действителността (в началото подходих малко небрежно като ги рисувах, но после успях да превърна "дефекта" в ефект). Супер, давай, опитай (радвам се ако съм успял да те вдъхновя. Да, аз почти винаги женските фигури ги рисувам така, с издължени пропорции, като пламък. Избрах точно охлюва, а не някое друго животно, защото черупката му е символ на женската утроба и така сполучливо успях да го впиша в картината и да го свържа с женската фигура. По принцип обичам нещата в картините ми да си взаимодействат, да са свързани чрез подобни асоциации...
  • Благодаря! Честито Рождество и на теб!
  • Ефектно изпълнение! И честито Рождество!
Предложения
: ??:??