Festivalbar 1974

------------------------------------------------

Клаудио Балиони - А ти...

Фестивалбар 1974

------------------------------------------------------

Autori: Claudio Baglioni & Antonio Coggio

----------------------------------------------------------

Автори: Клаудио Балиони & Антонио Коджо

--------------------------------------------------------------

Accoccolati ad ascoltare il mare,
quanto tempo siamo stati
senza fiatare...

Seguire il tuo profilo con un dito,
mentre il vento accarezzava piano
il tuo vestito.

--

E tu,                                                   
fatta di sguardi tu,
e di sorrisi ingenui,
tu.
Ed io,
a piedi nudi, io,
sfioravo i tuoi capelli,
io.
 

E fermarci a giocare
con una formica.
E poi chiudere gli occhi.
Non pensare più.
“Senti freddo anche tu?
Senti freddo anche tu?”

--

E nascoste
nell'ombra della sera

poche stelle,
ed un brivido improvviso
sulla tua pelle.

Poi correre felici a perdifiato,
fare a gara per vedere
chi resta indietro.

--

E tu,
in un sospiro tu,
in ogni mio pensiero
tu.
Ed io,
restavo zitto, io,
per non sciupare tutto,
io.
 

E baciarti le labbra
con un filo d'erba.
E scoprirti più bella
coi capelli in su.
(E mi piaci di più.
E mi piaci di più.
Forse sei l'amore.)

--

E adesso non ci sei che tu,
soltanto tu e sempre tu,
che stai scoppiando dentro il cuore mio.

Ed io che cosa mai farei,
se adesso non ci fossi tu
ad inventare questo amore.

--

E per gioco noi siam caduti coi vestiti in mare
ed un bacio, e un altro, e un altro ancora...
da non poterti dire,
che tu,
pallida e dolce tu,
eri già tutto quanto,
tu.
Ed io,
non ci credevo, io,
e ti tenevo stretta,
io.
 

Coi vestiti inzuppati
stare lì a scherzare.
Poi fermarci stupiti.
"Io vorrei... cioè...
ho bisogno di te,
ho bisogno di te,
dammi un po' d'amore."

--

E adesso non ci sei che tu,
soltanto tu e sempre tu,
che stai scoppiando dentro al cuore mio.
 

Ed io che cosa mai farei,
se adesso non ci fossi tu
ad inventare questo amore.

---------------------------------------------------------------------------

Сгушени един в друг, слушахме морето,

от колко време

затаили дъх...

Рисувах профила ти с пръст,

вятърът нежно галеше

роклята ти.

--

А ти,

изтъкана от погледи, ти, 

и от невинни усмивки,

ти.

А аз,

бос,

докосвах косите ти,

аз.

И престанахме да си играем с една мравка.

Затворихме очи.

Забравихме всичко.

„И на теб ли ти е студено?

И на теб ли ти е студено?”

--

И скрити

в сянката на вечерта –

няколко звезди,

и внезапно потръпване

по кожата ти.

После тичахме щастливи до без дъх,

надбягвахме се, за да видим

кой ще изостане пръв.

--

А ти,

във въздишка – ти,

във всяка моя мисъл –

ти.

А аз,

мълчах,

за да не съсипя всичко,

аз.

И целувах устните ти

със стръкче трева.

И те преоткрих още по-хубава

с прибрани нагоре коси.

(Харесваш ми още повече.

Харесваш ми още повече.

Може би си любовта.)

--

И сега за мен няма друго освен теб,

само ти и винаги ти,

ти, която избухваш в сърцето ми.

А аз не знам какво щях да правя за миг дори,

ако сега те нямаше теб,

ти, която сътвори тази любов.

--

И като на шега озовахме се с дрехи в морето

и една целувка, и още една, и още една...

че чак не можех да ти кажа,

че ти,

бяла и нежна ти,

вече беше всичко за мен,

ти.

А аз,

не можех да повярвам, аз,

и те притисках в себе си,

аз.

Подгизнали в морето,

си правехме шеги.

После застинахме смаяни.

„Бих искал... искам да кажа, че...

имам нужда от теб,

имам нужда от теб,

дари ми малко любов.”

--

И сега за мен няма друго освен теб,

само ти и винаги ти,

ти, която избухваш в сърцето ми.

А аз не знам какво щях да правя за миг дори,

ако сега те нямаше теб,

ти, която сътвори тази любов.

------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=cygUqshov3Q