stormwatch (Христо Ангелов)
44 1039
20.06.2014 г., 18:35 ч.

"Най - добрият приятел на човека" 

Картини
1981 2 14

© Христо Ангелов Всички права запазени

   Тази е от 1999- та, смесена техника е( има туш, акварел) и е един от първите ми опити да нарисувам нещо философско и с по- дълбок смисъл. И противно на всеобщото мнение не е опит за автопортрет или автошарж (брей, то вярно че не съм кой знае какъв красавец, ама и чак пък толкова ли да съм грозен, ха-ха) Заглавието е игра на думи. В моя вариант Дявола е "най- добрият" приятел на човека, защото на пръв поглед ни "дарява" и изкушава с всичко най- хубаво на този свят( и разбира се рано или късно си плащаме за тази негова "доброжелателност") Точно тази двуличност и преходност символизира нагнилата, разкашкана ябълка (библейският символ на греха) в ръката му.

   Вместо да го рисувам страшен и зловещ (както в повечето картини на тази тематика) избрах традиционния за мен леко карикатурен подход в изобразяването му. Най- много ми харесва как се получи лицето. Чрез този безразборен (на пръв поглед), "търсещ" щрих успях да му придам отегчено, студено и пренебрежително изражение...

 

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Силвия !
  • Хареса ми и на мен.
  • Ха-ха, да, Пепи, извинена си ! Пък и щом е само една буква- ся, няма да я правим на проблем (ако знаеш при мен пък като типичен представител на зодия Телец за к’во чревоугодничество и лакомия става въпрос- направо не е истина )… Благодаря и на теб, Блу ! Да, определено „дебне” във всеки от нас и късметлии са тези, които поне малко успяват да го натикат и „заключат” в най- дълбокото кътче на душата си.
  • Силно въздействащо. Мисля си, че това не е "най- добрият приятел", а част от човека. За всеки отделен човек, в различни моменти с различна величина.
  • да се чете "човекА в себе си руши!"

    изяла съм една буква, изв!

    ти си виновен!
  • Благодаря ти, Метеор ! Благодаря и на теб, Пепи, за страхотния коментар (никой никога досега не ми е писал коментар в стихотворна форма )!
  • Борбата с дявола човека в нас създава
    и прави ни по-мъдри и добри,
    а който прелъстен му се отдава,
    човек в себе си руши!

    Чудесно пресъздадена идея! Браво!
  • Между другото, съгласен съм с теб за Гьоте, затова се опитах да извлека най- "интересното" от цялата легенда. Това са въпроси, чиито отговори винаги ще търсим (и едва ли някога ще научим). Единственото, в което съм сигурен е, че колкото и банално да звучи, светлината и мрака са двете страни на една и съща монета...
  • Благодаря ти! Коментарът ти ме подсети да спомена, че подсъзнателно (и не чак толкова) вдъхновение за тази картина ми е легендата за Фауст и това как той продава душата си на Мефистофел (пречупена през моята призма)...
  • Даааа, стига обаче да имаме души...
  • Благодаря ти!
  • Ти си знаеш как си го постигнал, но ефектът и внушението са налице!
    Поздравявам те!
  • Благодаря ви за коментарите! Това е една от най-отвратителните снимки, които съм правил( не че другите са с кой- знае какво качество, де,ха-ха) Това в центъра наистина е моето отражение(плюс съвсем слабото отражение и на стаята около мен)Навремето, когато я рамкирах, анти- рефлексното стъкло не беше така масово навлязло и затова сложих от това, обикновеното. А сега, когато реших да я снимам и да я кача в сайта, просто ме домързя да я изкарам от рамката и затова действах по "бързата" процедура...
    Това с подмамващата доброта не го бях забелязал(супер, допълнителен бонус към "букета" от настроения, които съм събрал в лицето на Рогатия)А приканващия жест наистина се получи доста сполучлив (може би за това спомагат четирите, вместо пет, пръста, които му нарисувах...)
  • Дори когато се явява на хората той би могъл да става и красив и с перфектен вид .. Особено интересен е и приканващият жест, с който си го изобразил. Една незначителна забележка - на фона (който също е впечатляващ със своята неустановеност, сякаш е мъгла) е останало и твоето отражение, когато си снимал картината.
Предложения
: ??:??