Dido – Some Kind of Love

She found the records

Lying underneath the bed
All the songs she used to sing
All the songs she used to play
All those words, those melodies
And the promise of some kind of love
And the promise of some kind of love

When we lose what we love
Don't think anything will ever

Taste the same
When we lose what we love
Don't think anything will ever

Feel as good again
 

Now I know how much the anger
However much the pain
Destroy only enough

That enough still remains of
Some kind of love, some kind of love
Some kind of love

Some kind of love, some kind of love
Some kind of love

The songs hadn't changed,

Every note just the same
When she played them once again
All those words, those melodies
Like better days past and gone,

Leaving her behind
With the promise of some kind of love
With the promise of some kind of love

When we lose what we love
Don't think anything will ever

Taste the same
When we lose what we love
Don't think anything will ever

Feel as good again
 

Now I know how much the anger
However much the pain
Destroy only enough

That enough still remains of
Some kind of love, some kind of love
Some kind of love

Some kind of love, some kind of love
Some kind of love

Some kind of love

She put the records back in their place
And straightened her dress

And wiped her face
She closed and locked the door
And left them lying on the floor
And she sang
Mmm, some kind of love
Some kind of love, mmm
Mmm, some kind of love
Some kind of love, mmm
Mmm, some kind of love
Some kind of love

Дайдо - Някаква любов

Тя намери плочите прибрани под леглото.

Всички песни, които някога бе пяла.

Всички песни, които някога бе слушала.

Всички онези думи и мелодии...

И обещанието за някаква любов.

И обещанието за някаква любов.

Когато губим онова, което обичаме,

не мислим, че ще можем да усетим

същия вкус отново.

Когато губим онова, което обичаме,

не мислим, че ще можем да се почувстваме

така добре отново.

Но сега знам,

че колкото и да унищожи гневът,

колкото и да унищожи болката,

винаги остава частица от

някаква любов, някаква любов.

Някаква любов.

Някаква любов, някаква любов.

Някаква любов.

Песните не бяха променени -

всяка нота звучеше както преди,

когато тя ги пусна отново.

Всички онези думи и мелодии...

Сякаш по-добрите дни

бяха минали и отминали,

оставяйки я някъде назад,

с обещанието за някаква любов.

С обещанието за някаква любов.

Когато губим онова, което обичаме,

не мислим, че ще можем да усетим

същия вкус отново.

Когато губим онова, което обичаме,

не мислим, че ще можем да се почувстваме

така добре отново.

Но сега знам,

че колкото и да унищожи гневът,

колкото и да унищожи болката,

винаги остава частица от

някаква любов, някаква любов.

Някаква любов.

Някаква любов, някаква любов.

Някаква любов.

Някаква любов.

Тя върна плочите обратно на мястото им.

Приглади роклята си и избърса лицето си.

След това затвори вратата и заключи,

оставяйки ги да лежат там, на пода.

И после запя:

Ммм, някаква любов.

Някаква любов, ммм...

Ммм, някаква любов.

Някаква любов, ммм...

Ммм, някаква любов.

Някаква любов...

https://youtu.be/XvvV0L6rWsQ