Сенд (Георги Стоянов) 31 януари 2019 г., 0:19 ч.

Лунно коте 

Колажи » Фантазии

262 6 11

© Георги Стоянов Всички права запазени


https://pngtree.com/free-png-vectors/grass-road

https://pngtree.com/so/yellow-moon

https://www.kisspng.com/free/bombay-cat.html

https://pngtree.com/so/falling-stars

https://www.kisspng.com/free/street-light.html
 

Произведението е участник в конкурса:
Колаж на свободна тема »

Свързани произведения:

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна) И на мен ми хареса!
  • yotovava (Валентина Йотова) много ми харесва
  • Сенд (Георги Стоянов) Интересно ми е, как се възприемат колажите и какъв е вкусът на публиката. Освен това, очаквах да видя свежи идеи. Това е огромно поле за изява, но тук жанрът не е така популярен. Участвам в конкурса с усмивка и целта ми не е “спечелване”. Не обичам състезанията, вече го казах, но ми се искаше да видя оригинални творчески хрумвания.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Успех, Георги!
  • Сенд (Георги Стоянов) Добра идея! Както е тръгнало, ще направим книжка с илюстрации.
  • ГаляБорисова (Галя Борисова) Да. Трогателен монолог на едно самотно лунно коте, което не изпада в отчаяние. Разпознава усмивката на Луната и приема нейния дар – късметлийска звездичка, която му донася истински късмет за нов живот. Когато сме тъжни и самотни можем да намерим утеха в съзерцанието на Луната и звездите и да разпознаем знаците, с които ни насърчават за ново начало. А сега, ако искаш можеш да направиш нов колаж за доброто момиченце, което приютило в дома си самотното, лунно коте и късметлийската звездичка която на следващата вечер влязла през прозореца и им погостувала.
  • Сенд (Георги Стоянов) “И тази нощ съм само. Обичам да се разхождам по пустата алея и да гледам Луната. Тя е много красива. Прилича на голяма жълта лампа. Имаше такава лампа в къщата, от която ме изгониха. Не разбирам хората. Толкова ги обичах, обичам ги и сега. А те ме изгониха. Изпишках се под масата, признавам си, но там миришеше лошо и си помислих, че е тоалетна. Обърках се. Тогава стопанката ме ритна и ме изгони. Поне, да имаше други котки наоколо. Толкова е тихо! Луната, като че ли ми се усмихва... Усмихва се. Даже ми пусна нещо на алеята. Звездичка. Сигурно е късметлийска. Ще я близна.”
    Късметлийска беше. През деня, едно момиченце намери котето и си го занесе вкъщи.
  • Сенд (Георги Стоянов) Благодаря! Монолог на Лунното Коте , говори си самичко или говори на Луната. Кой знае?
  • ГаляБорисова (Галя Борисова) Приказно е! Дори започнах да си представям приказката за лунното коте! Гласувам и поставям в колекцията на любими творби.
  • Сенд (Георги Стоянов) Благодаря! Радвам се, че си го усетила. Леко вълшебничко е. Усмихва!
  • Ангелче13 (Ангелче) Много ми хареса Има нещо с лек привкус на вълшебство Гласувам и желая успех

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.