...И ако не подозирах колко сила има в мен...

Как щях да стигна до отсреща, до брега,

в парещия, никога несвършващ дълъг ден.

Достатъчна е тя - една от всички, единствена сълза.

От теб отронена, но искрено поне веднъж,

да знам, че смисълът все още съществува.

Тогава всичко мое безрезервно го задръж,

стига ми, че е за тебе и си струва...