https://soundcloud.com/23lows/insecure
Когато прогресът действа,
успешен ли е - на другите въздейства.
Свойства мистични има, погълне ли мисълта - започва да взима,
взима инструментите и нови врати да отвори опитва, и понякога изпитва..
.. нужда направо с крак да връхлита, мисълта не иска да пита,
само ако имаше как всички врати да отвори без да пита. Но стига, стига..
Нужните врати отворени пристигат, уви Съзнанието неспособно е с Мисъл да се допита,
Нужно е първо стаята да опита, след което в унисон Съзнание и Мисъл се вплитат.
Заплетена ситуация, разрешавайки я без да иска се подритват.
Почиват си, продължават да разплитат 'защо' и 'как' на повторение се питат.
Забързани, въодушевени да открият какво още подсъзнанието скрива,
и така все забравят - именно действието противоположно е което успехът ще положи.
Но какво да се прави - действие, вдъхновено от мисъл + емоция е винаги първо равно на комоцио.
Като по време на фелацио да мислиш за популацията на раците,
или да разбереш защо на бутилките събират само капаците.
Мацайте, мацайте, Съзнанието обратно вкарайте - Мисли веднага кацайте!
Сега, осъзнати Съзнание утихва, оставя на Мисъл да проникне
Сливат се и процесът продължава докато,
вече бъдейки едно цяло - застават в мир пред едно платно бяло,
Съзнанието чисто - фокус върху Мисъл неясна на път е Истина да блясне.
Най-често наместо това остава половин платно с боя прясна,
защото Истината обича да става ясна - проявлението й е, когато нещо внезапно те плясне.
Наистина е бляскава!
Все пак, какво прекрасно мазало, и веднага Съзнание изчезва.
Мисъл, сама си, но все пак опасна!
Поддържайки пламъка на новата Истина,
започвайки първо с анализ дали е искрена.
Анализира, както красотата на изгрева - веднъж на ден или по-често присъства като припева.
Прилепа е по-сложно изпитание, защото случва се докато просто мислиш си,
не очакваш ти Мислите ти ще бъдат притиснати в момент пореден,
дали и тази Истина е склонна да спи, когато прилепа на емоцията връхлети.
Прототипът е сложно нещо, изисква напомняне ако целта му е в основна структура а да се сложи,
Винаги започва с Истина, която често Мислите рита,
Общи линии (в), прототип е Истина устояла дълго -
вик, миг, състояние, отражение, положение, отношение, приложение.
Истина, пашкул, лук в кашпа, брашно в яйца
Еволюция последва, по следа следата и към небето погледа.
Принципът към нас погледна, присъедини се той към манифестацията ни поредна.
Едно дете на улицата лошо ме погледна,
Една бомба и на седалката се облегна.
Подминах, обърна се то и ме погледна.
С очи ми каза "Не позволявай на душата ти ценна, да победнява от ситуация поредна".
Позволи си да извлича ситуация победна,
сега съм виновен, Съдбата има поглед и ако позволиш може да те следва.
Синхрон, вихър и микрон, някой извика "Обърни се"
"Пази се" чувам и мудно като слон, крак един-по-един отмествам
Момент! Погледа Съзнанието намества, *Пари!*
Ех, бе, д... Победата не е ли лесна! Прибирам 5 секунди в джоба.
Чувството е чудесно, и все нещо се намира Мисълта да блъсне.
Шок и ужас, всичко живо в мозъка се покрива,
оставя цялото място за Мисълта по-бързо да изстива.
Нйет, След, мед, пет е супер, хората обичат носят неразтопим лед.
Обръщам се, и виждам този предмет, за щастие не бе от мойта тежест поет.
Пот-лед, далеч от поет, шотландски боец с ирански трапец.
Старото дърво, било огледано от спец, явно по професия отец,
размина ме Съдбата от дървен животокрадец.
Другия вариант бе да направи фотобомба,
като "Обърни се" предстоеше да бъде кадъра катакомба.
Бом-шак, шах пат, тъп мат, вери rad.
