Sanremo 2012
------------------------------------------------
Ариза - Нощта
Санремо 2012
---------------------------------------------------------------
Autori: Giuseppe Anastasi
-------------------------------------------------------------------------
Автори: Джузепе Анастази
-----------------------------------------------------------------------------------
Non basta un raggio di sole in un cielo blu come il mare,
perché mi porto un dolore che sale, che sale,
si ferma sulle ginocchia che tremano, e so perché.
E non arresta la corsa, lui non si vuole fermare,
perché è un dolore che sale, che sale e fa male,
ora è allo stomaco, fegato, vomito, fingo, ma c'è...
E quando arriva la notte
e resto sola con me,
la testa parte e va in giro
in cerca dei suoi perché.
Né vincitori, né vinti,
si esce sconfitti a metà.
La vita può allontanarci,
l'amore continuerà.
--
Lo stomaco ha resistito anche se non vuol mangiare.
Ma c'è il dolore che sale, che sale e fa male.
Arriva al cuore, lo vuole picchiare più forte di me.
Prosegue nella sua corsa, si prende quello che resta
ed in un attimo esplode e mi scoppia la testa,
vorrebbe una risposta, ma in fondo risposta non c'è.
E sale e scende dagli occhi.
Il sole adesso dov'è?
Mentre il dolore sul foglio è
seduto qui accanto a me.
Che le parole nell'aria
sono parole a metà,
ma queste sono già scritte
e il tempo non passerà.
--
Ma quando arriva la notte, la notte
e resto sola con me,
la testa parte e va in giro
in cerca dei suoi perché.
Né vincitori, né vinti,
si esce sconfitti a metà.
La vita può allontanarci, l'amore poi
continuerà.
--
E quando arriva la notte, la notte
e resto sola con me,
la testa parte e va in giro
in cerca dei suoi perché.
Né vincitori, né vinti,
si esce sconfitti a metà.
L'amore può allontanarci, la vita poi
continuerà.
Continuerà.
Continuerà.
---------------------------------------------------------------------------------------------
Не стига лъч светлина в морскосиньо небе,
защото нося в себе си една болка, която расте, която расте,
спира се на треперещите колене, и знам защо.
Но не спира своя бяг, тя не иска да спре,
защото е една болка, която расте, която расте и боли,
сега е на стомаха, черния дроб, повдига ми се, но тя си стои...
И когато дòйде нощта
и остана сама със себе си,
умът ми полита и пътува
в търсене на причина една.
Нито победители, нито победени,
излизаме наполовина разгромени.
Животът може един от друг да ни отдалечи,
но любовта ще продължи.
--
Стомахът устоя, макар че не иска храна.
Но има една болка, която расте, която расте и боли.
Спира се в сърцето, иска с удар да го нарани по-силно, отколкото аз бих.
Продължава своя бяг, взима със себе си и останалото дори
и в един миг избухва и избухва умът ми,
иска отговор, но отговор няма.
И расте, и от очите пада.
Слънцето къде е сега?
Болката на листа
седнала до мен е сега.
Защото думите в етера
са думи наполовина,
но вече написани са
и времето няма да мине.
--
Но когато дòйде нощта, нощта
и остана сама със себе си,
умът ми полита и пътува
в търсене на причина една.
Нито победители, нито победени,
излизаме наполовина разгромени.
Животът може един от друг да ни отдалечи, но любовта
ще продължи.
--
И когато дòйде нощта, нощта
и остана сама със себе си,
умът ми полита и пътува
в търсене на причина една.
Нито победители, нито победени,
излизаме наполовина разгромени.
Любовта може един от друг да ни отдалечи, но животът
ще продължи.
Ще продължи.
Ще продължи.
----------------------------------------------------------------------------------------------------
https://www.youtube.com/watch?v=PWu71JMwGWE
© Любов Всички права запазени