Мъдър и стар              

И погледът ми докъдето стига,            
дълбоки сенки, стелят се пред мен.    
О, знайте всички вий,   
любими хора,
далече там,
оставащи след мен !
Че свойте мисли, най-дълбоки,
със вас споделях,всеки ден.
И там където аз отивам,
всички вие,
идвате след мен.

Ах, когато мъдър съм...
...мъдър съм и стар,
за мен са незначими,
думите горчиви.
А есенните ветрове,
през мене ще подухват.
И някой ден във гъстите,
на времето мъгли,
попитат ли ме аз,
дали съм те познавал.
Ще се усмихна и ще кажа,
че приятел си ми ти.
И ще се вдигне в миг тъгата,
от моите очи.
Ах, когато мъдър съм...
...мъдър съм и стар.

И погледът ми докъдето стига,
дълбоки сенки, стелят се навред.
О, знайте всички вий,
любими хора,
далече там,
оставащи след мен!
Най-трудните си мигове,
със вас споделях.
И ще тъжа за вас,
отивайки си някой ден !

О, когато мъдър съм...
...мъдър съм и стар,
И всички думи тежки,
с които съм живял,
като есенния вятър,
през мене те ще духат.
И някой ден във гъстите,
на времето мъгли,
когато те попитат,
познаваш ли ме ти,
спомни си ти,че нявга,
бил си с мен приятел.
Завеса пред очите ми,
се спуска бавно-бавно...

О, когато мъдър съм...
...мъдър съм  и стар....  
         И погледът ми, докъдето стига...             
................................