Лунно коте
© Георги Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения:
Коментари:
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна) И на мен ми хареса!
-
yotovava (Валентина Йотова) много ми харесва
-
Сенд (Георги Стоянов) Интересно ми е, как се възприемат колажите и какъв е вкусът на публиката. Освен това, очаквах да видя свежи идеи. Това е огромно поле за изява, но тук жанрът не е така популярен. Участвам в конкурса с усмивка и целта ми не е “спечелване”. Не обичам състезанията, вече го казах, но ми се искаше да видя оригинални творчески хрумвания.
-
Ranrozar (Стойчо Станев) Успех, Георги!
-
Сенд (Георги Стоянов) Добра идея! Както е тръгнало, ще направим книжка с илюстрации.
-
ГаляБорисова (Галя Борисова) Да. Трогателен монолог на едно самотно лунно коте, което не изпада в отчаяние. Разпознава усмивката на Луната и приема нейния дар – късметлийска звездичка, която му донася истински късмет за нов живот.
Когато сме тъжни и самотни можем да намерим утеха в съзерцанието на Луната и звездите и да разпознаем знаците, с които ни насърчават за ново начало. А сега, ако искаш можеш да направиш нов колаж за доброто момиченце, което приютило в дома си самотното, лунно коте и късметлийската звездичка която на следващата вечер влязла през прозореца и им погостувала.
-
Сенд (Георги Стоянов) “И тази нощ съм само. Обичам да се разхождам по пустата алея и да гледам Луната. Тя е много красива. Прилича на голяма жълта лампа. Имаше такава лампа в къщата, от която ме изгониха. Не разбирам хората. Толкова ги обичах, обичам ги и сега. А те ме изгониха. Изпишках се под масата, признавам си, но там миришеше лошо и си помислих, че е тоалетна. Обърках се. Тогава стопанката ме ритна и ме изгони. Поне, да имаше други котки наоколо. Толкова е тихо! Луната, като че ли ми се усмихва... Усмихва се. Даже ми пусна нещо на алеята. Звездичка. Сигурно е късметлийска. Ще я близна.”
Късметлийска беше. През деня, едно момиченце намери котето и си го занесе вкъщи. -
Сенд (Георги Стоянов) Благодаря! Монолог на Лунното Коте
, говори си самичко или говори на Луната. Кой знае?
-
ГаляБорисова (Галя Борисова) Приказно е! Дори започнах да си представям приказката за лунното коте!
Гласувам и поставям в колекцията на любими творби.
-
Сенд (Георги Стоянов) Благодаря! Радвам се, че си го усетила. Леко вълшебничко е. Усмихва!
-
Ангелче13 (Ангелче) Много ми хареса
Има нещо с лек привкус на вълшебство
Гласувам и желая успех
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.