Вирго99 (Ася Толедо)
247 2036
21.11.2008 г., 13:23 ч.

Ще се върне ли? 

Картини » Живопис, Маслени бои
2507 0 23

© Ася Толедо Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • СПОМЕН И ТЪГА

    Бледолика е луната от въздишки.

    Стаила в ореола си мечти.

    Като сълза отронена отдавна,

    блести със някога обичани черти.



    Загледана във звездното сияние.

    Завръщат се на пръсти влюбени слова.

    Ръце,които ме прегръщаха със обич,

    а днес са само спомен и тъга.



    Не се научих да не те обичам.

    На чуждо рамо не склоних глава.

    Все тебе търсех,но не намирах,

    любов с която да те заменя.



    Не се научих и да те забравя.

    Простила всичко,но душата ми кърви.

    Изтръгнат стон е болката с която,

    живея в унес с мойта самота.



    Таня Кирилова април 2009 г.
  • Има и тъга, има и надежда...Бива си те!
  • Прегръдка силна!!!!!!!
  • Мисля, че няма да се върне... И птичето не вярва като мен. Затова е отпуснало крилца, а погледът е отправен настрани. В тази импресия дори светлината е тъжна!
  • Тъжна , но красива 1
  • Най-светлото от тази картина е около опашката на птичето, а тя не е на врабче! Тя е лястовича опашка! Бялата ли Ася-ще се върне! Зем.
  • Страхотан картина, Ася, невероятно въздействаща, напомни ми за един мой стих. Ще ти го копирам и те поздравявам с него за картината.

    Врабчетата замръзнаха от чакане
    някой тихичко да надроби коричка.
    Тишината сърчицата им оплаква.
    Съвсем сама. Прилича на трохичка.

    След малко знаят, пак ще мръкне.
    Бездомни ще висят отново жиците.
    Бледа и нащърбена луна ще щръкне,
    а те насляпо ще броят звездиците.

    Сивото в настръхналата перушина
    ще напомня, че денят остана гладен.
    Не почака малко. Просто си замина,
    извалял се като облак мрачно хладен.

    Нощта пак ги изпраща до комините,
    където издимява топлината на дома,
    надбягвайки се тъжно със годините,
    повлякла в себе си частици от сърца.

    Врабчетата се радват на трохичка,
    дори да е опарила за мъничко крилото.
    Във друг живот не сме ли били птичка?
    Гладно ми пресяда думата – защото...

  • Поклон! Останах без думи!
  • Картината ти навява асоциации за тъга и надежда!
    СВЕТЛИНАТА ИЗЛЪЧВА И ТОПЛОТА!
    ПОЗДРАВ, АСИ!
  • Говориш чрез картините си!Те са толкова образни,искрени и чувствени!Нямам думи!Обичам ги!
  • Благодаря Ви,приятели!
  • Тъга и болка струят от тази картина. Навежда ме асоциативно на приказката "Майчина сълза" от Ангел Каралийчев. Нарисувала си очакването. А може би и пътя към "спасението"-в студа и самотата винаги има и една светла пътека- нагоре.
    Използвам случая да изкажа възхищението си от таланта ти.Рисуваш невероятно красиво! Поздрав!
  • Много е готино това мъниче
  • стопляш ме, мила Ася...докато дойде...
    прегръщам те, с много обич...
  • Страхотно е.. !
  • Много красива картина!
  • Много е красиво
  • Ще се върне! Вярвай! Красива картина!
  • Много идейна картина и фино нарисувана. Поздрави!
  • Ще се върне!
  • Толкова ми е хубаво с твоите картини, Ася!
  • Запази го,Боже,до пролетта...като гама -красиво,като тема- тъжно...
    Знаеш, че те обичам,нали?
  • Винаги се връща!

    п.п. напомни ми за http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=132908
Предложения
: ??:??