Die Jahre kommen und gehen,
Geschlechter steigen in’s Grab,
Doch nimmer vergeht die Liebe,
Die ich im Herzen hab’.

Nur einmal noch möcht’ ich dich sehen,

Und sinken vor dir auf’s Knie,
Und sterbend zu dir sprechen:
Madame, ich liebe Sie!

Heinrich Heine

извори:

https://de.wikisource.org/wiki/Die_Jahre_kommen_und_gehen

https://www.staff.uni-mainz.de/pommeren/Gedichte/BdL/Heimk-25.html

...............................................

дословен превод:

Годините идват и си отиват,
поколения попадат (дословно — „скачат“) в гроба,
обаче никога не изчезва (дословно — „не умира“) любовта,
която аз нося (дословно — „имам“) в сърцето (си).

Само още веднъж (за последно) аз бих искал да те видя,
и да падна (дословно — „да потъна“) пред теб на колене
и умиращ (респективно — „умирайки“), да ти изрека:
„Мадам, обичам Ви!“

...............................................

опит за римуван превод
на тази Хайнева творба:

Летà долитат, отлитат,
гроб поколения впи,
но в мен любовта не чезне,
а ме сърцекрепѝ.

Пак тебе жадувам да зърна
в коленопреклонен плам
и да ти кажа, гинещ:
„Обичам Ви, мадам!“