"И обич цъфти...",50/50 см,масло върху платно

Сезон след сезон безпощадно отронва
от нашето утре животът суров.
Мечти уморени без дъх го догонват,
едва съхранили по глътка любов.
А там,във сърцето,часовник замрял е,
не знае сезони...и дни не брои.
В душата ми пролет тъй нежно ухае,
рисува Вселени и ражда мечти.
Да,някак нелепо е,знам...,но пристъпвам
по цветни пътеки сред светли мъгли
и пролет попивам...и пролет разпръсквам
...и пролетно някак светът се върти.
И обич цъфти...и усмивки...надежди...
И някъде там,в безметежния зов,
житейският пъзел накрая се свежда
до стръкче душа, и сърце, и любов.

Rozalia L