17.06.2017 г., 22:17 ч.

Душа 

Музика » Бард
3629 6 4
00:00
05:12

© Пламен Сивов Всички права запазени

Тя заспива и слуша от върха на живота

нещо тайно за мене, нещо свое отвъд.

И светът се подрежда и мъдро, и кротко:

ето ти корени, 

ето ти кости, 

ето ти плът.

 

Тя обича през пръсти, тя понякога плаче, 

пълноводни реки покрай нея текат.

Носи в шепа надежда, както носи се вятър -

ето ти зрение, 

ето ти памет, 

ето ти път.

 

Най-самотният ангел стана твоят хранител.

Светла моя душа, как ли стигна дотук?

Бедна моя невесто, побеляла от чакане,

ето ти залези, 

ето ти бури, 

ето ти дух.

 

Утолена е всяка невидима жажда,

всяка болка укротена е с ласка и вик.

Бисер нежно отвътре свойта мида изяжда -

ето ти удари, 

ето ти спомен, 

ето ти лик.

 

Но човек за човека е храм и ограда,

буря в чашата с мляко, огнище във сняг.

Само себе си чака, който чака на прага.

Ето ти истина, 

ето ти вино, 

ето ти хляб.

 

И докрай пренаселен е самотният остров

с приказливите зидове. Шумен подслон.

Някой предано вика към тебе от моста:

ето ти камъни, 

ето ти къща, 

ето ти дом.

 

И така ти е чисто, и така ти е просто…

Всяко ново начало пониква от пръст.

Ти понечи да тръгнеш и каза ти Господ:

ето ти раждане, 

ето ти чаша, 

ето ти кръст.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Възхищение и респект!
    !!!
  • "Всяко ново начало пониква от пръст.
    Ти понечи да тръгнеш и каза ти Господ:
    ето ти раждане,
    ето ти чаша,
    ето ти кръст."
    А после всичко отново е път...
    Много мъдри думи. И хубава песен.
  • Много хубаво би звучало това и в такт три четвърти. Аз така си го изпях. Просто мнение.
    Иначе вълнуващ текст, както винаги!!
  • В тишината на спомена живееш,душа...С любов неполомена ще те утеша!
    Пламен,това което прочетох като поезия и облечена в музика от теб,ме вдъхновява... Специален Поздрав за сътвореното до сега от теб!
Предложения
: ??:??