Музикални авторски права © 2022 Симеон Пенчев
Автор и изпълнител: Симеон Пенчев
МУЗИКА
Затрупани са дневните страдания.
Откъслечните вопли и стенания.
Корава длан потропва по китарата.
Забравата е в мисълта за славата.

Как лесно се късат струните китарни,
преливащи от щастие, но крехки.
Звукът изтънчен произвеждат
и думи във сърцата ни нареждат.

Проникновени, стегнати понятия.
Раздвижени от въздух възприятия.
Захранени със замисъл и такт.
Прелюдия към звездния антракт.

За кой ли път изпращаме нощта,
самотни, уморени, слаби.
Нима това е нашето призвание,
светът да се окаже без любов?

О, не, не е възможно,
потъвайки във самота,
една цигулка нежен звук извайва
и пълни моята душа.

Music Copyright © 2022 Simeon Penchev
Author and Performer: Simeon Penchev
MUSIC
Overwhelming daily sufferings.
Ragged cries and moans.
A hard palm taps the guitar.
Oblivion is in the thought of glory.

How easily guitar strings break,
overflowing of happiness but fragile.
The sound dainty they produce
and words in our hearts they lay out.

Penetrating tight concepts.
Air-stirred perceptions.
Powered by intention and tact.
Prelude to the star intermission.

How many times we send-off the night,
remaining lonely, tired, weak.
Is this our calling
the world to turn out without love?

Oh, no, it's not possible,
sinking into loneliness
a violin sculpts a gentle sound.
and fills my soul.