Sanremo 2002

-----------------------------------------------------------

Анна Татанджело - Двойно раними

Санремо 2002

--------------------------------------------------------------------

Autori: Marco Del Freo & David Marchetti

--------------------------------------------------------------------------

Автори: Марко Дел Фрео & Давид Маркети

--------------------------------------------------------------------------------

Ho soltanto la mia età…

tra le mani…

pochi amici e due o tre guai…

e chi se li prende mai…

Scrivo favole a metà…

sopra i fiori…

che nessuno legge mai…

e corro forte fino a quando vedo il mare…

respiro piano e poi

lascio fare... e quello che sarà...

sarà…

Io non posso far di più…

canto storie a testa in giù…

dentro i giorni miei…

oltre i grandi, sai…

io non posso far di più…

guardo il cielo che è lassù…

sopra gli occhi miei…

così doppiamente fragili…

doppiamente fragili…

Ho soltanto la mia età…

e fino a ieri…

mi teneva compagnia…

e a volte sogno di toccare in faccia il sole…

mi sveglio piano e poi

lascio fare… e quello che sarà… sarà…

Io non posso far di più…

conto stelle a testa in giù…

questi… gli anni miei…

per i grandi, sai…

io non posso far di più…

tanto il cielo resta su…

sopra gli occhi miei…

così doppiamente…

fragili (Fragili)…

proprio come sono adesso… gli occhi tuoi…

(Oh, no…)

fragili (Fragili) per paura… sì…

che domani nonostante il mare…

non si riesca più a sognare (Io non posso far di più,

canto storie a testa in giù)…

dentro ai giorni miei…

oltre i grandi, sai…

io non posso far di più (Io non posso far di più)… tanto

il cielo resta su…

sopra gli occhi miei…

così doppiamente fragili (Fragili)…

doppiamente…

--------------------------------------------------------------------------------------------

Имам си само възрастта...

между ръцете...

малко приятели и две или три беди...

и кой ще ги вземе...

Пиша приказки наполовина...

над цветята...

които никой не чете...

и бързо тичам, докато не видя морето...

бавно дишам и после

оставям да стават нещата... и това, което ще дойде...

ще дойде...

Нищо повече не мога да направя...

пея истории с главата надолу...

в моите дни...

отвъд големите...

нищо повече не мога да направя...

гледам небето, което отгоре стои...

над моите очи...

толкова раними... двойно раними...

двойно...

Имам си само възрастта...

и до вчера...

ми правеше компания тя...

понякога си мечтая да докосна слънцето по лицето...

бавно се събуждам и после

оставям да стават нещата... и това, което ще дойде... ще дойде...

Нищо повече не мога да направя...

броя звезди с главата надолу...

тези... моите години...

за големите...

нищо повече не мога да направя...

така или иначе, небето отгоре остава...

над моите очи...

толкова раними...

двойно раними (Раними)...

точно каквито са сега... твоите очи...

(О, не...)

раними (Раними) заради страх... да...

защото утре въпреки морето...

вече няма да можем да мечтаем (Аз нищо повече не мога да направя,

пея истории с главата надолу)...

в моите дни...

отвъд големите...

нищо повече не мога да направя (Нищо повече не мога да направя)... така или иначе, небето отгоре остава...

над моите очи...

толкова раними... двойно раними (Раними)...

двойно...

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=ncwEYoE1Aqg