28.05.2018 г., 11:49 ч.

Дървена песен - Джордже Балашевич 

  Преводи » Песен, от Сръбски
1705 0 0
1 мин за четене

Сънувах нощес
никак непрежалими неща.
Моето дървено конче,
въжето и звука на колелцата му.
Звънът на камбаните на Цветница.
Зад мен верният ми Санчо Панса
в поход срещу злото.
Сънувах още ...
и своята първа тамбура.
Как като нощна дама
от южен Амстердам
от витрината
мен момчето съблазнява.
Подтиква ме към смъртен грях.
Къде е расло това дърво?
От кого е издялано?
Дали под него някой
някога се е целувал?
Защото от него е извора
на всички мой песни.
Дали е знаел това този,
който го е направил?
Къде е расло това дърво?На какви хълмове?
Дали един и същи дъжд
ни е поливал като млади?
Кой му чупи клоните?
Проклет да е !
Коя ръка запали
листата му наесен?
Само ако знаех ...
Сънувах после кревата,
целият в дантели.
Бясната игра на огъня,
затворените прозорци,
инкустираната роза над главите , 
под която се прегръщахме.
Сънувах черен ковчег,
окован в сребро.
Ноември ...мъгла...
Малка лодка
чака на пристана,
да ме отведе във вечността.
Къде е расло това дърво?
Срещу какви ветрове?
Дали под него някой,
за някого е плакал?
Защо го удари гръм?
Проклятие !
Кой си плю на ръцете и го повали ?
О, любов моя защо ме събуди?
Бях толкова близо от другата страна.
Крие се едно дърво в гърдите ми.
Къде ли ще поникне нещо от това семе?
Дали ще разбера.

 

https://www.vbox7.com/play:fd27bf757b

 

© Владимир Гюров Всички права запазени


Djorje Balasevic - Drvena pesma

 

Snio sam nocas nikad prezaljenu stvar
mog drvenog konjica
kanap i zvuk tockica, vrbice zvon
za mnom verni Sanco moj
u pohodu na Nespokoj

Snio sam jos i svoju prvu tamburu
kako ko nocna dama
iz juznog Amsterdama
iz izloga mene klinca zavodi
na smrtne grehe navodi

'Di je to drvo raslo
od kog je tesana
da l' se pod njime 
neko nekada ljubio

Otkud u njemu izvor 
svih mojih pesama
da l' je to znao 
onaj ko ga je dubio

'Di je to drvo raslo
vrh kojih bregova
da l' nas je ista 
kisa mladjane zalila

Ko mu je grane kres'o
mati ga njegova
cija je ruka lisca 
s jeseni palila, da znam

Snio sam onda krevet, sav u cipkama
obesnu igru vatre, sklopljene salukatre
na uzglavlju ruza u intarziji
pod kojom smo se mazili

Snio sam sanduk, crni, srebrom okovan
novembar, izmaglica i kvartet dragih lica
maleni cun nasred luke pokisle
da me u vecnost otisne

'Di je to drvo raslo
spram kojih vetrova
da l' je pod njime 
neko za nekim zalio

Sto ga je grom obis'o
mati ga Petrova
ko je u sake pljun'o
pa ga strovalio

Jedina moja mila, sto si me budila
bio sam tako blizu nalicja vremena
taji se jedno drvo u mojim grudima
gde li ce nesto nici iz toga semena
da znam

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??