(Продължавам да търся)

Sigo buscando

Cuando quise darme cuenta ya era tarde
tu te habías ido para no volver
te llevaste casi todo el equipaje
y dejaste tus caricias en mi piel...

Cuando quise darme cuenta ya era tarde
y aprendí un poquito más sobre el amor
descubrí que había vuelto a equivocarme,
ahora trato de encontrar la dirección...

Pero cada noche duele la distancia
y todas las paredes de esta casa, parecen llorar
y me pueden ver a mi llorando dentro
hechándote de menos en silencio
no te puedo olvidar...

Coro
Sigo buscando una sonrisa
que vuelva a darme la vida,
una parada ante esta prisa,
que me domina,
quiero una voz que me diga algo
que nunca haya escuchado,
algo que me haga sentir mejor...

Cuando quise darme cuenta estaba ya perdido
caminando sin saber a donde ir
ahora solo trato de encontrar el equilibrio
convenciéndome de que es mejor así...

Pero cada noche duele la distancia
y todas las paredes de esta casa, parecen llorar
y me pueden ver a mi llorando dentro
hechándote de menos en silencio
no te puedo olvidar...


Coro(x 2)
Sigo buscando una sonrisa
que vuelva a darme la vida,
una parada ante esta prisa,
que me domina,
quiero una voz que me diga algo
que nunca haya escuchado,
algo que me haga sentir mejor...

sigo buscando...(x 3)





Продължавам да търся

Когато исках да си дам сметка, вече беше късно.

Вече беше си отишла, за да не се върнеш.

Взе си почти всички неща

и остави само ласките си по моята кожа.



Когато исках да си дам сметка, вече беше късно

и научих малко повече за любовта.

Открих че отново греша

и сега се опитвам да намеря адреса ти.



Но всяка нощ боли от разстоянието

и всички стени на тази къща, сякаш плачат

и виждат, че и аз вътрешно плача,

усещайки липсата ти в мълчание.

Не мога да те забравя.



Продължавам да търся една усмивка,

която да ми вдъхне живот,

една кратка пауза при това бързане,

което доминира над мен.

Искам глас, който да ми каже нещо,

което преди не сам чувал,

нещо, което да ме накара да се почувствам по-добре.



Когато исках да си дам сметка, вече бях изгубен.

Ходейки без да знам къде отивам.

Сега се опитвам само да намеря равновесие,

като убедя себе си, че така е най-добре.



Но всяка нощ боли от разстоянието.

И всички стени на тази къща, сякаш плачат

и виждат, че и аз вътрешно плача,

усещайки липсата ти в мълчание.

Не мога да те забравя.



Продължавам да търся една усмивка,

която да ми вдъхне живот,

една кратка пауза при това бързане,

което доминира над мен.

Искам глас, който да ми каже нещо,

което преди не сам чувал,

нещо, което да ме накара да се почувствам по-добре.