Спомен за тръните

21.11.2008 г., 9:53 ч.

Колажи » Философски

1330 0 4

"Пътят върви помежду гората и ливадите, в гората се виждат много птичи гнезда, напомнят изоставени къщи със заковани дъски на прозорците. Сини тръни стърчат край пътя, към плодовете им ни пиле посяга, ни човек. Затова пък трънките посягат към минаващите овце - сума кичури вълна са оскубали от тях. Тези трънки са като недружелюбен човек, ни някой го поздравява, нито някой ще спре да го заговори, или като лошо написана статия във вестник, окото на читателя само я докосва отгоре и отминава, да не би някой трън да го закачи, тъй както трънките са закачали минаващите овце... "

Педя земя - Йордан Радичков

http://vbox7.com/play:be239aa4

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ена (Елена Гоцева)

2008-11-25T17:05:15+02:00

Да... спомен...
Чудесно е, Влади!!!
Прегръдка!
Dead`Silence (Мария Аббас)

2008-11-24T07:56:23+02:00

Наистина много внушително!
Адски много ми хареса!
Mobby_Dick (Владимир Гюров)

2008-11-21T16:17:53+02:00

Да...Радичков използваше очите си за разлика от повечето му съотечественици, и винаги знаеше кое как да каже за да достигне до истинският човек, без да дразни излишно непоправимият глупец
Бог е направил така, че не е нужно мъдрият човек да обиколи целият свят за да го опознае, а на глупецът и 10 околосветски обиколки няма да му помогнат да разбере дори себе си
Няма да забравя какво казваше Радичков за тези тръни при една от разходките му из полето. Неговите съселяни им намерили приложение. Понеже винаги стърчат из полето и лете и зиме, използвали ги за мерило на човек, когато му вземали мярка за ковчег.
Разбира се няма само добро и само зло на този свят.
От скромните ми търсения на буби за макрофотография съм установил, че тези тръни са невероятно богат резервоар за живота на десетки микро-гадинки. Пълни са с модели техните сини цветове, докато някои красиви цветя наоколо са доста пусти откъм опрашители.
forttuna (Мишел от Съпротивата)

2008-11-21T14:19:37+02:00

"Седя, пуша, мисля си: педя земя, а в нея е отразено цялото ти отечество, тъй както в капка роса се отразява слънцето."