8.03.2008 г., 18:51 ч.

Спомен 

Колажи
1486 0 12

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви...Смешко,благодаря ти за поетичния коментар!
  • тя там ли е
    на парапета
    стих ли е
    или монета
    готова да се плати
    спомен да върне
    на ръба да се държи
    и спомена да зърне
    ...когато беше ...цветна
    и с устни той я галеше
    и целувката си вметна
    за истина се лъжеше
    а сега ...
    отново сива гола и сама
    гледа на лента спомена
    и как капката стана вълна
    и как въздишка бе отронена ...
    самота ли е сивото
    белота ли е липсата
    лудостта на пивото
    на любовта кистата
    но бъди
    гола сива и красива
    аз ще намигна в новост
    споменно ще си изтрита
    и родена в новия ми хаос ....



    стана ми тъжно ...няма да си сива ...вечно ...
  • просто е велико ! продължавай все така успех
  • Ееее супер е
  • Много ми хареса. Чудесно си постигнала внушението.
  • Мариана...Имаш набито око.Открила си детайл,който дори аз не бях забелязала досега.Съгласна съм със забележката ти.
  • Имам забележка, ръката на мъжа цветово е доста различна. Твърде е възможно ефекта да е търсен, но ако не е, то мисля, че няма начин авторката да не може да се справи с една ръка, при толкова добър колаж.
  • Именно...Ина е уловила точно замисъла на колажа!
    Благодаря ви за коментарите!
  • Ами незнам... аз така си го представям.. тя копнее за него, но той й се изплъзва.
  • Анелия,Благодаря ти за коментара!
    Миро...Представи си,че споменът е толкова жив,че той сякаш е част от нея самата.Ако мъжът е по-прозрачен, ще изглежда като някакъв изблезняващ спомен....Не мислиш ли?
  • Хареса ми...Поздрав!!!
  • еее това много ми хареса може само още мъничко да направиш прозрачен мъжа, за да изглежда точно като... спомен.
    много хубаво, браво
Предложения
: ??:??