Тя плачеше на каменна тераса, загледана в призрачно небе. Тя знаеше, че той не е за нея, но го обичаше с цялото сърце.
Горе в лунна сянка черно грачеха гарвани с пречупени криле. Тя чакаше и го кълнеше с ридания, а нощен вятър й галеше белите нозе.
***
А Той отпиваше оназ червена течност от нечие чуждо женско тяло. И дори към плячката си се държеше нежно, за вината и жена си позабравил.
Обикаляше в мрака ненаситен, жаден, изпивайки живота на младите жени. Убиваше с нежност (но и беше безпощаден), оставяше след себе си труп и кървави следи.
***
Тя все тъй го чакаше на същата тераса и все тъй плачеше, ридаеше сама, опитвайки се да намери причини за да го обича. Поне една...
Изправи се Тя, погледна надолу, със страха си натрапчив се примири. Но осъзна, че не беше готова да бъде съпруга на вампир.
***
Той се върна при Нея, миг преди утрото да разпилее светлината. Погледна я в празните очи и сякаш го прониза вятър.
Той се върна при Нея, миг преди тя да скъса нишките на своя живот, Нещо в гърдите силно го присви... Беше болка от една позакъсняла любов.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!