Алесандро Сафина - Луна

(Autori: Romano Musomarra & Georgio Flavio Pintus)

(Автори: Романо Музомара & Джеорджо Флавио Пинтус)

Luna

Only you can hear my soul...

Luna tu quanti sono i canti che risuonano...
Desideri che attraverso i secoli...
han solcato il cielo per raggiungerti...
Porto per poeti che non scrivono
E che il loro senno spesso perdono

Tu accogli i sospiri di chi spasima
E regali un sogno ad ogni anima
Luna che mi guardi adesso ascoltami

Only you can hear my soul, only you can hear my soul

Luna tu
Che conosci il tempo dell'еternita
E il sentiero stretto della verita
Fa piu luce dentro questo Cuore mio
Questo cuore d’uomo che non sa, non sa

Che l’amore puo nascondere il dolore
Come un fuoco ti puo brucaire l’amima

Only you can hear my soul, omly you can hear my soul

Luna tu
Tu rischiari il cielo e la sua immensita
E ci mostri solo la meta che vuoi
Come poi facciama quasi sempre noi
Angeli di creta che non volano
Anime di carta che si incendiano
Couri come foglie che poi cadono
Sogni fatti d’aria che svaniscono
Figli della terra e figli tuoi che sai

Che l’amore puo nascondere il dolore
Che l’amore puo nascondere il dolore

Come un fuoco ti puo brucaire l’amima
Come un fuoco ti puo brucaire l’amima
Come un fuoco ti puo brucaire l’amima

Alba lux, diva mea, diva es silentissima

Ma e con l’amore che respira il nostro cuore
E la forza che tutto muove e illumina

Choeur: Only you can hear my soul, omly you can hear my soul

Alba lux, diva mea, diva es silentissima
 

Луна

Само ти можеш да рабереш душата ми...

Луна... всички песни, които пак звучат...
всички думи, които са казани за теб...
набраздяваш самото небе
и нощта е като пристанище за самотата.
Любовниците се прикриват под твоята светлина,
събираш въздишките от твоя балкон
и скриваш нишките на нашите страсти.
Луна, която ме гледаш сега,
чуй ме...
(Само ти можеш да разбереш душата ми)...

Луна, ти познаваш тайната на вечността
и мистерията, която се нарича истина,
води ме, защото сърцето ми те слуша,
чувствам се изгубен и не знам...

Не че съществува любов, която разрушава сърцата
като огън, който може да погълне всичко.

Луна, ти освети небето и безграничността,
в твоето скрито лице, в което всичко става тайна,
се крием винаги под някакви очертания.

Нашите сърца тайно свързани...
ангелите, които се връщат в морето...
Мечтите, които есента разсейва...
Деца на тази земя, обвити от твоята светлина,
деца, които през нощта отново се съмняват, че има любов...
която разрушава сърцата като огън, който може да погълне всичко.
Но има любов, господарка на нашите страсти,
която има сила такава, че целият свят
принуждава винаги да се върти...