Ема Мароне - Любовта не ми стига

-----------------------------------------------

Autori: Daniele Magro

-------------------------------------------------------

Автори: Даниеле Магро

---------------------------------------------------------------

Se ci fossero istruzioni

per spiegare il meccanismo
che mi ha spinto a presentarmi

a casa tua con questo viso…
Con la scusa un po’ banale

di riprendermi vestiti, libri,

un po’ della mia vita,
quella vita che mi hai tolto,
quella di cui non mi pento,

essendo loro una corrente…
io tempesta e paravento…

paravento…

--

Conta lento, molto lento

voltati.
Guarda in faccia chi ti lascia,

scordami.

Oramai da troppo tempo

io mi chiedo come stiamo,
eravamo il nostro eterno,

il nostro pane quotidiano.
Ma farò la cosa giusta,

perché sono disonesta,
ma da troppo tempo sento

che l’amore non mi basta.
L’amore non mi basta.

L’amore non mi basta,
se amarmi poi ti passa.

Che ne è stato delle frasi…

“Ci sarò, comunque vada”?
A che servono gli incroci,

se poi ognuno ha la sua strada?
La mia strada era deserta,

traversata da sconfitte,
e con te quella

promessa che le avrei evitate.

--

Conta lento, molto lento e

voltami.
Sangue freddo… se hai coraggio,

uccidimi.

Oramai da troppo tempo

io mi chiedo come stiamo,
eravamo il nostro eterno,

il nostro pane quotidiano.
Ma farò la cosa giusta,

perchè sono un’egoista,
ma da troppo tempo sento

che l’amore non mi basta.
L’amore non mi basta.

L’amore non mi basta,
se amarmi poi ti passa.

Forse è questo il senso del mio vivere,
forse dal dolore si potrà pure guarire,
ma anche scrivere

canzoni, anche scrivere canzoni.

Oramai da troppo tempo

io mi chiedo come stiamo,
eravamo il nostro eterno,

il nostro pane quotidiano.
Ma farò la cosa giusta,

perché sono disonesta,
ma da troppo tempo sento

che l’amore non mi basta.
L’amore non mi basta. (x 4)
Finiamo, punto e basta.

-------------------------------------------------------------------------

Ако имаше упътване,

което да обясни механизмът,

който ме подтикна да се явя

в дома ти с това лице...

С малко баналното извинение,

че трябва да си взема дрехите, книгите,

малко от живота си,

този живот, който ти ми отне,

този живот, за който не съжалявам,

те са един поток...

а аз съм буря и параван...

параван...

--

Брой бавно, много бавно

се обърни.

В лицето погледни тази, която те изоставя,

мен ме забравѝ.

От дълго време се питам

с нас какво става,

преди бяхме нашата вечност,

бяхме хлябът.

Но аз ще направя правилното нещо,

защото съм нечестна,

от твърде много време усещам,

че любовта не ми стига.

Любовта не ми стига.

Любова не ми стига,

щом на теб това да ме обичаш, ти минава.

Какво стана с фразите от типа на

„Ще съм винаги до теб, каквото и да става”?

За какво служат кръстовищата,

щом после всеки със своя път остава?

Моят пуст беше,

от поражения пресечен,

а че ще ги заобикалям –

ти само с обещанието си си остана.

--

Брой бавно, много бавно

се обърни.

Студена кръв... убий ме,

ако имаш куража.

От дълго време се питам

с нас какво става,

преди бяхме нашата вечност,

бяхме хлябът.

Но аз ще направя правилното нещо,

защото съм егоистка,

от твърде много време усещам,

че любовта не ми стига.

Любовта не ми стига.

Любова не ми стига,

щом на теб това да ме обичаш, ти минава.

Смисълът на моя живот може би в това е,

може би човек от болката може да се изцели,

но и да пише

песни дори, да пише песни дори.

От дълго време се питам

с нас какво става,

преди бяхме нашата вечност,

бяхме хлябът.

Но аз ще направя правилното нещо,

защото съм нечестна,

от твърде много време усещам,

че любовта не ми стига.

Любовта не ми стига. (x 4)

Но край вече, приключихме, това е краят.

----------------------------------------------------------------------------------

1. https://www.youtube.com/watch?v=u1ynx1XRYUo

2. https://www.youtube.com/watch?v=v1iBkqCQ15c [контемпорари (съвременен танц); модерен балет; джаз балет; модерни танци; модерен танц; хореография]