Голата Истина
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Маринчева Всички права запазени
17.09.2005 г., 13:52
Коментари
Коментари
-
-
Ето и стихотворението към тази картина:
Голата истина
Истината....
Само и единствено истината
нищо друго
освен
Истината...
да разбера
да докосна
да дам.
Останах гола,
осиротяла безцветна душа,
без ръце и крака,
без дългата си магична коса,
която ти галеше
в теменужено-сините нощи.
Останах без очи,
сълзите ми, пепелно-розови,
се отрониха
към реките,
край които
се събуждахме отнесени,
посрещайки изгрева веронезен.
Безлично сива,
голотее душата ми - истина...
Но над нея изгрява
светилото жълто,
носещо
нови пурпурни страсти,
нови карминени шепоти,
нова светло-синя вяра
и нови люлякови надежди.
септември, 2003 г. -
-
-
)) Много благодаря! Имам и стих към тази картина, ще го пусна скоро!