Казаха ми, че Лудостта

водела Любовта за ръката.

Сляпа била Любовта,

затова не могла през реката

от премеждия и забрани

да достигне до идния бряг

където почиват желанията

и страстта в нега се изтяга...

Лудостта я води напред,

през вълните от хорска омраза

и от непроходимия лед

на зло и завист - я пази...

Лудостта, лудостта е потребна

за Любовта,  а тя е тъй слаба...

че в житейските грижи дребни

лесно може да се удави

Но един ден, макар и сляпа,

хуква Любовта - сам-самичка

А Лудостта ,онемяла, зяпа

после си търка очите.

Сляпа, а пък виждаща всичко

тя - Любовта си намира

онова изворче самичко

където страстта бурно извира.

И тогаз Любовта просто взема

за ръка Лудостта – да й разкрие:

- Не е ли лудост да се превземаш,

щом знаеш извор

                               от който се пие...  

----------------------------------------------------------------------