Вик

Дамян Дамянов

Бягай! Бягай от мене! Спаси се!

И от себе си мене спаси!

Угаси тази лумнала мисъл!

Мойта лудост по теб угаси!

Тя е страшна! Безумна! Нелепа!

И тъй както в най- сладката жар

днес ни топли, тя утре на пепел

ще ни стори във своя пожар.

Казвам "Бягай!" а всъщност протягам

две ръце:"Остани в моя ден!"...

Как от себе си сам да избягам?-

Ти си цялата, цялата в мен!