Само стих – 07.07.2016

Куплет 1: 07.07.2016

Дай ми само стих, аз не искам нищо повече

и вместо кръв във вените,  мастило ще тече

Само дума ми кажи, да я превърна в приказка

и всеки ред ще ти напомня за годишни времена.

Картини пролетни, ще рисувам във времето

в различни цветове и симфония на пианото.

Началото на всеки край ще е ново начало

а всеки стар спомен, отражение в огледало.

Ще си спомняш миналото с доза смесени чувства

Ще докосваш всеки белег и в теб коне ще препускат

И така неусетно сезоните бързо ще се сменят

разбирайки с годините, че хората се променят.

и споменът за тях ще бъде дотолкова избледнял

а ти кой беше, какъв и в какво си оцелял

Създал ли си достоен път по който да вървиш

напред ли продължи или в мислите си кървиш.

Куплет 2:  10.01.2017, 11.01.2017, 12.01.2017

Докосвам с думи някак си напомнящ морски бриз

нахлува летен спомен с дъх на женски каприз

Дочувам тиха музика, за теб позната песен

стар забравен аромат от вятъра донесен

Говори тихо всеки прилив разказвайки история

отмива сякаш пясъка за подбрана аудитория

лъчите греят ярко докато топлят, изгарят

уморено е вече тялото и очите се затварят.

В съня си унесен отнесен в други светове

надничаш плахо с безпокойство към всички брегове,

а там на края на скалите в един забравен фар

те очаква винаги// заточен стар другар

и сякаш малко натъжен, че отминава лятото

отлита част от теб// като птица с ятото

но както знаем всичко хубаво си има своя край

залезът е прекрасен…златни мигове създай

Куплет 3: 12.01.2017

Пожълтели дърветата шепнат сякаш едва

хладен вятър донесе тиха вест за есента

и колко много цветове  ще обагрят песента

докато денят си отива за да дойде нощта.

Кратък хубав сън ще бъдат всички лета

но есенния дъжд събира// всеки спомен в дъга

а аз отново съм тук, здраво стъпил на крака

за да посея вътре в теб…нови семена.

Давам част от себе си за добро или беда

оставям ярка следа в малък лъч от светлина

Колко години наред// изливам мисли върху листите

това е моят лек// и отрова за артистите

Отмива времето всичко в пясъчен часовник

вечно в мен ще живее непокорен бунтовник

Със всеки падащ лист изтича живота през пръсти

В мъгла обвит вървиш докато умът се избистри

И ще дойде ден в който ще настъпи зимата

Ще бъде студено навън, но от теб ще зависи картината

Ще поемаш дъх тежко, побелял от старостта

и ще чакаш пролетта отново на твоята врата.

Outro:

 …а дотогава…нарисувай своята картина…пътувай, обичай, живей…просто бъди себе си