Mistral gagnant*

A m'asseoir sur un banc cinq minutes avec toi

Et regarder les gens tant qu'y en a

Te parler du bon temps qu'est mort ou qui r'viendra

En serrant dans ma main tes p'tits doigts

Pis donner à bouffer à des pigeons idiots

Leur filer des coups d' pieds pour de faux

Et entendre ton rire qui lézarde les murs

Qui sait surtout guérir mes blessures

Te raconter un peu comment j'étais mino

Les bonbecs fabuleux qu'on piquait chez l' marchand

Car-en-sac et Minto, caramel à un franc

Et les mistrals gagnants

A r'marcher sous la pluie cinq minutes avec toi

Et regarder la vie tant qu'y en a

Te raconter la Terre en te bouffant des yeux

Te parler de ta mère un p'tit peu

Et sauter dans les flaques pour la faire râler

Bousiller nos godasses et s' marrer

Et entendre ton rire comme on entend la mer

S'arrêter, r'partir en arrière

Te raconter surtout les carambars d'antan et les cocos bohères

Et les vrais roudoudous qui nous coupaient les lèvres

Et nous niquaient les dents

Et les mistrals gagnants

A m'asseoir sur un banc cinq minutes avec toi

Et regarder le soleil qui s'en va

Te parler du bon temps qu'est mort et je m'en fou

Te dire que les méchants c'est pas nous

Que si moi je suis barge, ce n'est que de tes yeux

Car ils ont l'avantage d'être deux

Et entendre ton rire s'envoler aussi haut

Que s'envolent les cris des oiseaux

Te raconter enfin qu'il faut aimer la vie

Et l'aimer même si le temps est assassin

Et emporte avec lui les rires des enfants

Et les mistrals gagnants

Et les mistrals gagnants

*Марка френски бонбони

Mistral gagnant

Да поседя пет минути на пейката с теб

и да погледаме хората, които са наоколо.

Да ти говоря за доброто старо време, което си е отишло, но ще се върне,

държейки в ръка твоите малки пръсти.

Да храним до пръсване глупавите гълъби

и да се правим, че ги ритаме.

И да чувам твоя смях, който напуква стените

и знае най-вече как да лекува раните ми.

Да ти разкажа малко за това, когато бях дете

и невероятните лакомства, които гепихме от търговеца –

бонбоните Car-en-sac и Minto, карамел за един франк

и бонбоните Mistral gagnant.

Да вървя отново пет минути под дъжда с теб

и да гледам живота, докато го има.

Да ти разказвам за Земята, изпивайки те с очи,

да ти говоря малко и за твоята майка.

И да скачаме в локвите за да я накараме да се сърди,

да си съсипем обувките и да се превиваме от смях.

И да чувам смеха ти, както чуваме морето.

Да спира и да се връща назад.

Да ти разкажа най-вече за бонбоните Carambars d'antan и за Cocos bohères

и за истинските Roudoudou, които ни нарязваха устните

и ни разваляха зъбите.

И за бонбоните Mistral gagnant.

Да поседя пет минути на пейката с теб

и да погледаме слънцето, което залязва.

Да ти говоря за добрите стари времена, които са отминали и не ми пука

да ти кажа, че лошите не сме ние.

И ако съм тъпа, това е само в твоите очи,

защото те имат предимството да бъдат две.

И да чуя смеха ти да отлита толкова високо,

колкото отлитат крясъците на птиците.

Да ти разкажа накрая за това, че трябва да обичаме живота.

Да го обичаме, дори времето да е убиец

и да отнася със себе си усмивките на децата.

И за бонбоните Mistral gagnant.

И за бонбоните Mistral gagnant.