21.11.2008 г., 13:23

Коментари

Коментари

  • СПОМЕН И ТЪГА

    Бледолика е луната от въздишки.

    Стаила в ореола си мечти.

    Като сълза отронена отдавна,

    блести със някога обичани черти.



    Загледана във звездното сияние.

    Завръщат се на пръсти влюбени слова.

    Ръце,които ме прегръщаха със обич,

    а днес са само спомен и тъга.



    Не се научих да не те обичам.

    На чуждо рамо не склоних глава.

    Все тебе търсех,но не намирах,

    любов с която да те заменя.



    Не се научих и да те забравя.

    Простила всичко,но душата ми кърви.

    Изтръгнат стон е болката с която,

    живея в унес с мойта самота.



    Таня Кирилова април 2009 г.
  • Има и тъга, има и надежда...Бива си те!
  • Прегръдка силна!!!!!!!
  • Мисля, че няма да се върне... И птичето не вярва като мен. Затова е отпуснало крилца, а погледът е отправен настрани. В тази импресия дори светлината е тъжна!
  • Тъжна , но красива 1

Избор на редактора

Лазарка

М-М

"Лазарка" - рисунка. По вдъхновение от древните - мистични български обичаи!