1.01.2009 г., 23:43

Етикет

2.7K 0 2
00:00
05:08

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ксения Соболева Всички права запазени

Колко безкрайни нощи
себе си търсих още
някъде не във мене,
някъде в друго време.
Колко дни и години
бяха необходими,
докато осъзная,
че се превръщам в призрак.
Шумен но и невидим,
скрит зад шаблон представи,
ням за редица думи,
неможещ да забрави.
Само когато шепне
може да вика от болка.
Мислиш, че го познаваш?
Защо си вярваш толкоз?

Себе си гледай, а
мен остави ме и
махни етикета си
от моето име, моля.

Толкова много думи,
без никаква промяна.
Другите ли са глухи
или пък аз съм няма?
Толкова много хора,
а ти пак сам оставаш.
Писва ти да се бориш.
Писва ти да забравяш.
Писва ти да говориш.
Писва ти да те има.
И ти остава само
да кажеш "Остави ме".

Себе си гледай, а
мен остави ме и
махни етикета си
от моето име, моля.

А искам да се променя. И ще направя точно това.
И ще стана нова почти. Съвсем различна от преди.
Някой ме искал точно такава... Дали въобще ме познава?
Вярвам, че няма ник'ва представа, какво в главата ми става.
Някой ме искал точно такава! Напук на всички тогава
ще забравя думата "трябва" и к'вото искам ще правя.
Чист като сълза егоист, или отдаден на всички кретен,
ще запълня белия лист, с каквото ми харесва на мен.

Чувствам се като книга.
Като роман прочетен.
Като изчерпана тема.
Като изпята песен.
А времето не спира.
Още не съм умряла.
Човек ли съм или спомен?
Нима съм се надживяла?
Кога се забравих кой съм
и се превърнах в никой?
Ако вече не ме виждаш,
просто - остави ме...

Себе си гледай, а
мен остави ме и
махни етикета си
от моето име, моля.

Защо да ставам навик?
За кой да бъда пример?
Света ли ще спасявам?
Защо да бъда име?
Защо да търся смисъл?
Да гоня идеали?
Лягам си с тази мисъл.
Ти питаш ме "Заспа ли"...
Спя вече от години!
Трябва да се събудя,
че с този лик невидим
просто ще се изгубя...

Себе си гледай, а
мен остави ме и
махни етикета си
от моето име, моля.

А искам да се променя. И ще направя точно това.
И ще стана нова почти. Съвсем различна от преди.
Някой ме искал точно такава. Дали въобще ме познава?
Вярвам, че няма ник'ва представа, какво в главата ми става.
Някой ме искал точно такава! Напук на всички тогава
ще забравя думата "трябва" и к'вото искам ще правя.
Чист като сълза егоист, или забравен от всички кретен,
ще запълня белия лист, с каквото ми харесва на мен.

Толкова много думи
без никаква промяна.
Другите ли са луди,
или пък аз съм няма?..

Коментари

Коментари

  • Ако имах група... Еххх

    Но тъй като нямам, засега ще ви измъчвам с недодялани демо-записи. Пък до няколко месеца (ако най-сетне се снабдя с микрофон и малко временце) се надявам да съм смесила поне 5-6 парчета с бек-вокали и други звуци, т.е. в завършен вид. Поздрави и от мен и мерси за коментара
  • Хареса ми! Страшно си интересна!
    Иска ми се да го чуя с група това парче...

    Звучи зряло и завършено а текста е поразителен!
    Поздрав!

Избор на редактора

Лилаво

Седем

Един бадем... с дъх на лилаво

Глутницата / The Sky And The Stars 🇬🇧

herz07

Това ми е първи опит да правя парче в този стил.Исках въпреки скандинавско наложения стил да има нещ...

Дарина Дикова - "Голямо сърце в нощта"

Darina_Dikova

"Голямо сърце в нощта" от Дарина Дикова Композитор и пианист: Дарина Дикова

Не ме питай защо плача

Мильо

Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов

Stato d'animo

Седем

...и където всички други те гледаха, аз те видях... Съдържанието на любовта е тихо, извън буркана с ...