Сигурно щях да заживея в снимката,
прегърнат последно от дърво фотобомбер
Съдба отказа двама да бъдем в каминката,
Дървото изгоря, самотно в кабинката
Ървин, често изпаднал под Мисъл
по пътя на слисам.
Сладолед отхапвам - не облизвам.
Ървин, често не чува първи път
викат го, може пак да се прави на тъп.
Тъп, но наобратно, често се хващам за яд,
псувам, когато осъзнавам колко Вселената е необятна.
Непонятно е за Съзнанието да проникне отвъд.
От търпение страдат другите, когато имат път.
По-добре тъп, но пътя да обичам,
търпението срича - здравей аз съм Мичъм, не обичам разделението!
Мисълта понякога подвежда, целта е да те отрича.
Когато отрича, погледът по заповед на мозъка навън наднича.
Справя се по-лесно, все пак не чудесно - поведението пада лесно,
С неведението тръгват отвесно - време е за нещо за окото лесно.
Картоф с изненада - цяло меню искам с малка фалшива изненада!
Плюшен микроб и кораб без капитан бонус награда
перфектно за полет отвъд жилищната фасада - стискаме палци да избегнем серенада.
Мислим си за раци, когато капачки с късметче раздават.
Раз дават, два слагат, на три предлагат, ако стигнем 4 просто ти го слагат.
На ума и малко на сърцето, възрастният все пак по-малко вълнува се от детето.
Емоцията бързо потушава, сърцето е край - предава на нослето..
Няма как, да. Връща сигнала обратно към мозъка,
и сега пак мислим дали това за нас е точно блузката.
Коктейлчето е хубаво? Може би в предишния чифт по-добре седеше.
С борови иглички по-добре се крадеше, ефикасно средство за търговия с ментета.
Лентата просто чуваш кога се превърта - кой си ти ме питаш! Мичъм, казвам,
а ти не разбираш как моментът е един,
и когато доставката на допамин спре,
веднага разбираш нещата не са на добре
прелиташ над моменти, когато искаш -
утешава те мисълта че са просто моментни,
и така въпреки опита, забравяш основното
- Въздействието на всеки момент варира безкрайно,
като изпъленението е неминуемо - винаги,
затова ние никога - не пренебрегвамев
Ървин, честото под засада, трябва да Лети
да мисли не може то да престава.
И остава с две крачки винаги назад, но след три..
.. не ги брои, върви ти напред, ей сега идвам.
С Летървин трябва да замина, експресно до мястото където мисълта ми в идея откривам.
Често, разбирам. Идея не, а захлас откривам - вид плясък, явно обичам халва с пясък.
Също като сласт - захлясък също бързо минава.
Съществува ли обаче в теб - не отминава, а само Летървин временно те задминава.
Добре бъбрим, върне ли се веднъж, все пак - Съзнание, на ниво моля те се дръж!
Удръж мисълта, отлети ли тя. И да не можеш пак ще ти простя,
но вярвам в общият баланс на СМИСЪЛ - ще ми помогне себе си да подредя.
Стига си писал - подпитва Мисъл, Съзнанието отдавна спи
Съдбата с Летървин небето кръжи. МССЛ
Ървин сам пред монитора ръмжи,
ръжен хляб. ял сап, подправки за осанка
Подготовка за излизане от Голямата Сянка.
Голата полянка, местност без сянка.
Вярата е рядка - по-бърза от светлина,
Връзка няма тя със СМИСЪЛ
Интуицията е пътя който я описва.
Орисваш, описвайки околността.
Отиваш, оста обтяга областта.
Отриваш, освободен очите обръщаш
Ola Oda!
Cola в компота, животът тайно докато спиш препуска
пуска пътници във влака, и няма плака, с която да подмиеш.
-
Вкусът му,
веднъж мине ли, (животът)
не можеш
чувството да отмиеш.
--
Започваш да криеш
Недей да риеш
Дупка за емоциите.
Влага с времето прониква,
Обхванати в плесен
Ще ги намериш след време в капан нелесен.
Плесник не, а тогава един десен ще бъде най от полза.
Позата да пречупи, СМИСЪЛ обратно да те откупи.
