Копривщица - град, запазил възрожденската епоха с големи и хубави къщи, високи зидове, широки стрехи и порти...

Копривщенските къщи се отличават със своята просторност и богата вътрешна декоративна украса, приближаваща се до стила на Пловдивската къща.

Първите къщи, от които са оцелели само няколко постройки, са ниски, изцяло дървени, с примитивни устройства - тъй наречените "талпени къщи".

През първата половина на 19-ти век се появяват новите двуетажни дървени къщи с открити чардаци и кьошкове, здрави порти и високи каменни зидове. В приземието често имат хамбари или обори. 

Познати са и така наречените еснафски къщи - строени от древни занаятчии, като къщата на дядо Либен, Бенковската и Душковата къща.

След кримската война до освобождението забогателите джелепи, бегликчии и търговци, които пътували на юг по Беломорието, Мала Азия и Египет, са строяли по -просторни къщи. Те били с многобройни светли прозорци, джамлии, кьошкове и богата вътрешна украса от стенописи, алафранги и дърворезба. От този тип са Ослековата, Лютовата, Млъчковата, Старирадевата и други.

Най - характерно за старото жилищно строителство в Копривщица е умението да изграждат майсторски постройката в нагънатия планински терен, който се свързва с околната среда.

Дървото, камъкът и глината, чрез сръчността на майсторите са се претворили в чудно хубави конструктивни строителни детайли, често с голямо художествено въздействие.

Ползвана литература: Пътеводител - Копривщица от Петко Теофилов