Снежинките пеят навън.

Събуждат от зимния сън.

Подават те смело ръка,

за весела зимна игра.

Снежинки мънички и бели,

какво ли сте вие видели?

Какво ли знаете сега,

за песента и любовта?

Снежинки, снежинки,

приятелки добри, не се сърдете вий,

че в тази зимна приказка, уви,

сте пак сами, сте пак сами.

Аз чаках, чаках, верен знак

и  ви обикнах пак.

Протягайте към мен ръце,

към моето влюбено сърце!