На тишината наслади се            

Като насилници словата,
разбиват тишинта...
и блъскат се във малкият ми свят.
Болезнени за мен са,
пронизващи ме целия.
Какво се случва с мен,
и колко ме боли?
Нима не проумяваш,
моя малка ти?

И всичко аз, което исках,
и за което някога копнял съм...
Е тук във моите ръце!
А думите излишни са,
и само нараняват!

Клетвите изричаме,
от тях да се отричаме!
словата са безсилни,
а чувствата са интензивни.
Безмислени са думите,
и лесно избледняват!
Насладата остава,

а болка трудно се забравя...           

И всичко аз, което исках,
и за което някога копнял съм...
Е тук във моите ръце!
А думите излишни са,
и само нараняват!
..................