Това беше  началото...

За мен, като автор на песни.

И за нас, като дует.

ЗЕМЯ

Текст: АНДРЕЙ АНДРЕЕВ

Нито късно, нито рано

време е да те обичам,

връщат се реки - дървета

остри мълнии разсичат.

Синовете първородни

чакат майките ни живи,

а лежат пред нас огромни

угари неподатливи.

Ден след ден идва есен,

жерав в кръговрата,

в кръговрата земен.

Нужен ни е всеки удар

на кръвта незащитена.

Ябълковите поречия

с кладенци от бяла пара

и онази зла обреченост

да цъфтят и в Януари.

И в очите им да светят

по земята разгневена

есенните ù полета,

бреговете и солени.