anyla (Спиро Киров)
24 274
6.01.2019 г., 14:13 ч.

Опустели надежди 

Картини » Маслени бои
2206 6 9

© Спиро Киров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пусти опустели!
  • Там съм, в гората, в къщата, тихо и спокойно е, този пес разора тишината, лае... продра се... Довел си ме тук, романтика, каква ти романтика, пустош и студ, студено е, само вечер в леглото е топло, даже горещо искам да не съмва.
    Много ми харесва усещането за вечност и безвремие в картината, а асоциации всякакви, кой каквито си ги мисли
  • Толкова красива самота! Самотата е състояние. Поздрави от мен!
  • Хубаво е!
  • Хубаво,бих казал покъртително написано!
    Една скръбна импресия!
  • Преди година беше. Тръгна си тогава бабичката, 90 години шетане из дворчето ѝ стигаха.Отиде горе, по – високо от баирите, където стареца я чакаше отдавна. Роднините пометоха, оправиха след нея. Утихна двора, спря чешмичката, замръкнаха прозорците.Като обесници останаха да се поклащат щипките, след последното пране. Деца и внуци спряха да се мяркат след 40. То..планината е далече, а и вече няма при кого да идват.
    И след година тишина из дворчето, снегът издаде на случайните туристи..Посетителя.
    Един единствен той, редовен гост на миналото.
    Наивник, за когото времето е относително, а смъртта е просто другото присъствие. И тихичко, по изгрев всяка сутрин, той иде у дома да търси баба си...
    Един единствен посетител, старателно изровил дупчица под портата, за да се промъкне в миналото....
    Един единствен той.На спомена за бабата пазачът.
    Кучето.
    Anita Ge
  • И никаква следа от стъпки човешки!
    Снежна надежда, това все пак е някакво очакване...
    Пейзаж красив,идилия!
    Харесва ми!
  • Искам да съм там. Да не боли -
    в тишината и уюта да намина.
    Но доколко ще живея и дали?!
    Ако съм пречистена снежинка,
    в топлия ти дом ще завали
    с огъня на зимната камина.
  • Тъжно красиво!
Предложения
: ??:??